2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 817/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 424 гр.София, 11 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 817/2015 година Защитникът на подсъдимата Г. И. В. пред Хасковския окръжен съд като въззивна инстанция, вече в качеството ѝ на осъдена по нейното дело, е подал на 5.V.2015 год. до ВКС „молба”, в която иска отмяна на въззивния съдебен акт. „Молбата” от името на осъдената В. се явява всъщност „искане” по реда на глава тридесет и трета от НПК, а оспореният с нея въззивен съдебен акт е решение № 37/10.ІІІ.2015 год. по внохд 595/2014, с което е потвърдена присъда № 89/26.ІХ.2012 год. по нохд 291/12 на Хасковския районен съд. Голямата продължителност на периода между двата съдебни акта се дължи на това, че присъдата е била преди това проверявана още на два пъти по същия (въззивен) ред. И двата пъти обаче осъдителната присъда е била отменявана и вместо нея окръжният съд е издавал нова (въззивна) оправдателна присъда. Оправдателните присъди на свой ред са били също отменявани, но от ВКС, по реда-какъвто е и сегашния, на глава тридесет и трета от НПК (за възобновяване на наказателните дела). Потвърдената в крайна сметка първоинстанционна присъда на ХРС от 2012 год. е за извършеното на 17.ІV.2011 год. престъпление по транспорта и по чл.343, ал.3, б.”а”, във вр. с ал.1, б.”б” от НК: за причинените две средни телесни повреди (чл.129 НК), на дясната ръка – на Г. Г.-К., и на долните крайници – на Г. Я., като уврежданията им са получени след инцидент с лек автомобил, поради нарушени правила за движение и проявена от подсъдимата непредпазливост. За извършеното престъпление е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок. Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетенията на двете пострадали, но оспореното сега нейно потвърждаване в ХОС не се отнася до гражданския иск на Г.Я., защото производството по него не е било възобновено при второто разглеждане на делото във ВКС, а към онзи момент - и след второто оправдаване на подсъдимата, искът на тази пострадала е бил отхвърлен. Подателят на сегашната „молба (а всъщност-„искане”) се е позовал на всички основания за възобновяване на делото, завършило с потвърденото осъждане на Г.В., и по-конкретно – на свързаните в чл.422, ал.1, т.5 НПК с касационните основания. Аргументите срещу осъждането са обаче изцяло процесуални и могат да бъдат отнесени само към съществените нарушения на процесуални правила (чл.348, ал.1, т.2 НПК) – доколкото поначало към тези правила се отнася уредбата на доказателствената дейност. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според участващия в заседанието прокурор – неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила въззивно решение на ХОС трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Забелязаното в „молбата”(„искането”) несъответствие между претендираните основания за възобновяване на делото и доводите в тяхна подкрепа, е всъщност поредният израз на главната негова особеност, че единственият му спорен проблем е бил винаги за доказаността на авторството при извършване на престъплението. За разлика обаче от предишните два състава на ВКС, разглеждали делото, които в различните му етапи на разглеждане са формулирали спорния проблем и са дали указания как да бъде разрешен, сегашният съдебен състав би могъл само убедено да констатира отстраняването на проблема и правилното решаване на делото. Вече може категорично да се твърди, че истинският автор на престъпното деяние е именно осъдената Г.В., а не нейният тогавашен приятел и син на собственичката на лекия автомобил „Ауди” П. Д.. Същият извод е всъщност до голяма степен косвено потвърден от начина, по който е оформено искането за възобновяване на делото – с общо формулирани несъгласия и декларативни упреци към работата на въззивния съд. Ръководен от изложеното и като не намери друго, заради което да внесе промяна във влязлото в сила решение, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА и по реда на възобновяването въззивно решение № 37/10.ІІІ.2015 год. по внохд 595/2014 год. на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ