12 Р Е Ш Е Н И Е № 50113 София, 30.11.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 775 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./, представлявано от адв. Н. В., срещу решение № 784 от 17.12.2021г. по т.д. № 81/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което, след отмяна на решение № 260480 от 03.12.2020г. по т.д. № 193/2020г. на СГС, ТО, VI-8 състав, е отхвърлена молбата на „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./ за откриване на производство по несъстоятелност на „В. Трейдинг” ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че на етапа, на който се е намирало производството по несъстоятелност, въззивният съд е следвало да се произнесе по единствено допустимите въпроси – дали е налице неплатежоспособност и дали длъжникът притежава достатъчно имущество, което може да послужи за удовлетворяване на всичките му кредитори, без да се нарушават техните интереси. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за несъществуване на вземанията му спрямо длъжника, основан на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено единствено по твърдения на длъжника и по неговите счетоводни записвания, и без да обсъди доводите на страните и представените доказателства. Сочи, че според основното заключение на ССЕ счетоводството на длъжника не е водено редовно, но въпреки това в допълнителното заключение експертът се е позовал само на тези счетоводни записвания. Поддържа още, че с оглед нечетливостта на представените по делото платежни нареждания не е ясно въз основа на какви документи експертът е изчислил размера на плащанията. Твърди, че в представените протоколи за прихващане също не е посочено задълженията на длъжника по кои фактури са прихванати, като въззивният съд не е обсъдил направените от него оспорвания на истинността и достоверността на датите на тези протоколи и на нечетливите платежни нареждания. Сочи, че тези оспорвания са направени пред първоинстанционния съд, но той не се е произнесъл по тях, тъй като решението, с което вземанията му са признати, е влязло в сила. Поддържа, че в неговото счетоводството такива плащания и прихващания не са осчетоводени и вземанията на длъжника са непогасени. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и представения по делото договор за заместване в дълг от 01.04.2011г., по силата на който длъжникът „В. Трейдинг” ЕООД е заместен като длъжник по 50-те фактури от едно чуждестранно дружество – „Фърст Майнинг Инвестмънт Груп”, като намира, че този договор представлява извънсъдебно признание и от двете страни, че на посочената дата, следваща всички представени протоколи за прихващане и платежни нареждания, всичките 50 броя фактури за доставки по търговски сделки не са били погасени и поради това едно трето лице встъпва в задължението на длъжника. Излага съображения, че въпросът за основателността на направеното оспорване на представените протоколи за прихващане е правен и след като допълнителното заключение на ССЕ е изготвено единствено по счетоводните документи на длъжника, въззивният съд е следвало да го обсъди. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и довода му, че уведомлението за прихващане № 98 от 31.03.2011г. не е породило действието си, тъй като е следвало да бъде отправено до синдика на „Булгар Минерали Стрелча” АД /н./, вместо до съвета на директорите на дружеството, в което член е бил и управителят на дружеството – длъжник, като в обжалваното решение това уведомление е ценено като протокол, макар да не е подписано от двете страни. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че решението на ВКС по чл.303, ал.1, т.4 ГПК засяга само единия от протоколите за прихващане, на които се е позовал въззивният съд – този от 30.12.2010г. за сумата 746 852 лева. Поддържа още, че въззивният съд не е взел предвид определението по чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелност, с което са приети вземанията му, обосноваващи качеството му на кредитор, като твърди, че установяване несъществуването на прието вземане може да стане само по исков ред и въззивната инстанция няма право да ревизира това определение. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за произнасяне само по допустимите с оглед етапа, на който се намира делото по несъстоятелността, въпроси - дали е налице неплатежоспособност на длъжника, или да бъде постановено решение по същество, с което въззивната жалба на длъжника бъде оставена без уважение. Ответникът „В. Трейдинг” ЕООД, представляван от адв. Й. Й. и адв. В. В., оспорва касационната жалба. Поддържа, че с оглед мотивите на решението на ВКС, с което е отменено влязлото в сила решение, установяващо вземанията на ищеца, докато по това дело, което все още е висящо, съдът не се произнесе дали процесните прихващания не са идентични с прихващанията, разрешени с влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд, следва да се счита, че отношенията между страните са уредени с извършените прихващания. С оглед на това намира, че възраженията на ищеца следва да се обсъждат не в настоящото производство, а във възобновеното след отменителното решение на ВКС производство. В този смисъл поддържа, че цитираните от касатора възражения и оспорвания са неотносими към спора, поне докато не се установи, че прихващанията, разгледани от Апелативен съд – Пловдив, не са идентични с прихващанията, предмет на разглеждане по възобновеното и понастоящем висящо в.т.д. № 627/2021г. на САС, 5 състав. В писмените си бележки поддържа, че касаторът не е правил възраженията, на чието необсъждане се позовава, нито в отговора на въззивната жалба, нито след това в хода на въззивното производство, поради което и въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по тях. Твърди, че подобни възражения не са правени и в рамките на първоинстанционното производство, като в отговора на въззивната жалба ищецът е поддържал, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства по делото. От друга страна поддържа, че при преценката на валидността на протоколите за прихващане въззивният съд в съществена степен е бил обвързан от влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 1385/2014г., което с решението си по реда на чл.303, ал.4 ГПК ВКС е приел за правилно. Сочи още, че с исковата си молба кредиторът не е посочил конкретните сделки, по които е кредитор, и не е представил каквито и да било доказателства по тях. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените разноски. С определение № 432 от 11.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че спорът по делото и пред двете инстанции е дали „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./, подал молбата по чл.625 ТЗ, има качеството на кредитор на дружеството-жалбоподател „В. Трейдинг” ЕООД. Приел е, че наличието на изискуемо вземане на молителя – кредитор на ответника по молбата по търговска сделка, е главна материалноправна предпоставка, съответно – установяването на наличието ѝ е предварително и задължително условие за откриване въобще на възможността и за възникването на задължение за съда да изследва имущественото състояние на ответника по молбата. Намерил е, че към момента /29.01.2020г./ на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност молителят „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ е имал качеството на кредитор на дружеството-жалбоподател по силата на изпълнителния лист, издаден по решението по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, което, макар и невлязло в сила към този момент, е имало изпълнителна сила съгласно чл.404,т.1 от ГПК. Посочил е, че качество на кредитор молителят е имал и към датата на постановяване на обжалваното решение /03.12.2020г./, тъй като с определение № 422/19.06.20г. по т.д.№1027/19г. на ВКС, ТК решението на САС, по което е издаден изпълнителният лист, не е допуснато до касационно обжалване. Заключил е, че през целия период на висящност на производството пред СГС молителят, инициирал производството по несъстоятелност, е имал качеството на кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 621 ТЗ, доколкото в част IV няма особени разпоредби, се прилагат разпоредбите на ГПК, поради което следва да вземат предвид фактите и обстоятелствата, настъпили в хода на производството по делото пред въззивната инстанция. Посочил е, че в настоящия случай до момента на постановяване на отменителното решение № 1 от 14.06.21г. по т.д. № 2153/20г. на ВКС молителят е бил активно материалноправно легитимиран да подаде и подържа молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на жалбоподателя "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с оглед наличието на влязло в сила решение, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на молителя посочените в изпълнителния лист суми, дължими по търговска сделка. Приел е, че с отмяната на осъдителното решение се възстановява висящността на процеса по отношение на претенцията за процесните суми. Изтъкнал е, че наличието на висящ исков процес относно претендираното вземане не е основание за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, но съдът е длъжен да установи материалните предпоставки, като включително се произнесе по възраженията на ответника за тяхното съществуване. Посочил е, че в настоящия случай възраженията на ответника са, че молителят „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ не е кредитор на дружеството, тъй като задълженията по посочените в изпълнителния лист 50 бр. фактури са погасени. Въззивият съд е намерил това възражение за основателно. Приел е, че от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че остатъкът по фактурите в размер на 1 231 307,83 лева е погасен чрез прихващане, извършено с шест броя протоколи в периода 2009 г. – 2011 г., описани подробно в заключението, като съгласно заключението с изрично платежно нареждане е платено задължение в общ размер на 836 107,27лв. по следните фактури, които са включени в представения по делото изпълнителен лист издаден от САС: №1/30.06.08г., №7/30.09.08г., №9/31.10.08г., №10/31.10.08г., №14/29.12.08г. и №80/31.03.11г. Приел е, че съгласно заключението за периода от март 2009г. до април 2011г. чрез платежни нареждания, в които не е указано по коя фактура се плаща, са погасени задължения по фактури, които са описани в заключението и са на обща стойност 974 700лв., като остатъкът от посочените в решенията и изпълнителния лист 50 фактури на стойност 1 231 307,83лв. е погасен чрез прихващане, извършено с 6 броя протоколи, които са приложени по делото. Взел е предвид, че в заключението вещото лице подробно е описало резултата от прихващането на взаимни вземания и задължения, както следва: по протокол за прихващане от 31.12.09г. - след прихващането на сумата 31 929,60 лв. ответникът дължи на молителя 557 893,13лв. ; по протокол за прихващане от 30.04.10г. – след прихващането на сумата 33 922,27лв. ответникът дължи на молителя 520 155,02лв.; по протокол за прихващане от 30.09.10г. – след прихващането на сумата 179 284,31лв. ответникът дължи на молителя 619 168,27лв.; по протокол за прихващане от 30.12.10г. – след прихващането на сумата 145 510,09лв. ответникът дължи на молителя 844 025,45лв.; по протокол за прихващане от 30.12.10г. – след прихващането на сумата 746 852лв. ответникът дължи на молителя 97 173,45лв.; по уведомление №98/31.03.11г. за прихващане на сумата 97 173,45лв. е посочено, че след инвентаризация е установено, че молителят дължи на ответника сумата 101 380,18лв. и след прихващането със сумата 97 173,45лв. молителят „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ остава да дължи на ответника "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД сумата 4 206,73лв. Въззивният съд, с оглед заключението на вещото лице и след постановяването на решение № 1 от 14.06.21г. по т.д. №2153/20г. на ВКС, с което по молба на "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е отменено решение №230/28.01.20г. по т.д.№3395/18г. на САС, е направил извод, че молителят не е кредитор на дружеството -жалбоподател, поради което към настоящия момент не е активно материалноправно легитимиран по чл.625 от ТЗ да иска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-жалбоподател. С оглед липсата на активна материалноправна легитимация на молителя по чл.625 от ТЗ да иска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството - жалбоподател "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, въззивният съд е намерил за ирелевантно какво е финансовото състояние на последното дружество. По поставения процесуалноправен въпрос: Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд не е обсъдил възраженията на въззиваемия ищец, че представените протоколи за прихващане нямат достоверна дата и в тях не са посочени кои задължения и по кои фактури са прихванати, че протоколите са съставени на друга дата, след откриване на производството по несъстоятелност и при лишени от права представляващи „Булгар Минерали – Стрелча“ АД, които освен това са били и свързани лица, че уведомлението за прихващане носи дата след откриване на производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали Стрелча“ АД и е следвало да се отправи към синдика, както и че към датата на съставянето им това дружество не е имало задължения към „В. Трейдинг“ АД. По касационната жалба: Ищецът .„Бургар Минерали – Стрелча” АД /н./ е обосновал активната си легитимация с твърдението, че има вземания по търговски сделки, сключени преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, за които е издаден изпълителен лист по т.д. № 3395/2018г. на САС, 6 състав, като дължимата сума по образуваното изпълнително дело, заедно със законната лихва към 17.01.2020г. възлиза на 2 411 442 лева. С исковата си молба ищецът е представил издадения в негова полза изпълнителен лист, в който са посочени фактурите, по които се дължи посочената сума. Фактурите са представени от ответника и са взети предвид при изготвяне на допълнителното заключение на ССЕ. Ответникът „В. Трейдинг” ЕООД е оспорил качеството на ищеца на кредитор с твърдения, че вземанията са погасени чрез извършени прихващания по 6 броя протокола за прихващане, представени с отговора на исковата молба, отразени в счетоводствата и на двете дружества. Със становище вх. № 58207 от 23.06.2020г. ищецът излага възражения, че представените протоколи за прихващане не съществуват сред счетоводните документи на „Булгар Минерали Стрелча” АД и са антидатирани, съставени след откриване на производството по несъстоятелност на същото за целите на съдебното производство по т.д. № 2494/2014г. на СГС. Поддържа, че с решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството тогавашните представляващи го, сред които е и Л. К. – управител на ответното дружество „В. трейдинг” ЕООД, са лишени от правото да се разпореждат с неговото имущество; че представляващият „Булгар Минерали Стрелча” АД Г. С. и представляващият „В. трейдинг” ЕООД са свързани лица, като имат обща дъщеря и освен това са представляващи и действителни собственици на капитала на „В. холдинг” АД. Прави възражение, че представените протоколи за прихващане са нищожни, тъй като са съставени след откриване на производство по несъстоятелност при лишени от права представляващи дружеството „Булгар Минерали Стрелча” АД. Оспорва истинността, действителността, съдържанието и датата на съставянето на всички представени с отговора протоколи за прихващане. Твърди, че „Булгар Минерали Стрелча” АД не е имало задължения към „В. трейдинг” АД, като в нито един от тези протоколи не е упомената нито една от фактурите, които са предмет на осъдителното решение по т.д. № 2494/2014г. на СГС, както и че сред счетоводната документация на „Булгар Минерали Стрелча” АД няма налични и няма осчетоводени такива протоколи за прихващания. Посочил е, че уведомлението за прихващане носи дата след откриване на производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали Стрелча“ АД и е следвало да се отправи към синдика. С молба вх. № 78207 от 03.08.2020г. ищецът е изложил и съображения, че всички плащания на задължения на дружеството след откриване на производството по несъстоятелност с решение от 21.03.2011г., са извършени не по реда на глава IV от ТЗ. Поради това е възразил, че прихванатите суми по уведомлението за прихващане от 31.03.2011г., както и плащанията на всички фактури за задължения на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД, издадени след 20.03.2011г., не могат да се считат погасени, тъй като не са извършени по съответния ред, което се отнася и за плащане и/или прихващане на задължения на ответника, извършени след откриване на производството по несъстоятелност. Представил е и договор за заместване в дълг от 01.04.2011г., сключен между Фърст Майнинг Инвестмънт Груп, като поемател, „В. Трейдинг“ ЕООД, като длъжник, и „Булгар Минерали – Стрелча“ АД, като кредитор, за заместване в дълга на ответника към ищеца по част от процесните фактури, като е изложил съображения, че този договор представлява извънсъдебно признание и от двете страни, че на посочената дата, следваща всички представени протоколи за прихващане и платежни нареждания, всичките 50 броя фактури за доставки по търговски сделки не са били погасени и поради това едно трето лице встъпва в задължението на длъжника. С оглед обстоятелството, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение вземанията на ищеца са били установени с влязло в сила решение № 755 от 12.04.2018г. по т.д. № 2494/2014г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, потвърдено с решение № 230 от 28.01.2019г. по т.д. № 3395/2018г. на САС, 6 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 19.06.2020г. по т.д. № 1027/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., първоинстанционният съд е приел за доказана активната легитимация на ищеца. По съображения, че възраженията на ответника относно погасяване на тези вземания чрез прихващане са били разгледани в производството по посоченото дело и по тях е формирана сила на пресъдено нещо, е приел, че този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Във въззивната си жалба ответникът отново е оспорил активната легитимация на ищеца, като е изложил подробни съображения за погасяване на вземанията му и е изложил довод за наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото поради висящо производство по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, установяващо вземанията на ищеца. В отговора на въззивната жалба ищецът е поддържал, че доводите на ищеца не следва да бъдат обсъждани, тъй като са преклудирани от формираната с влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо. В хода на въззивното производство с решение № 1 от 14.06.2021г. по т.д. № 2153/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. е отменено влязлото в сила решение № 230 от 28.01.2019г. по т.д. № 3395/2018г. на САС, 6 състав и делото е върнато на САС за ново разглеждане. С оглед на това в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на твърдените от ищеца вземания, легитимиращи го като кредитор на ответника, и въз основа на допълнителното заключение на ССЕ е приел, че останалите неплатени задължения на ответника по фактурите, посочени в издадения на ищеца изпълнителен лист, са погасени чрез прихващане, извършено с представените от ответника шест протокола. Въззивният съд не е обсъдил обаче посочените по-горе възражения на ищеца, направени в първоинстанционното производство с оглед твърденията на ответника за погасяване чрез прихващане на насрещни задължения на страните. Неоснователен е доводът на ответника, че въззивният съд не е дължал обсъждане на тези възражения, тъй като не са били направени с отговора на въззивната жалба. Поради наличието на влязло в сила решение, преклудиращо възраженията на ответника за погасяване на вземанията на ищеца чрез прихващане, извършено с представените от него протоколи и уведомление, първоинстанционният съд не е обсъждал тези възражения и доводите на ищеца по оспорването им. Поради това в отговора на въззивната жалба въззиваемият ищец се е позовал отново на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, установяващо вземането му по отношение на ответника. При липса на произнасяне в първоинстанционното решение по възражението на ответника и доводите на ищеца срещу това възражение с оглед преклудирането му поради наличието формирана по него сила на пресъдено нещо и при отмяна в хода на въззивното производство на влязлото в сила решение, установяващо вземането на ищеца, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по наличието на качеството кредитор на ищеца, като обсъди както направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията, така и своевременно наведените от ищеца в първоинстанционното производство доводи по оспорването му, независимо че същите не са били изложени и в отговора на въззивната жалба, доколкото съдържанието на отговора е било обусловено от мотивите на първоинстанционното решение и от наличието към този момент на влязло в сила решение, установяващо правата му. Неоснователен е и доводът на ответника, че възраженията и оспорванията на касатора са неотносими към спора, докато не се установи, че прихващанията, разгледани от Апелативен съд – Пловдив, не са идентични с прихващанията, предмет на разглеждане по възобновеното и понастоящем висящо в.т.д. № 627/2021г. на САС, 5 състав. От една страна, в мотивите на решение № 1 от 14.06.2021г. по т.д. № 2153/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. са дадени указания на въззивния съд, разглеждащ висящия спор между страните, да изследва, с оглед зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по т.д. № 1385/2014г. на Пловдивски апелативен съд наличието на идентитет на прихващанията, извършени само с два от протоколите, представени и в настоящото производство – протокол от 31.12.2009г. и от 31.12.2010г. От друга страна, доколкото ответникът се позовава в настоящото производство на направени с представените протоколи и уведомление прихващания, при липса на произнасяне по тези прихващания с влязло в сила решение, наведените насрещни доводи на ищеца са относими и следва да бъдат обсъдени. С влязлата в сила част от решение № 755 от 12.04.2018г. по т.д. № 2494/2014г. по описа на СГС, ТО, 3 състав е отхвърлен частично предявеният от „Булгар Минерали - Стрелча“ АД /н./ против ответника „В. Трейдинг“ ЕООД осъдителен иск поради плащане, а за остатъка от претендираното вземане в размер на 1 234 672,02 лева ответникът е направил възражение, че е погасено с прихващане. С оглед на това и при съобразяване на съдържащите се в допълнителното заключение на ССЕ данни за осчетоводяване от ответника на фактурите, сумите по които са предмет на делото, следва да се приеме за установено възникването на това вземане. С оглед направените от ответника възражения следва да бъде преценено дали е настъпило прихващане на насрещни задължения на страните по представените от ответника, протоколи за прихващане от 31.12.2009г., 30.04.2010г., 30.09.2010г., 30.12.2010г. и 31.12.2010г. и уведомление за прихващане изх. № 98 от 31.03.2011г. С влязло в сила решение № 276 от 15.07.2015г. по т.д. № 1385/2014г. на Пловдивски апелативен съд по предявен от „Минерали Индустриали” ООД против „В. Трейдинг” ЕООД и „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./ иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ е прието за установено несъществуване на вземания на „В. Трейдинг” ЕООД, приети от синдика в производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./, поради погасяването им чрез прихващане, извършено от страните с двустранно съставени протокол от 31.12.2010г., съгласно който задължението на „Булгар Минерали Стрелча“ АД в размер на 746 852 лева, представляващо неустойка, е прихванато с част от задълженията на „В. Трейдинг“ ЕООД по фактури за доставки, и протокол за прихващане на разчети от 31.12.2009 година. Настоящият състав следва да зачете установителната сила на мотивите на влязлото в сила решение и да приеме за установено в отношенията между страните, че са настъпили целените с посочените протоколи последици и насрещните вземания на страните са погасени поради прихващане. С уведомление за прихващане изх. № 98 от 31.03.2011г. управителят на „В. Трейдинг“ ЕООД е посочил, че след направена инвентаризация към 31.03.2011г. на разчетите между дружеството и „Булгар Минерали – Стрелча“ АД е установено, че „Булгар Минерали – Стрелча“ АД дължи на „В. Трейдинг“ ЕООД за изплатените за негова сметка през периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011г. задължения към доставчици и персонал в размер общо на 101 380,18 лева, а „В. Трейдинг“ ЕООД дължи на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД за получени доставки сум а в размер на 97 173,45 лева. Направено е изявление за прихващане на насрещните задължения до размера на дължимата от „В. Трейдинг“ ЕООД сума в размер на 97 173,45 лева, като след прихващането „Булгар Минерали – Стрелча“ АД остава да дължи сумата 4 206,73 лева. Ответникът е уточнил, че вземането по отношение на ищеца произтича от договор от 10.03.2010г., с който ищецът е възложил на ответника да извърши плащания за изпълнение на негови парични задължения към персонал, доставчици и за покриване на други разходи при условия и по ред, определени по-нататък в договора, както и от извършени от него за сметка на ищеца плащания за периода от 01.01.2011г.-31.03.2011г. Видно от представената по делото справка за тези плащания, същите възлизат за периода от 11.01.2011г. до 21.03.2011г. на 71 616.67 лева /платени суми на доставчици по банков път/, за периода от 28.01.2011г. до 31.03.2011г. – на 24 575,36 лева /платени възнаграждения на работници и служители/, и за периода от 28.01.2011г. до 29.03.2011г. – платени суми в брой. С решение № 35 от 21.03.2011г. по дело № 66/2010г. на Пазарджишки окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД. Част от посочените в справката плащания в размер общо на 9118,17 лева са заплатени от ответника след 21.03.2011г. /датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/, от които: възнаграждение на работници и служители за м.02.2011г. в размер на 8106,17 лева, платено на 31.03.2011г., сума в размер на 403 лева, платена на 29.03.2011г. на Окръжен съд – Пазарджик, сума в размер на 603 лева, платена на 29.03.2011г. също на Окръжен съд Пазарджик, и сума в размер на 6 лева – нотариална такса, платена на 29.03.2011г. Следователно част от вземането на кредитора „В. Трейдинг“ АД /за извършени от него за сметка на ищеца плащания за периода от 21.01.2011г. до 31.03.2011г. в размер на 8106,17 лева/ е възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника по него. Поради това не са били налице предвидените в чл.645, ал.1 ТЗ материалноправни предпоставки за настъпване на целените с уведомлението последици по отношение на тази част от вземането. Видно от първото допълнително заключение на ССЕ, съгласно счетоводните данни при ответника към момента на уведомлението задължението му към „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./ е възлизало на 97 173,45 лева. Следователно, дори и да се приеме, че към датата на уведомлението ищецът е имал задължения към ответника в посочения размер, извършеното с уведомлението прихващане е могло да породи последици само до размера на задължението на ищеца, възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на същия, т.е. до размер на 92 262,01 лева, представляващи платени от ответника за сметка на ищеца суми за периода от 11.01.2011г. до 21.03.2011г. Поради това е останала непогасена част от задължението на „В. Холдинг“ АД в размер на 4 911,44 лева. Предвид изложеното следва да се приеме, че твърдяното от ищеца задължение на ответника не се явява погасено в пълен размер и същият има качеството на кредитор на ответника. Доколкото предмет на настоящото дело не е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането на ищеца, а единствено качеството му на кредитор, е безпредметно да се обсъжда съществуването на задължението на ответника в останалата му част. Поради това изводът на въззивния съд, че ищецът няма качеството на кредитор, се явява неправилен, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като въззивният съд не е изложил съображения във връзка с имущественото състояние на длъжника, както и релевираните в тази връзка доводи във въззивната жалба, след отмяната на въззивното решение на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по наличието на състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ и чл.630 ТЗ след изследване на икономическото му състояние към момента на постановяване на съдебното решение. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 784 от 17.12.2021г. по т.д. № 81/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: