4 Р Е Ш Е Н И Е № 386/13 София, 22.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2992 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 990 от 25.07.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение от 30.01.2013 г. по гр.д. № 6932/2012 година на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ за сумата 50291,30 лева, предявен от Д. Р. Б. от Кралство Испания против П. [фирма]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 221, ал. 4 КТ относно доказването на факта на оставане без работа на работника след прекратяване на трудовото правоотношение. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че обезщетение по чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ се дължи, когато ищецът е установил факта на оставане без работа, както и че този факт не може да бъде доказан с представено удостоверение, издадено от отдел „Трудова заетост и обучение” на В., Кралство Испания. В противоречие с това становище, в решение № 707 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 3164/2008 г. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е прието, че факта на оставане без работа след прекратяване на трудовия договор на работника може да бъде установен с удостоверение от Бюрото по труда за периода, през който работникът е бил регистриран като безработен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. При дължимо от работодателя обезщетение за вреди от незаконно прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 225, ал.1 КТ) или в случаите, когато трудовият договор е прекратен от работника на основание чл. 237, ал.1, т.2, т.3 и т. 3а КТ (чл. 221, ал.1 КТ), фактът на оставане на работника без работа може да бъде установен с всички доказателствени средства, в т.ч. трудова книжка на работника или удостоверение от съответното бюро по труда за регистрацията му като безработен – в същия смисъл и решение № 517 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 335/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 132 от 11.03.2011 г. по гр.д. № 1513/2009 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Документът, удостоверяващ безработица на лицето, издаден от съответния орган по обичайното му местопребиваване и извън пределите на Република България, установява факта на оставане без работа до опровергаването му, което е в тежест на работодателя, ако той твърди, че в същия период лицето е реализирало доходи от труд. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от ищеца на 21.01.2010 година на основание чл. 327, т.2 КТ. Трудовият договор, въз основа на който ищецът е изпълнявал длъжността „кондиционен мениджър” е бил сключен със срок до 06.08.2011 година. Прието е, обезщетение по чл. 221, ал.1 вр. с ал.4, т.1 КТ поради прекратяване на трудовото правоотношение по срочен договор на основание чл. 327, т.2 КТ се дължи от работодателя за времето, през което служителят е останал без работа, но не за повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение; че обезщетението се дължи, когато ищецът е установил факта на оставане без работа; че този факт не е доказан по делото, в т.ч., че не се установява и представеното удостоверение, издадено от отдел „Трудова заетост и обучение” на В., Кралство Испания, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивно решение на Софийски градски съд в частта му по иска с правно основание чл. 221, ал.1 вр. с ал.4, т.1 КТ се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че оставането на ищеца без работа не е установено, тъй като факта на безработица е удостоверен с издадени от отдел „Трудова заетост и обучение” на В., Кралство Испания удостоверения от 16.03.2010 г. и от 13.07.2010 г. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. Предвид изложените мотиви относно доказателствените средства за установяване на факта на безработица, неправилни са формираните от въззивния съд изводи, че претенцията за обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ е изцяло неоснователна. От представените удостоверения на Областна управа на В., Съвет по образование, икономика и заетостта от 16.03.2010 г. л. 23 от гр.д. № 23630/2010 г. СРС) и от 13.07.2010 г. (л. 75 от гр.д. № 23630/2010 г. СРС) се установява, че ищецът е вписан като безработен на 16.03.2010 г. и тази му регистрация е продължила до 24.06.2010 г., както и че отново е бил регистриран на 13.07.2010 г. за период до 22.10.2010 г., за което време е получавал обезщетение за безработица. По делото е установено и че от 02.09.2010 г. ищецът е започнал работа при друг работодател или факта на оставане на ищеца без работа е установен за времето от 16.03.2010 г. до 24.06.2010 г. и от 13.07.2010 г. до 02.09.2010 г. – период, включващ се в остатъка от срока на трудовото правоотношение, прекратено от ищеца на основание чл. 327, т.2 КТ, поради което искът за обезщетение по чл. 221, ал.1 вр. с ал. 4, т. 1 КТ се явява основателен и доказан до размер на 50291,30 лева. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което решението в частта, с която искът с правно основание чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ е отхвърлен до размер от 50291,30 лева следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът се уважи като основателен. В останалата му част решението е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. І-во ГПК. Искането на касатора за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 30.01.2013 г. по гр.д. № 6932/2012 година на Софийски градски съд, ІІІ „в” състав в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 вр. с ал. 4, т. 1 КТ за сумата 50291,30 лева, предявен от Д. Р. Б. от Кралство Испания против П. [фирма]. ОСЪЖДА П. [фирма], ГР. София да заплати на Д. Р. Б. от Кралство Испания с л.к. № Х., издадена на 27.11.2008 г. от Кралство Испания на основание чл. 221, ал. 1 вр. с ал. 4, т. 1 КТ сумата 50291,30 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2010 г. до окончателното и изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: