Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * доказателствена тежест * обезщетение за оставане без работа


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 146
С., 22.07. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3350/2018година
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Седмо средно училище „К. Ш.“ - Б., представлявано от директора Л. С., подадена чрез адв. А. Б., срещу въззивно решение № 2490 от 22.05.2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 388/2018 г., с което е потвърдено решение № 2448 от 13.03.2018 г., постановено по гр.дело № 2528/2017 г. на Благоевградския районен съд, с което са уважени предявените от Ц. П. Д. срещу Седмо средно училище „К. Ш.“ искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № РД-07-1123/07.08.2017 г., издадена от директора на Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ; ищцата е възстановена на заеманата при ответника преди уволнението длъжност – учител с шифър по НКПД 23415002, и Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б. е осъдено да й заплати сумата от 4078, 80 лв. - обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 08.08.2017г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 25.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 860, 87 лв. – разноски по делото, а в полза на БРС сумата от 248, 15 лв. – дължими държавни такси по делото. Ответникът е осъден да заплати и сторените от ищцата във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225 КТ над уважения размер от 4078 лв. до пълния предявен от 4690, 62 лв. и за дата 07.08.2017 г. не е било предмет на въззивна проверка.
С определение № 192 от 15.03.2019г. касационното обжалване по делото е допуснато само в частта по иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер 4078, 80 лв. за периода от 08.08.2017г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 25.09.2017г. до окончателното й изплащане, и относно разноските, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – „Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 от КТ, и конкретно – времето, през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба препис /фотокопие/ от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписано прекратяване на трудовото правоотношение с ответника – работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ?“ даденото правно разрешение е в противоречие с правното разрешение Прието е, че правното разрешение на въззивния съд по поставения въпрос противоречи на правното разрешение по същия правен въпрос, дадено с приложеното от касатора съдебно решение № 409/02.12.2014 г. по гр.д. № 2667/2013 г. на ВКС, ІV ГО – чл.280 т.1 ГПК.
В касационната жалбата и в представена писмена защита от касатора чрез процесуалния му представител са изложени доводи за неправилност на решението в допуснатата до касация част, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск със законните последици. Претендира присъждането на разноски.
Ответната страна Ц. П. Д. в представения писмен отговор и в писмена защита чрез процесуалния си представител изразява становище неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да уважи предявения по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, въззивният съд е приел, че видно от трудовата книжка на ищцата, която е представена с исковата молба по делото в заверен от ищцата препис (фотокопие), след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, поради което искът се явява доказан по своето основание. Приел е също, че след като брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищцата е в размер на 679,80 лв., включващо основна заплата – 660,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 3% - 19,80 лв., то обезщетението за търпените вреди, изразяващи се в пропуснатото трудово възнаграждение за шест месечен период се равнява на 4078,80 лв. за периода, считано от датата на прекратяване на правоотношението - 08.08.2017 г. до 08.02.2018 г., като върху тази сума се дължи законната лихва от подаване на иска до изплащане на дължимото.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразена вече уеднаквената от ВКС съдебна практика по повдигнатия правен въпрос, обективирана и в приложеното от касатора съдебно решение № 409/02.12.2014 г. по гр.д. № 2667/2013 г. на ВКС, ІV ГО.
Както е посочено и в последното, в тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено също, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Отбелязано е и това, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от НТКТС (ДВ бр. 102/1993 г.).
В свои решения, постановени по чл.290 ГПК, ВКС последователно и трайно приема, че след като претендира обезщетение за определен период от време, обикновено – за целия шестмесечен период по чл. 225, ал. 1 от КТ, ищецът следва да установи оставането си без работа не само в началния момент след уволнението, а и до края на периода; че може да установи успешно този факт с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие (препис) от документа; както и че ако при това положение работодателят твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, то той носи тежестта да докаже този факт, и в случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен. В този смисъл са решение № 707/22.12.2009 г. по гр. дело № 3164/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; решение № 132/11.03.2011 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; решение № 324/06.11.2012 г. по гр. дело № 1728/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и др.
Настоящият състав споделя напълно изразеното в решение № 409/02.12.2014 г. по гр.д. № 2667/2013 г. на ВКС, ІV ГО, тълкуване, че с оглед нормата на чл. 183 от ГПК, завереният от страна на ищеца-работник/служител, препис от трудовата му книжка, в който липсва вписване на последващо уволнението му трудово правоотношение, е годно доказателствено средство, което поначало е достатъчно, за да се установи по делото отрицателния факт на оставането на ищеца без работа по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ. Съгласно същата процесуална разпоредба на чл. 183 от ГПК, само при изрично искане от страна на ответника-работодател, ищецът е длъжен да представи оригинала или официално (нотариално) заверен препис от трудовата си книжка – за извършване на констатация от съда (с оглед проверка на вече събрания като писмено доказателство препис) или за приемане и прилагане по делото; като ако не направи това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Когато завереният от страна на ищеца препис от трудовата му книжка, в който липсва вписване на последващо трудово правоотношение, е представен по делото след изтичането на целия процесен период по чл. 225, ал. 1 от КТ, той очевидно удостоверява оставането на ищеца без работа през целия този период. Когато обаче преписът е представен по делото, преди да е изтекъл процесният период по чл. 225, ал. 1 от КТ, за да докаже оставането си без работа и за останалата част от периода, ищецът, за когото е тежестта на доказване на този отрицателен факт, и без да е направено изрично искане за това от страна на ответника, следва да представи оригинала на трудовата си книжка – за извършване на констатация от съда, след като е изтекъл целият процесен период по чл. 225, ал. 1 от КТ, или да представи официално (нотариално) заверен препис от трудовата си книжка с дата на заверката, следваща края на този процесен период. Ако ищецът не направи това и ако не е представил по делото други доказателства в тази насока (например – за липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП или за регистрирането му в бюрото по труда като безработен отново до края на периода), оставането му без работа е доказано само до датата на представянето по делото на заверения от него препис от трудовата му книжка, а за останалата част от процесния период, тази материалноправна предпоставка по чл. 225, ал. 1 от КТ остава недоказана, поради което искът за обезщетение следва да се отхвърли за тази част от периода.
При това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, който се възприема трайно и последователно в практиката на ВКС, в това число и от настоящия състав, следва извод за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на процесуалната норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК и необосновано въззивният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание за целия процесен по делото шестмесечен период 08.08.2017г. до 08.02.2018г.
В процесния случай заедно с исковата молба ищцата е представила заверено копие от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение между страните, липсва вписване на последващо трудово правоотношение. Представена е и бележка от Бюро по труда от 24.11.2017г., съгласно която от 09.08.2017г. – денят, следващ уволнението, ищцата е регистрирана като безработна. Други доказателства в подкрепа на твърдението си ищцата не е ангажирала. Исковата молба е представена в съда на 25.09.2017г. Ответникът-работодател (сега – касатор) не е поискал по реда на чл. 183 от ГПК по делото да бъде представен оригиналът на трудовата книжка или официално заверен препис от нея, нито е оспорил истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК. Липсва оспорване и на приетата служебна бележка от 24.11.2017г., представена с молба от 27.11.2017г., приета в съдебно заседание на 4.12.2017г.- това е моментът, в който е могла да бъде оспорена от ответника. Предвид изложеното се обосновава извод , че ищцата е доказала оставането си без работа единствено за периода от 08.08.2017г. до 04.12.2017г. – близо четири месеца / без четири работни дни/. При тези обстоятелства по делото и предвид възприетия по-горе отговор на поставения по делото процесуалноправен въпрос следва, че в противоречие със задължителната практика на ВКС, в нарушение на чл. 154, ал. 1 от ГПК и необосновано въззивният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание и за частта от процесния период 05.12.2017г. – 08.02.2018г.
От изложеното следва, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание само за периода 08.08.2017г. – 04.12.2017 г. ( – за четири месеца без четири работни дни от процесния по делото период), респ. – следва да се приеме за доказан по размер, съгласно чл. 162 от ГПК – само за сумата 2595,60 лв., изчислен на база установения по делото размер на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец от ищцата, предхождащ месеца на уволнението й. Следователно, в тази негова, допусната до касационно обжалване част, въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила в тази част. Въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно, в останалата допусната до касационно обжалване част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, – с която той е уважен за разликата над сумата 2595,60 лв. до сумата 4078, 80лв. и за времето 05.12.2017г. – 08.02.2018г., като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска за посочените разлика и периоди от време.
Предвид промяната в крайния резултат по делото, на основание чл. 81 от ГПК настоящата касационна инстанция следва да се произнесе и относно претенциите за разноските при разглеждането на делото пред всички съдебни инстанции – с оглед крайния му изход – уважаването на двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, частичното уважаване, респ. – частичното отхвърляне на оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата е претендирала своевременно (до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция) и е доказала, че е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция по делото, пред въззивната и пред касационната инстанция – в общ размер 3300 лв. При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, съразмерно с уважената част от предявените по делото искове, разноски в размер 2808,70лв. Ответникът е претендирал своевременно (до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция) и е доказал, че е направил разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за производството пред трите инстанции – в общ размер 2010,39 лв. При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, съразмерно с отхвърлената част от предявените по делото искове, разноски в размер 540,90лв. С оглед горното, въззивното решение следва да се отмени и в допуснатата до касационно обжалване част относно разноските по делото (включително потвърждаването на първоинстанционното решение в тази негова част), като вместо това се постанови осъждането на страните за дължимите разноски, както е посочено по-горе. С оглед уважени размер на претенциите дължимата ответника държавна такса е в размер 315,74лв. Поради това въззивното решение следва да се потвърди в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта на присъдената в полза на съда държавна такса в размер 248, 15лв., както и да се осъди касаторът-ответник да заплати по сметка на ВКС сумата 67,59лв. - допълнителна държавна такса до пълния дължим размер съобразно уважения размер на претенциите.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2490 от 22.05.2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 388/2018 г., в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която предявеният от Ц. П. Д., със съдебен адрес в [населено място], срещу Седмо средно училище „К. Ш.“ [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен за разликата над 2595,60 лв. до сумата 4078, 80лв. и за времето 05.12.2017г. – 08.02.2018г., както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. П. Д., със съдебен адрес в [населено място], срещу Седмо средно училище „К. Ш.“ [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 2595,60 лв. до сумата 4078, 80лв. и за времето 05.12.2017г. – 08.02.2018г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2490 от 22.05.2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 388/2018г.– в останалата допуснатата до касационно обжалване негова част, с която предявеният от Ц. П. Д., със съдебен адрес в [населено място], срещу Седмо средно училище „К. Ш.“ [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен за сумата 2595,60 лв. (две хиляди петстотин деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки) и за периода от време 08.08.2017г. – 04.12.2017 г., както и в частта на присъдената в полза на БРС държавна такса в размер 248, 15лв.;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Седмо средно училище „К. Ш.“ [населено място] да заплати на Ц. П. Д. сумата 2808,70лв. – разноски по делото, както и да заплати в полза на държавата по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер 67,59лв.;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ц. П. Д. да заплати на Седмо средно училище „К. Ш.“ [населено място] сумата 540,90лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: