Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 108   София,  18.06.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на  двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 849/2009 г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. З. Б. от с Гелеменово, Област Пазарджик срещу решение № 184 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1014/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение от 22.02.2008 г. по гр. д. № 1258/2005 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 60 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторката счита, че присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето В. И. Д. , с което е живеела на съпружески начала, е в изключително занижен и необичаен размер и не съответства принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. С определение № 94 от 17.02.2010 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част, като е прието, че значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е въпросът за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът – З. а. д. “Б” АД, гр. С. не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения от А. З. Б. иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на деликта от страна на виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач А. И. Д. , което ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответния застраховател за заплащане на обезщетение за настъпилите в резултат на произшествието неимуществени вреди. Въз основа на показанията на събраните във въззивното производство гласни доказателства, решаващият състав е счел, че към момента на увреждащото деяние – пътнотранспортното произшествие от 29.11.2002 г. – ищцата е живеела на съпружески начала с починалия В. И. Д. и поради това същата се явява лице, имащо право на обезщетение съгласно ППВС № 5 от 24.11.1969 г. С оглед безспорно доказаното от показанията на свидетелката З продължително съжителство на ищцата с починалото лице, съществувалите между тях доверие и близост и болезненото преживяване на внезапната му смърт, въззивният съд е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая се съизмерва със сумата 15 000 лв., за която именно е уважен предявеният иск, като за разликата до пълния претендиран размер 60 000 лв. същият е отхвърлен. Решението е частично неправилно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. ІІ на Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г. Решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства, които са релевантни за конкретния случай. На първо място, не е отчетено, че фактическото съжителство между ищцата и починалия е продължило достатъчно дълъг период /около 12 години/, което сочи на извод за трайно установени близки отношения между тях, подобни на тези между съпрузите. Не е съобразен и фактът, че починалият е бил на около 50 години – възраст, която предполага много жизнени сили, опит и възможност за реализация в личен и професионален план. В тази връзка следва да се вземат предвид и показанията на разпитаната по делото свидетелка, която установява, че след смъртта на своя спътник в живота, освен в емоционална криза, ищцата е изпаднала и в трудно финансово състояние. Друго важно в случая обстоятелство е начинът, по който е настъпила смъртта на лицето. В резултат на претърпяното произшествие пострадалият е получил множество травматични увреждания, изпаднал е в кома и борбата за спасяването на живота му е продължила повече от 10 дни. Безспорно, този период на неизвестност и ежедневно възприемане на тежкото физическо състояние на любимия човек, е причинил на ищцата допълнителни страдания. Съобразените от въззивния съд, както и всички посочени по-горе обстоятелства, налагат извод, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, определено към момента на настъпването им – края на 2002 г., е обезщетение в размер на сумата 25 000 лв. Ето защо, въззивното решение следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част за сумата 10 000 лв., която сума следва да бъде присъдена допълнително на касаторката А. З. Б..   С оглед този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на сумата 200 лв.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 184 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1014/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. З. Б. от с. Г., Област Пазарджик срещу ЗАД “Б”, гр. С., ул. “. № 5 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 29.11.2002 г. за разликата от 15 000 лв. до 25 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Б”, гр. С., ул. “. № 5 да заплати на А. З. Б. от с. Г., на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, допълнително сумата 10 000 /десет хиляди/ лева като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 22.11.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2002 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1014/2008 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД „Б”, гр. С., ул. “. № 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 200 /двеста/ лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: