Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр.София, 15.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 112 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Г. М. Г., чрез адвокат М. В., срещу въззивно решение от 27.10.2015 г. на Окръжен съд Монтана, постановено по въззивно гр.д. № 250/2015 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 421/28.04.2016 г. по правните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, както и какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 187, т. 8 КТ.
Съгласно посочените в изложението от касатора съдебни решения - № 180/25.06.2014 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 991/2014 г. и решение № 401/21.01.2013 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 313/2012 г., както и в множество други съдебни актове по чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд застъпва разбирането, че съдът при формиране на фактически и правни изводи се ръководи от правилата по чл. 12 , чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК - преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Въззивната инстанция, независимо дали при мотивиране на съдебния акт препраща към съображенията на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК, е задължена да анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) - събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове. Фактическите изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени, като съдът посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение (без значение дали работодателят е посочил относимата към фактическата обстановка правна квалификация). Съдът трябва да прецени и обсъди всички доказателства, имащи отношение към релевантните факти за посоченото в заповедта за уволнение деяние, като обсъди доводите и възраженият на страните във връзка с тях.
Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1.злоупотреба с доверието на предприятието, 2.уронване на доброто име на предприятието и 3.разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкркуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. Поверителни за предприятието сведения са само обявените за такива с надлежен акт – нормативен, административен, договор между работник и работодател, заповед на работодателя. Съобщаването им от работника или служителя е нарушение, когато са доведени до знание на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги съобщи. Тълкуването на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ следва да се извършва и с оглед правата и свободите, прокламирани в чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на РБ и чл. 10, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Правото да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. В този смисъл, съдът в хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ следва да извърши преценка, както на правото на работника и служителя да сигнализира за незаконно поведение или закононарушение от страна на работодателя, така и на правото на работодателя да защити своята репутация и търговски интереси, съответно допустима ли е намеса в свободата на изразяване на работника или служителя – с нея преследва ли се легитимна цел и тя пропорционална ли е на защитавания интерес. В Решение на ЕСПЧ по делото Heinisch v. G. (no. 28274/08) са изведени няколко от критериите за преценка доколко намесата е пропорционална: дали е имало обществен интерес от сигнала/разкриването на информацията; дали са били използвани алтерантивни канали от работника/служителя преди публичната разгласа или сигнализиране на покуратурата; дали разкритата информация/сигнал е автентичен; работникът или служителят действал ли е добросъвестно; каква е вредата, причинена на работодателя, съпоставена с публичния интерес; строгостта на санкцията.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 193, чл. 195, чл. 187, т. 8, чл. 189 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателства и доводи, неизлагане на мотиви относно релевантните за спора обстоятелства и на ясни съображения за приетите правни положения, необоснованост във фактическите и правни заключения.
Ответникът по касация А...., чрез адвокат Л. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Монтански районен съд, е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Г. М. Г. против Административен съд Монтана.
За да постанови този резултат въззивният съд, съдът приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на Г. (главен счетоводител) е законна – спазена е процедурата по чл. 193 ГПК, заповедта е мотивирана – в нея е посочен нарушителя, кога са извършени нарушенията, наказанието и законния текст, въз основа, на което се налага. Относно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, работодателят цифрово бил посочил и двете хипотези на текста и се е мотивирал подробно защо намира, че те са налице. От данните по делото съдът установил, че Г. е подавал сигнали, съдържащи твърдения за извършени от председателя на АК – М. незаконосъобразни действия. По сигнала до компетентните органи на съдебната власт е била възложена и извършена проверка от Дирекция „Вътрешен одит“ във В., приключила с доклад, от който било видно, че достоверността на твърденията на Г. не е потвърдена. СГП е отказала образуване на досъдебно производство. Въззивният съдът намерил, че с тези действия Г. допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 8 КТ, което според съда „изисква наличие на две кумулативни предпоставки – злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в причинноследствена връзка“. Поради това, че нарушението е значимо и тежко, същото е достатъчно, за да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което съдът намерил, че другите, посочени в заповедта за уволнение нарушения, няма да обсъжда.
Решението е постановено в противоречие с дадения по-горе отговор и трайно установената съдебна практика по чл. 290 ГПК при тълкуване на чл. 235, ал. 2 и чл. 272 ГПК. Окръжният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, но само относно част от спорния предмет, като не е посочил въз основа на кои от събраните доказателства е достигнал до съответните заключения. Част от мотивите на Монтанския окръжен съд по характера си са като на контролноотменителна инстанция, а не на съд по съществото на спора. Въззивният съд не е обсъдил конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието й, произнесъл се е само по част от предмета на иска – счел, че не е необходимо изобщо да се произнася относно законосъобразността на заповедта за уволнение за посочените в нея нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ. Допуснал е и противоречие с материалния закон и необоснованост, като се е произнесъл по приложение чл. 187, ал. 1, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието“ на работодателя, но по взаимноизключващи се съображения и е смесил трите фактически състава по чл. 187, т. 8 КТ. Неправилно е приел, че посочените в правната норма злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието са в причинноследствена връзка и елементи от един и същ фактически състав, които трябва да бъдат кумулативно налични.
При така установеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с чл. 187, ат. 8 КТ, поради което следва да бъде касирано, като съставът на Върховния касационен съд се произнесе по съществото на материалноправния спор по чл. 293 ГПК:
Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че Г. М. Г. е заемал длъжността „главен счетоводител“ по трудово правоотношение в Административен съд – Монтана. Със заповед № 33/7.03.2014 г. на председателя на АС Монтана е уволнен дисциплинарно.
В заповедта са изложени множество квалификации, общи изрази и са възпроизведени текстове от Кодекса на труда (КТ), както и съображения на работодателя защо деянията съставляват нарушение на трудовата дисциплина по см. КТ. От цялото съдържание на заповедта, като нарушения, обуславящи наказанието, се обособяват следните: 1. дисциплинарно нарушение, свързано с неизпълнение в указания срок – 31.01.2014 г. и към момента на заповед № 10/27.01.2014 г. на председателя на АС-Монтана, с която са възложени конкретни задачи във връзка с актуализацията на разходите на АС Монтана (посочено два пъти – хипотеза първа и трета в раздел първи от заповедта); 2. дисциплинарно нарушение, свързано с неизпълнение в указания срок – 31.01.2014 г. и към момента на заповед № 11/27.01.2014 г. на председателя на АС-Монтана, с която са възложени конкретни задачи във връзка с актуализацията на разходите на АС Монтана; 3. незаприходяване на материали по фактура № 5139/14.12.2013 г., издадена от [фирма] М.; 4. злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието чрез писане до компетентни съдебни органи – Инспекторат на В. и Прокуратура, на неверни обстоятелства и изнасянето на неверни данни, като въз основа на подадените неверни докладни е образувана прокурорска преписка № 10719/2013 г. на СГП и е извършена проверка от Висш съдебен съвет, завършила с Одитен доклад на дирекция „Вътрешен одит“, по който не са установени изнесените неверни обстоятелства; 5. „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ, изразено в нарушения на Етичен кодекс на съдебните служители, чието спазване е заложено като задължение на главния счетоводител в раздел IV т. 6 от длъжностната характеристика на главния счетоводител“.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, като не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя; важното е той да е станал достояние на работника или служителя Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите, към които препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
В случая само едно от нарушенията е ясно индивидуализирано в заповедта – незаприходяване на имущество по цитирана фактура. Последната точка от заповедта съдържа неиндивидуализирани по съдържани, време и място деяния на служителя Г.. Твърдението, че той е извършил нарушения индивидуализирани чрез многократно повторение на квалификации не съответства на изискването по чл. 195, ал. 1 КТ. Ако работодателят е имал предвид едно или повече от деянията, посочени по-горе в заповедта и съставляващи фактически основания за уволнението, то даването на различна правна квалификация не сочи на нови, различни нарушения.
В останалите пунктове от заповедта, съдържащи фактически основания за поддържаните нарушения, изискванията за мотивиране по см. чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени, ако се установи, че деянията са достатъчно индивидуализирани в препращащите документи и те са били известни на Г., който е имал възможност да разбере конкретната причина за наказанието, както и да се защити.
По делото са представени заповед № 10/27.01.2014 г. и заповед № 11/27.01.2014 г. на председателя на АС – Монтана, с които е наредено на главния счетоводител да изготви в срок до 31.01.2014 г. справки. По първата заповед - за изразходваните парични средства по договори, сключени за услуги, по които страна е АС Монтана и детайлна справка по месеци за разходите за консумативи, ползвани от АС Монтана за 2009, 2010, 2011 2012 и 2013 г., която да съдържа информация за всички сключени и прекратени договори, като се посочи и основанието за това; както и информация за действащите към момента договори, сключени от АС Монтана и предвидените разходи по тях през 2014 г. Въз основа на данните, да изготви сравнителен анализ, както и мотивирана докладна, в която да се посочат възможности и способи за оптимизиране на разходите, включително за консумативи, по всички действащи договори. По втората заповед главният счетоводител следва да изготви детайлна справка за изразходваните парични средства за командироване на съдии и съдебни служители за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 г., която да съдържа информация за основанията и лицата, които са били командировани за всеки отделен месец по години, за ползван служебен превоз за всеки отделен месец по години, с посочване на командированите лице. Въз основа на горните да изготви сравнителен анализ по месеци, кои са били основанията за командироване, като даде становище за целесъобразността на разходите, които да се опишат. Въз основа на справката и анализа, да предостави мотивиран доклад, в който се посочат възможности и способи за необходимостта от оптимизиране на разходите за командироване, като се посочат и възможности и конкретни решения за намиране на допълнителни средства в случай на необходимост от допълнителни средства.
По делото има спор за датата, на която заповеди № 10 и 11 от 27.01.2013 г. са съобщени на Г., но не и, че това е станало преди заповедта за уволнение, от което следва, че тя, в тази си част, се явява мотивирана, доколкото служителят е в известност за вмененото му нарушение.
Относно твърдяната в заповедта за уволнение злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието работодателят не е посочил кога и какво е писал и до кого конкретно всеки път Г.. Цитирани са прокурорска преписка № 10719/2013 г. на СГП и извършена проверка от Висш съдебен съвет, завършила с Одитен доклад на дирекция „Вътрешен одит“.
По делото е представено извлечение от протокол № 46 от заседание на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ към В., проведено на 16.12.2013 г., от което се установява, че е разгледана жалба от Г. М. Г. – докладна, препратена от ИВСС по компетентност. Преписката е препратена на Комисия „Бюджет и финанси“. По повод докладна от Г. М. Г., изпратена от ИВСС с вх. № 11-12-149/21.11.2013 г. , както и писмо от председателя на АС – Монтана, във връзка с доклад до председателя от Г. М. Г., получен в съда на 06.12.2013 г., е изготвен доклад на Дирекция Вътрешен одит във В. от февруари 2014 г. за извършена проверка на основание Решение по протокол № 1/08.01.2014 г. на Комисия „Бюджет и финанси“ на В.. Докладът е приет за сведение от В. в заседание, проведено на 27.02.2014 г. и копие от него е изпратен на председателя на АС-Монтана. Няма нито твърдения, нито данни, този доклад да е съобщен на Г. Г., за да се приеме, че препращайки към него, работодателят в заповедта за уволнение е индивидуализирал нарушението – коя докладна/жалба/сигнал на Г. до В. има предвид.
С Постановление от 07.02.2014 г. на СГС по прокурорска преписка № 10719/2013 г., образувана по сигнал, подаден от Г. Г., е отказано да се образува досъдебно производство поради това, че не са налице действия, извършени от магистрат – съдия, които по своето съдържание да са относими към престъпния състав на конкретно престъпление от общ характер, предвидено в особената част на НК. В постановлението не е цитиран номер на сигнала, посочено е, че съдържат твърдения за извършени закононарушения от административния ръководител на АС – Монтана – съдия О. М. Е., свързани с направените разходи за горива на служебния лек автомобил, сключване на договори за доставка на консумативи за нуждите на съда, формиране на сметки за застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие и други правонарушения, допуснати при и по повод изпълнение на служебните му задължения. СГП е изпратило по делото сигнала на Г., по който е образувана прокурорската преписка. Няма спор между страните, че Г. е сигнализирал само веднъж СГП, изпращайки, представения по преписката доклад, с електронна поща на 11.11.2013 г., нито съмнение, че по него е образувана и цитираната в заповедта за уволнение прокурорска преписка. В тази част заповедта следва да се приеме за достатъчно ясна, съобразена с чл. 195, ал. 1 КТ.
В заключение, заповедта за уволнение на Г. е незаконна, поради нарушение по чл. 195, ал. 1 КТ в частта относно посочени нарушения, свързани с писане до Инспекторат на В. на неверни обстоятелства, въз основа на което е извършена проверка от Висш съдебен съвет, завършила с Одитен доклад на дирекция „Вътрешен одит“, както и неиндивидуализираните нарушения, определени само чрез квалификацията им, в последната част от заповедта.
За останалите нарушения, посочени в нея, заповедта е съобразена с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като е спазена и процедурата по чл. 193 ГПК. Със заповед № 24/07.03.2014 г. е „открито дисциплинарно производство по отношение на Г. Г.“. По характера си документът представлява покана за даване на обяснения по чл. 193 ГПК, като възпроизвежда дословно съдържанието на заповедта за уволнение. Работодателят е изготвил и „искане за даване на обяснения“ с идентично съдържание. Двата документа, които, както стана ясно са с идентично съдържание и характер, са връчени на 07.03.2014 г., при отказ на служителя, удостоверен с подписите на заместник председателя М. Н. и съдебния администратор К. Й.. В частта относно неизпълнението на заповеди №№ 10 и 11/27.01.2014 г., незаприходяване на фактура, издадена от [фирма] и сигнал до СГП, по изложените вече по-горе съображения, нарушенията, за които се иска обяснение от Г. са достатъчно индивидуализирани, като служителят по своя воля се е отказал от правото да обясни поведението си.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че наказанието за неизпълнение на заповеди №№ 10 и 11/27.01.2014 г., е наложено след срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Видно от представените по делото болнични листове, Г. е бил в отпуск по болест за времето от 03.02.2014 г. до 16.02.2014 г.; от 10.03.2014 г. до 17.03.2014 г. и от 18.03.2014 г. до 06.04.2014 г. – общо 42 календарни дни. Ето защо и съгласно чл. 194, ал. 3 КТ, не е изтекъл към 07.04.2014 г. двумесечен срок за налагане на наказание за установените на 31.01.2014 г. нарушения.
Относно извършаване на фактическите основания, послужили за уволнение на Г. и съставляват ли те нарушения на трудовата дисциплина:
Няма спор, че ищецът Г. не е изпълнил нарежданията по заповеди №№ 10 и 11/27.01.2014 г. Съобразно заключенията на съдебносчетоводната експертиза, приети от първостепенния съд, АС-Монтана не разполага със счетоводен софтуер, който да може автоматично да даде в справка исканата със заповедите информация. П. счетоводен софтуер „Конто“ позволява автоматично генерираните справки да могат да се изведат във форма „екселска таблица“, върху който формат да може да се работи – да се премахва излишна налична информация и да се добавя необходима, и да се изготвят желани формати за извършване на различни анализи.
Съдебният състав намира, че исканата за период от пет години детайлна информация по двете заповеди е изключително обемна, като освен изготвянето й, е възложен анализ и изготвяне на мотивирано предложение за оптимизация. По същото време главният счетоводител, освен с ежедневните си задължения, е натоварен и с искане за изготвяне на детайлна справка, аналогична по съдържание с предходните, но относно командировките на съдии и служители за пет години назад – тя е също от 27.12.2014 г. и със срок на изпълнение до 31.01.2014 г. Към 27.01.2014 г. ръководителят е бил в известност, че главният счетоводител е натоварен още и с изготвяне на годишните статистически справки за 2013 г., като на същата дата е отказал да уважи молбата му да удължи срока за изпълнение до 17.03.2014 г.
По делото е спорно кога Г. се е запознал със заповеди № 10 и 11. На гърба на двете е отбелязано, с негов подпис, че това е станало на 27.01.2014 г.. Същото е отразено срещу подпис на Г. и в заповедната книга на съда. Видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза, прието от първостепенния съд, кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно дадено, подписът срещу „запознат“ е на Г., а датата 27.01.2014 г. не е изписана от него и е с различна химикална паста на пишещото средство. Свидетелят И. Т., административен секретар на АС-Монтана, чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, е обяснила, че съобразно практиката в съда, тя е поставила датата 27.01.2014 г., не в присъствието на Г., като преди това не му е указала, че трябва да отрази сам датата. В заповедната книга, след горните заповеди от 27.01.2013 г., Г. се е подписал и за запознаване със заповед от 29.01.2013 г. По делото е представено негово заявление от 31.01.2014 г. до работодателят, в което твърди, че заповеди № 10, 11 и 12 са му връчени едва на 31.01.2014 г. и няма как да ги изпълни същия ден, което е невъзможно, а и неизпълнимо дори за счетоводен отдел.
При анализ на така събраните доказателства, съставът на Върховния касационен съд намира, че работодателят, чиято е тежестта да докаже връчване на заповедите на посочената от него дата – 27.01.2014 г., не го е установил по безспорен начин.
Нещо повече, дори и заповедите да са връчени на главния счетоводител на 27.01.2014 г., същите е невъзможно да бъдат изпълнени в срок до 31.01.2014 г., за което изрично Г. е уведомил работодателя. Още повече, че по същото време той е бил натоварен и с изготвяне на още две обемни справки. Ето защо, неизпълнението на заповедите в срок до 31.01.2014 г. не може да се вмени във вина на служителя и да се квалифицират като нарушение на трудовата дисциплина. В тази част заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
Фактура № 5139/04.12.2013 г. , посочена в заповедта за уволнение, е издадена от [фирма], [населено място] за материали, получени от АС Монтана във връзка с възложена доставка и монтаж на евакуационно осветление на третия и четвъртия етаж в сградата на съда. От протокол, съставен на 04.02.2014 г. и показанията на свидетеля Н. Г., се установява, че Г. не е съставил своевременно складова разписка за придобитото имущество по цитираната фактура, с което виновно не е изпълнил свое трудово задължение.
Съгласно чл. 126, т. 9 КТ служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, както и да пази доброто му име. От друга страна не е длъжен да изпълнява незаконни заповеди и има право да сигнализира за незаконно поведение или закононарушение от страна на работодателя. Със сигнала до прокуратурата, Г. е осъществил фактически състав на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ – уволнението му е предвидено в закон и преследва легитимна цел - защита доброто име на работодателя и авторитета на съдебната власт, като наложеното наказание е пропорционално съгласно принципите, установени по делото Heinisch v. G.. В качеството на главен счетоводител Г. е имал интерес да предотврати финансови нарушения, ако такива са извършвани от ръководителя, а и установяването им е било и в интерес на обществото, още повече, ако са извършени в органите на съдебната власт, към която обществото има засилени очаквания за почтеност и стриктно съблюдаване на законите. Той е сигнализирал Софийска градска прокуратура за финансови нарушения на председателя на АС – Монтана на 11.11.2013 г. – ден преди да изпрати аналогичен сигнал (докладна) до Инспектората на В., т.е. не е изчакал проверка на компетентните финансови органи или не се е възползвал от алтернативни канали за предоставяне на информацията. Твърденията на Г. в неговия сигнал до СГП, не само, че са несъставомерни, но и неверни. Тежестта да докаже извършването им е негово, а видно от доклад на Дирекция Вътрешен одит във В. от февруари 2014 г., не се установява достоверността на деянията, посочени в докладната на Г., послужили като основание за образуване и на прокурорската проверка. В случая служителят е действал и недобросъвестно. В качеството си на главен счетоводител е имал достъп до счетоводството на АС – Монтана и информация за действията на председателя на съда, така че твърденията му би следвало да са основани на обективни факти, което не е станало; той е бил и наясно, че разкрива неточна информация. Нещо повече, в одитния доклад е записано, че Г. не е отговорил и на всички зададени му въпроси относно конкретните факти, въз основа на които е направил част от твърденията си, не е представил на проверяващите изискани му документи. Това, както и цялото съдържание на доклада/сигнал, сочат по-скоро на лична атака срещу работодателя, което не може да се оправдае с правото на Г. да изразява и разпространява мнение. Със сигнала до СГП, съдържащ твърдения за извършени престъпления от председателя на АС- Монтана, Г. е уронил доброто име на съда и е накърнил авторитета на съдебната власт, което в случая не може да се оправдае с обществения интерес и строгостта на санкцията съответства на тежестта на нарушението.
Дисциплинарното уволнение е наложено и при съблюдаване критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – установени са две нарушения от посочените в заповедта, като едното от тях - по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ е тежко по см. чл. 190, т. 7 КТ. И двете нарушения са осъществени при условията на пряк умисъл; служителят не признава вината си, нито е готов да се поправи.
При така установеното, налага се правният извод за неоснователност на предявените от Г. М. Г. искове. Въззивното решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила.
Предвид резултата по делото и направеното в срок искане, ответникът по касация има право на съдебноделоводните разноски, сторени в инстанцията. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 825 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба по договор 0069141 и за заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лв. за защита по касационното дело – договор 0069159, или касаторът дължи възстановяване на сумата от 1025 лв. на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото е представен още и договор 0065585 от 01.09.2015 г., който обаче е за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба и представителство пред ОС – Монтана и е без значение за дължимите разноски за настоящото производство.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 27.10.2015 г. на Окръжен съд Монтана, постановено по в.гр.д.№250/2015 г.
ОСЪЖДА Г. М. Г., да заплати на А..... сумата в размер на 1025 лв. – сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |