Р Е Ш Е Н И Е № 114 София,22.05.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...деветнадесети април...... две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 203 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени протест на Апелативната специализирана прокуратура, жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Е. П. и жалби на подсъдимите В. Р. Н., К. С. Г. и Й. А. К. срещу въззивна присъда № 7 от 14.11.2016 г. по внохд № 105/ 2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. В протеста на прокуратурата са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите Н. Н. /като подбудител/ и В. Н. и К. Г./ като извършители/ по обвинението за опит за убийство на В. П.. Претендира се и явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите В.Н., К. Г. и Й. К. за престъпленията, за които са признати за виновни. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частния обвинител също се претендират допуснати процесуални нарушения, довели до неправилното оправдаване на всички подсъдими в опита за убийство и отхвърляне на предявения граждански иск за вреди. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбите на В.Н. и К. Г. се правят оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания и се иска тяхното намаляване, а в тази на Г. и за приложение на института на условното осъждане. В жалбата на подс. Й. К. се претендират нарушения, относими към трите касационни основания, като се иска неговото оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 6/ 02.02.2015 г. по нохд № 1505/13 г. Специализираният наказателен съд /СпНС/, 6 състав признал подсъдимия Н. М. Н. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 и т.9, вр. чл. 20 ал.3 от НК. Признал подсъдимите В. Н. и К. Г. за виновни, че в съучастие като извършители осъществили опит за убийство на В. П. по чл. 116 ал.1 т.6 и по т. 9 /само за Н./ от НК и ги осъдил съответно на 15 г. лишаване от свобода /Н./ и 10 години лишаване от свобода /Г./. Оправдал ги по обвинението да са извършили деянието подбудени от подс. Н.Н. и подпомогнати от подс. Й. К., а Г.- да е действал предумишлено. Признал подсъдимите В. Н. и К. Г. за виновни и в това, че на 06.09.2012 г. в [населено място], в съучастие като извършители придобили от подс. Й. К. и държали до 10.09.2012 г. взривно вещество- 1200 гр. тротил, без да имат разрешително за това и на основание чл. 339 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК ги осъдил съотв. на шест години и три години лишаване от свобода. Признал подсъдимия В. Н. за виновен и в това, че на 11.10.2012 г. в [населено място] държал огнестрелни оръжия /пистолет „ИЖ 78-8/ и боеприпаси -8 бр. патрони кал. 6.35 мм./ без съответно разрешително и на основание чл. 339 ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Признал подс. В. Н. за виновен и в това, че на 11.10.2012 г. в [населено място] държал високорискови наркотични вещества- 92.15 гр. марихуана на стойност 552.90 лв. и на основание чл. 354а ал.3 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание на В. Н.- 15 години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева. Признал подсъдимия К. Г. за виновен и в това, че на 11.10.2012 г. в [населено място] държал високорискови наркотични вещества- марихуана с общо тегло 2.3 гр. и различно съдържание на активното вещество на обща стойност 13.80 лв., като случаят е маловажен и на основание чл. 354а ал.5, вр. ал.3 от НК го осъдил на глоба в размер на 300 лв. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание на подс. Г.- 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лв. Признал подсъдимия Й. К. за невиновен да е участвал като помагач в опита за убийство на В. П. и го оправдал по това обвинение. Признал го за виновен в това, че на 06.09.2012 г. в [населено място] предал на подсъдимите Н. и Г. взривно вещество- 1200 гр. тротил и на осн. чл. 339 ал.1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Признал го за виновен и в това, че на 23.10.2012 г. в [населено място] държал взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в големи количества, без да има съответно разрешение и на осн. чл. 339 ал.2, вр. ал.1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Признал го за виновен и в това, че на 23.10.2012 г. в [населено място] държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- марихуана, кокаин, амфетамин и метамфетамин, всички на обща стойност 4506.20 лв. и на основание чл. 354а ал. ал.1 пр.4, алт.1 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 хиляди лева. На осн. чл. 23 ал.1 от НК определил общо наказание на подс. К.- седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 хиляди лева. Подсъдимите В. Н. и К. Г. са осъдени да запратят на В. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 хиляди лева. Гражданският иск срещу Н.Н. и Й.К. е отхвърлен като неоснователен. Присъдата е била обжалвана от всички страни по делото и Апелативният специализиран наказателен съд /АСпНС/ постановил нова присъда, като признал подсъдимите В. Н. и К. Г. за невиновни и ги оправдал по обвинението за опита за убийство на В. П.. Оправдал подс. Г. по първоначалното обвинение по чл. 354а ал.3 от НК, като така отстранил допуснат пропуск в присъдата. Намалил размера на наказанията лишаване от свобода на всички подсъдими, по всяко от престъпленията, за които са осъдени и в частта по чл. 23 от НК. По този начин на подсъдимите са определени общи наказания, както следва: на подс. В. Н.- пет години лишаване от свобода, на К. Г.- три години лишаване на свобода, при първоначален „общ” режим и на подсъдимия Й. К.- шест години лишаване от свобода. Отхвърлил предявения граждански иск от В. П. срещу подс. В. Н. и К. Г.. Потвърдил присъдата в останалата й част. По протеста на прокуратурата и жалбата на частния обвинител. На първо място, представителите на държавното и частно обвинение възразяват срещу оправдаването на подсъдимия Н. Н. по обвинението за съучастие като подбудител в опита за убийство на В. П., постановено от първата инстанция и потвърдено от въззивния съд. В протеста и в допълнението към жалбата на частния обвинител се твърди, че са налице достатъчно доказателства за мотива на подс. Н.Н. да поръча убийството на П., изводими от показанията на свидетелите М., Л.Н., К.Ж., Х.Й. и И. И., които АСпНС неправилно е отказал да кредитира и така е допуснал съществено процесуално нарушение при формиране на фактическите си изводи. Мотивира се и оплакване за нарушение на нормата на чл. 339 ал.2 от НПК, тъй като въззивният съдебен акт не съдържа отговор на възраженията им срещу оправдаването на този подсъдим от първоинстанционния съд. На следващо място, в протеста и жалбата са изложени съображения за допуснати процесуални нарушения и при формиране на изводите за изначалната негодност на самоделното взривно устройство /СВУ/, довели до оправдаването на подсъдимите В. Н. и К. Г. като извършители на опита за убийство на св. В.П.. Те са обосновани с доводите, че съдът е пренебрегнал заключенията на комплексните експертизи, а заключението на техническата експертиза на в.л. В. е оценено при извращаване на неговото съдържание. Поддържа се, че съдът е направил извода за липса на детонатор в разрез с правилата на формалната логика. Върховният касационен съд намира оплакванията за основателни. Мотивите на въззивното решение, макар и значителни по обем, са неясни и вътрешно противоречиви. Въззивният съд, като втора инстанция по фактите и правото, е длъжен да посочи фактическите обстоятелства, които приема за установени, доказателствените източници, въз основа на които е сторил това, да изложи съображения по правото и да даде отговор на възраженията на страните. В случая, излагайки приетата от него фактическа обстановка, съдът е извел като безспорно установени конфликтните бизнес отношения между подс. Н. и свидетелите П., Ж. и Л. Н., свързани с взаимни претенции за дължими суми от съвместната им дейност, откраднати стоки от доставки и неправомерно използване на банкови чекове. Отразил е обстоятелствата по подадена от св. Ж. срещу подс. Н. жалба в полицията в Гърция за откраднатите чекове и по подадена жалба от подс. Н. срещу св. Ж. и св. Л.Н. до прокуратурата на гр. Солун за набедяване, както и обстоятелствата по проведени няколко срещи през месеците август и септември 2012 г. между подс. Н. и свидетелите П., Ж., Л.Н., Д.Л. и И. И., на част от които са присъствали и подс. В. Н. и други неустановени лица. Съдът е приел, че по време на тези срещи, освен разговорите за взаимни дългове между участниците /включително дългове на подс. Н.Н. към св. П. и заявената от първия готовност да се издължи като прехвърли на П. собствеността на камион/, са били отправени и „заплахи за лишаване от живот” към св. П. и св. Л.Н. от подсъдимите Н. Н. и В. Н. и от лице с прозвище „Ч.”. Приел също така, че през м.август 2012 г. подс. Н. Н. директно заявил по телефона на св. Х. Й., живееща на съпружески начала с П., че има намерение да ликвидира последния, както и че тя била предупредена от св. Т.М. да се дистанцира от П., защото подс. Н. „го почва”. Въпреки, че е отразил тези факти като безспорно установени, по-нататък в решението си, обсъждайки доказателствените източници, съдът е посочил, че не дава вяра на показанията на свидетелите М. и Й. поради близките им отношения със св. П. и на показанията на св. Ж. и Н. поради влошените им отношения с подс. Н.Н.. Този подход на съда създава изключителна неяснота за държавното и частното обвинение да разбере дали въобще тези факти са приети за установени, след като доказателствените източници, от които те произтичат не са кредитирани. Това вътрешно противоречие в мотивите затруднява и касационната инстанция, която не може да даде дължимия отговор на възраженията за неправилен подход към доказателствената съвкупност и неоснователно отхвърляне на част от гласните доказателствени средства. На следващо място, въззивният съд въобще не е обсъждал дали са налице доказателства за престъпната дейност на подс. Н. и дали той е имал мотив да поръча убийството на П., въпреки че е бил сезиран с жалба и протест срещу оправдаването на този подсъдим от първата инстанция поради липса на доказателства. Решението не съдържа отговор на направените от прокурора и частния обвинител в тази връзка възражения. Затова касационната инстанция намира за основателно оплакването, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 339 ал.2 от НПК. Върховният касационен съд споделя и оплакванията, свързани с начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение относно изначалната негодност на СВУ. Изложените мотиви в тази връзка са неубедителни, не почиват на обективна оценка на всички доказателства по делото и не кореспондират със заключенията на приетите експертизи по делото и на разясненията, които вещите лица са дали в съдебно заседание. От заключенията на комплексната експертиза /Протокол № 121/, от допълнителната експертиза /Протокол № 97/ и от техническата експертиза на в.л. В. е изяснено без съмнение, че поставеният под лекия автомобил пакет представлява СВУ, на което не е открит детонатор. Устройството се състои от три броя тротилови пресовки- две цели и една разчупена, към които чрез кабели е прикачен мобилен телефон със СИМ карта и достатъчно мощна батерия, два броя магнити за закрепване и лента, с която всички елементи са свързани в пакет. Комплексните експертизи сочат, че от детонатора са останали само едножилните стоманени проводници с калаено покритие и жълта изолация, че с такъв вид проводници се изработват стандартните електродетонатори и те не се продават свободно в търговската мрежа. Техническата експертиза е имала за задача да изследва тези проводници и причините за тяхното разкъсване, като в.л. В. установява, че двата проводника не са с еднакъв химически състав, имат следи от пластична деформация от опън /единият изцяло, а другият частично/, следи от срязване /вторият по-съществени/ и следи от термично въздействие от ауспуха на автомобила. Експертите от комплексните експертизи не се ангажират с категоричен извод за причините за липсата на детонатор, но считат, че такъв е имало и от него са останали само жълтите проводници. Изводът за изначална липса на детонатор не произтича и от заключението на в.л В., на което съдът се позовава, защото експертът не е имал такава задача, нито е дал такъв отговор. Напротив, установените следи от опън върху проводниците и обстоятелството, че следите от срязване са по оголената им част/ т.е вероятно при сваляне на изолацията/ сочат, че детонатор е бил поставен в глухия отвор на едната пресовка, както с основание възразява жалбоподателят- частен обвинител. Настоящият касационен състав споделя възражението на държавното и частното обвинение, че за изясняване на това важно обстоятелство съдът е следвало да съобрази и останалите доказателства по делото, а не да разчита единствено на експертното заключение на в.л. В.. Пренебрегнати са обясненията на подс. В.Н., че той сам е изработил СВУ, обясненията на двамата извършители, че са го поставили под автомобила, че подс. В. Н. неколкократно се е опитал да подаде електрически импулс чрез позвъняване към СИМ картата на мобилния телефон. Самият Н. не твърди, че не е поставил детонатор в устройството, нито че умишлено е прерязал единия проводник. Заключението на съда, че във взривното устройство изобщо не е бил поставен детонатор, защото такъв не е намерен при огледа, настоящата инстанция намира за произволен, предвид конкретните обстоятелства по делото- собственикът на автомобила е установен часове след намирането на СВУ и търсенето на детонатора чрез проследяването на изминатия от него маршрут е направено едва на следващия ден. Касационният състав счита за лишен от здрав разум, в противоречие с доказателствата и със законите на формалната логика изводът, че в СВУ не е бил поставен детонатор и затова то представлява изначално негодно средство за причиняване на смъртта на пострадалия. Вътрешното убеждение на съда е формирано в противоречие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което налага отмяна на въззивната присъда в частта й по чл. 116 ал.1, вр. 18 ал.1 от НК, а като последица- и в частта по отношение на гражданския иск за вреди. В жалбата на частния обвинител са развити съображения за неправилно оправдаване на подс. Й. К. като помагач в опита за убийство на П.. Върховният касационен съд счита, че в тази част жалбата е недопустима. Видно е от материалите по делото, че подс. К. е оправдан с присъдата на първата инстанция по обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 и т.9, вр. чл. 18 ал.1, вр. чл. 20 ал.4 от НК. Въззивната жалба на частния обвинител, подадена в срока за обжалване на присъдата, е насочена единствено срещу оправдаването на подс. Н. Н.. Четири месеца след изтичане на срока за обжалване, в допълнителните съображения по чл. 320 ал.3 от НПК, частният обвинител е развил доводи за неправилно оправдаване на К., които са разгледани от въззивния съд, но в изпълнение на задълженията му по чл. 314 от НПК. Това не означава обаче, че частният обвинител е обжалвал присъдата в частта, касаеща подсъдимия К.. След като не е обжалвал първоинстанционния съдебен акт, частният обвинител няма право да обжалва и въззивния съдебен акт, с който в тази част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд счита за необходимо да вземе отношение и по правото, независимо от констатираните съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на съдебния акт в тази му част. Излагайки съображения по правото, въззивният съд е посочил, че осъщественото от подсъдимите В. Н. и К. Г. деяние представлява негоден опит за убийство поради използване на негодно средство, който не може да обоснове наказателна отговорност и е ненаказуем, поради което извършителите следва да бъдат оправдани. Приел е още, че отговорността на подбудителя е обусловена от изпълнението на престъпното деяние и тъй като това деяние представлява негоден опит за убийство, подбудителят Н. Н. също не може да носи наказателна отговорност, поради което потвърдил оправдателната присъда. Съгласно правната теория, абсолютно негоден опит е налице, когато деянието е насочено срещу несъществуващ обект, самото изпълнително деяние не е в състояние да увреди обекта или използваните начини и/или средства са такива, че с тях не може да се причини престъпният резултат. Той е ненаказуем за разлика от относително негодния опит, при който непосредственият обект е застрашен в някаква степен- например когато опитът не е успял, защото са били налице конкретни недостатъци на иначе годни средства /А.С., Наказателно право- Обща част/. Затова касационният състав счита, че при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да направи обективен анализ на доказателствата по делото, да ги оцени в тяхната логическа взаимовръзка и без да извращава съдържанието им, да обсъди въпроса дали не се касае за относително негоден опит за убийство, който е наказуем. В случай, че даде отрицателен отговор на този въпрос, съдът следва да извърши преценка дали дейността на подсъдимите В.Н. и К. Г. може да се квалифицира като приготовление за убийство по чл. 117 от НК. В., такава необходимост е била налице и пред настоящия въззивен състав, тъй като приетите от него факти /проучване на навиците на П., установяване на автомобила му и на мястото, където го паркира снабдяване с взривно вещество и други компоненти за изготвянето на СВУ / сочат на съставомерност по този текст от наказателния кодекс. По жалбата на подсъдимия Й. К.. В нея се твърди, че в производствата пред решаващите инстанции не са събрани доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да доказват вината на подсъдимия, както и че въззивният съд не е отговорил на направените пред него възражения. Поддържа се, че съдът не е следвало да кредитира обясненията на подс. К. Г. от досъдебната фаза, че присъдата не може да почива на показания на съпроцесник поради наличие на „оговор”, че по иззетия пакет /вероятно се има предвид СВУ/ няма следи от К.. Оспорват се и изводите на съда за доказаност на обвинението по чл. 339 ал.2 от НК, тъй като не било установено, че единствено К. има достъп до помещенията, в които са намерени инкриминираните вещи, че на показанията на поемните лица не следва да се дава вяра, защото реално те не са участвали в процесуално- следственото действие. Върховният касационен съд намира оплакванията за допуснати нарушения от съда при формиране на вътрешното му убеждение за неоснователни. АСпНС е направил цялостен анализ на събраните от първата инстанция и при проведеното въззивно следствие доказателства и е стигнал до извод, че фактическата обстановка, касаеща този подсъдим, правилно е установена от СпНС. Съдът е анализирал внимателно обясненията на подс. Г., дадени в двете фази на процеса и е изложил убедителни съображения за извода си, че следва да цени тези, депозирани пред съдия на ДП. Установил е, че те се подкрепят от писмените доказателства и експертни заключения, а не са резултат от оказан натиск от страна на разследващите. Въз основа на съобщеното от този подсъдим, справките от мобилните оператори за проведените разговори между подсъдимите, локализацията съобразно обхвата на обслужващите клетки, данните от протокола за изземване на спортната раница на подс. В.Н., заключението на химическата експертиза на раницата, установяваща наличие на тротил, както и след съпоставката със свидетелските показания на всички разпитани свидетели, които са оценени без извращаване на съдържанието им, съдът е обосновал заключението, че подсъдимите Н. и Г. са се снабдили с материалите, от които е направено СВУ именно от подс. К.. След цялостната проверка и анализ на доказателствата, относими към обвинението за държане на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия- протоколите за претърсване и изземване, показанията на поемните лица, химически и балистична експертизи са формирани фактическите изводи за безспорна установеност и на това престъпление. Решението съдържа отговор на възраженията на защитата, които са идентични с направените и в касационната жалба. На листове 674, 676, 679, 684 и 687 от мотивите са изложени убедителни съображения за тяхната неоснователност, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да повтаря. Апелативният специализиран наказателен съд не е допуснал процесуални нарушения при изясняване на фактите, касаещи престъпната дейност на подс. К., които да налагат отмяна на съдебния акт в тази му част. По справедливостта на наложените наказания. Въпреки необходимостта от частична отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, ВКС следва да се произнесе по справедливостта на наказанията, наложени на подсъдимите Н., Г. и К. за престъпленията, за които са осъдени. В касационния протест се развиват съображения, че въззивният съд неправилно е намалил размера на наказанията и те не отговарят на степента на обществена опасност на деянията и на извършителите. Жалбоподателите подсъдими от своя страна претендират, че наложените им наказания са завишени, а подс. Г.- че неправилно не е приложен чл. 66 от НК. Върховният касационен съд намира оплакванията на страните, относими към касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, за неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд не е намалил наказанието на подс. К. Г. от десет на три години лишаване от свобода, както твърди прокурорът. Съдът само е изменил присъдата в частта й по чл. 23 от НК и е определил общо наказание от три години лишаване от свобода, защото това е била най-тежката санкция след оправдаването на този подсъдим по обвинението по чл. 116 от НК. От мотивите към решението е видно, че въззивната инстанция е подложила на оценка смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и е изложила съображения защо намира, че наказанията им правилно са индивидуализирани при основанието по чл. 54 от НК. Съобразени са както данните за личността на подсъдимите, така и тежестта на извършените от тях деяния. Съдът е извършил оценка и на продължителността на съдебния процес, която е отчел като фактор, изискващ минимално намаляване на размера на наложените наказания. Върховният касационен съд счита, че липсват основания както за увеличаване, така и за допълнително намаляване на наложените наказания, защото не констатира явно несъответствие на техния размер с обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 348 ал.5 от НПК. Не може да се съгласи с доводите в касационния протест, че настоящото наказателно производство е пример за безнаказаност при извършени тежки престъпления, защото голяма част от тези доводи се отнасят до обвинението по чл. 116 от НК, по което подсъдимите са били оправдани. Намира за убедителни и съображенията на АСпНС, с които е отказал да отложи изтърпяването на наказанието на подс. Г.. Преценката, че с приложението на института на условното осъждане не биха се постигнали целите по чл. 36 от НК е изведена на базата на всички обстоятелства по престъпната дейност на този подсъдим и следва да се сподели. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 7/ 14.11.2016 г. по внохд № 105/15 г. на Апелативния специализиран наказателен съд в частта, с която подсъдимите В. Р. Н. и К. С. Г. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 /за Г./ и т.9 /за Н./, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 18 ал.1 от НК, в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда по отношение на подсъдимия Н. М. Н., както и в частта, с която е отхвърлен гражданския иск. ВРЪЩА делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частния обвинител срещу оправдаването на подсъдимия Й. К. по обвинението по чл. 116 ал.1, т.6 и т.9, вр. чл. 20 ал.4 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: