Р Е Ш Е Н И Е № 605 С о ф и я, 06 януари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 д е к е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2013/2013 година. Касационното производство е образувано по обща касационна жалба на защитника на подсъдимите Б. А. М., М. Беков И., М. Ф. И., Б. О. Д., А. О. Д. и К. М. К., всички от Видин, адв.Г.Г. от АК-Видин, с която се обжалва въззивна присъда № 64 от 30.05.2013 г., постановена по ВНОХД № 426/2012 г. на окръжен съд-Видин, като се навеждат доводи за наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се иска отмяната й и постановяване на решение от касационната инстанция, с което да бъде „оставена в сила първоинстанционната присъда”, алтернативно да бъде изменена, като наказанията на подсъдимите се определят при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”а” от НК и като последна алтернатива – след отмяната й делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата като цяло. Подсъдимите, уведомени за производството пред касационната инстанция, според защитника им адв.Г., тъй като всички те не са били открити на посочените от тях адреси за призоваване в страната, като за четирима от тях са посочени данни за установяването им на работа във Ф., не вземат лично участие в производството пред ВКС и чрез защитника си поддържат подадената от него обща за тях жалба, като молят да бъде уважена в някоя от посочените в нея алтернативи. Частният обвинител и граждански ищец М. К. С. от Видин, редовно уведомен, чрез повереника си адв.Б.В. от АК-Видин оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : Първоначално обвинението срещу шестимата подсъдими Б. А. М., М. Беков И., А. О. Д., М. Ф. И., Б. О. Д. и К. М. К., всички от Видин, е било внесено от районна прокуратура-Видин на 11.03.2005 г. за осъществени от тях на 15.07.2004 г. във Видин, първият като подбудител, а останалите като извършители престъпления по чл.216, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първия и ал.2 от НК за останалите петима и по чл.325, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първвия и ал.2 от НК за останалите, по което е било образувано НОХД № 277/2005 г. по описа на районен съд-Видин и с присъда № 353 от 12.04.2006 г. същите са признати за виновни и осъдени поотделно и по съвкупност по на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на които е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. С присъдата е бил уважен приетият за разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия едноличен търговец М. К. С. от Видин с фирма „Н.-М. С.” със седалище и адрес на управление във Видин, като шестимата подсъдими са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 2874 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието по чл.216 от НК, ведно със законната лихва от 15.07.2004 г. до окончателното й изплащане. Присъдени в тежест на подсъдимите са направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. По въззивна жалба на защитника на подсъдимите адв.Г.Г. от АК-Видин с оплаквания срещу незаконосъобразната и необоснована, според него, първоинстанционна присъда с искания за отмяната й и оправдаване на подзащитните му по предявените им обвинения, алтернативно, за намаляване на наложените им наказания, с решение № 324 от 13.07.2006 г., постановено по ВНОХД № 295/2006 г. Видинският окръжен съд е отменил изцяло обжалваната присъда, коментирайки неясноти при предявяване на обвиненията за повреждане или унищожаване на имуществото на едноличния търговец и относно квалифициращите като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства за изключителната дързост и цинизъм на извършеното хулиганство и е върнал делото на прокурора за ново разглеждане с указания за отстраняване на констатираните нередовности. Приключило през м.ноември 2010 г. след допълнително разследване, на 09.12.2010 г. делото наново е било внесено в районен съд-Видин с нов обвинителен акт срещу шестимата подсъдими Б. А. М., М. Беков И., М. Ф. И., Б. О. Д., А. О. Д. и К. М. К., всички от Видин, по който е било образувано НОХД № 2148/2010 г. по описа на съда и след самоотвод на няколко от определените съдии-докладчици поради участието им в производства по чл.243, ал.4 от НПК и отмяна на разпореждането на последния съдия-докладчик от 31.01.2011 г. с определение от 25.07.2011 г. по ВЧНД № 50/2011 г. на окръжен съд-Монтана (след промяна на местната подсъдност с определение № 61 от 05.04.2011 г. на ВКС-ІІІ н.о. по н.д.№ 1336/2011 г. на ВЧНД № 104/2011 г. на окръжен съд-Видин, поради невъзможност на този съд да сформира състав за разглеждане на подадения от районна прокуратура-Видин частен протест против разпореждането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за ново разглеждане с цел изпълнение на всички дадени в предишното отменително решение указания) делото е било разгледано и с присъда № 797 от 06.11.2012 г. те са били признати за невинни по предявените им обвинения по чл.325, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първия и вр.чл.20, ал.2 от НК за останалите и по чл.216, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първия и вр.чл.20, ал.2 от НК за останалите, а предявените от пострадалия М. К. С. от Видин срещу тях граждански искове солидарно да му заплатят сумата от 3 129 лева като обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.216 от НК, както и за сумата от 3000 лв, претендирана като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянията, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането му до окончателното им изплащане са отхвърлени като неоснователни. Присъдата е била обжалвана от районна прокуратура-Видин и от повереника на частния обвинител и граждански ищец М.С. адв.Б.В. с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна за всички подсъдими присъда по предявените им обвинения, както и за уважаване на предявените срещу тях граждански искове, със законните последици от това. С присъда № 64 от 30.05.2013 г. по ВНОХД № 426/2012 г. Видинският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимите Б. А. М., М. Беков И., М. Ф. И., Б. О. Д., А. О. Д. и К. М. К., всички от Видин, за виновни в осъществяване на извършените от тях на 15.07.2004 г. във Видин престъпления по чл.325, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първия и вр.чл.20, ал.2 от НК за останалите и по чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първия и вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК им е наложил наказания поотделно и по съвкупност в размер на 1 година лишаване от свобода за първия и по 9 месеца лишаване от свобода за останалите, изпълнението на които на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимите са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение по чл.216, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 за първия и ал.2 от НК за останалите и за разликата от 2874 лв. до 3 129,90 лв по това обвинение. С присъдата е уважен предявеният от пострадалия М. К. С. от Видин граждански иск, като подсъдимите са осъдени солидарно да му заплатят, в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.-М. С.”, сумата от 2 874,00 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.216 от НК, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането му – 15.07.2004 г. до окончателното й изплащане, като искът за имуществени вреди над горната сума до предявения размер на иска от 3 129,00 лв и за 3000 лв, претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянията са отхвърлени като неоснователни. В тежест на същите са присъдени 115 лева дължима държавна такса върху уважения размер на иска за имуществените вреди, но не са присъдени направените разноски по водене на делото, отстранимо по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Въззивната присъда е обжалвана с обща касационна жалба от защитника на подсъдимите адв.Г.Г. с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за отмяната й и постановяване на решение от ВКС, с което да бъде „оставена в сила първоинстанционната присъда”, алтернативно да бъде изменена, като наказанията на подсъдимите се определят при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”а” от НК – вместо лишаване от свобода да се наложат наказания „глоба” и като последна алтернатива – след отмяната й делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доводите в жалбата са допълнени и доразвити в т.н.”мотиви към жалба” (очевидно допълнение по смисъла на чл.351, ал.3 от НПК) от защитника. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите на защитника визират липса на правни съображения в атакуваната присъда относно съставомерността на деянието като престъпление по чл.216, ал.1 от НК, последица, според него, от неизпълнение на указанията на окръжния съд-Видин в отменителното му решение, ограничило правото им на защита срещу това обвинение, включително възможността за приложението на чл.9, ал.2 от НК и относно съучастническата деятелност на подс.М. като подбудител и на някои от приетите за извършители на инкриминираните деяния, последвано от несправедливото им осъждане на лишаване от свобода вместо при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на глоба, най-малкото заради разглеждането и решаването на делото значително извън разумния срок по чл.6 от КПЧОС, на която основа обосновава алтернативните си искания. На първо място следва да се посочи, че на проверка от касационната инстанция е подложена въззивната присъда и ВКС няма правомощие, ако я отмени, да потвърди първоинстанционната присъда, каквото е първото от алтернативните искания на защитника на жалбоподателите. Неоснователно е оплакването за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. По-голяма част от наведените в негова подкрепа доводи са били поставени и пред втория въззивен състав на съда и са получили обоснован и законосъобразен отговор. Не диспозитивът, а обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа фактите (фактическото обвинение), относими към обективните и субективните признаци на престъпленията, за които е повдигнато и предявено обвинението на привлечените към наказателна отговорност лица. Отделно от това, многократно ВКС е напомнял, че при престъпления, осъществени в съучастие от няколко лица, постигането на целения от общия им умисъл престъпен резултат следва от съвместните им усилия, действия, установяването на което не е недопустимо и без точно разграничаване действията на всеки един от съучастниците, особено при наслагващо се въздействие върху обекта на посегателство. В случая, под въздействието на подс.М., останалите петима подсъдими (а и други неустановени по делото лица от ромски произход от неговото обкръжение) са нахлули в питейното заведение на пострадалия С. и с различни помощни средства (бухалки,тръби и др.) са започнали да го рушат, унищожавайки посуда и повреждайки в различна степен обзавеждането му, причинявайки сериозни вреди. И съдът съвсем не се е произнесъл „по предположения” относно авторството на подсъдимите и възражението, че те не били узнали за какво са обвинени не съответства нито на ангажираните от обвинението факти, нито на събраната и анализирана от съда доказателствена маса за това какво са извършили и какъв е бил резултатът от действията им. Съдът е извършил прецизен анализ на доказателствените материали, педантично посочвайки под линия всеки коментиран доказателствен източник, подкрепата на кредитираните свидетелски показания от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието и съпътстващия го фотоалбум, както и изводите на експерта в изслушаната оценъчна експертиза за причинените на заведението вреди. Ясно са отграничени фактите относно отражението на действията им върху посетителите на заведението (коментирано и във връзка с известните различия в свидетелските показания) и в каква степен е бил нарушен общественият ред (приемайки деянието като „събитие от извънреден характер”), от значение за правните му изводи за наличие на квалифициращите обстоятелства по ал.2 на чл.325 от НК. Особено внимание е отделено на установяване деятелността на подс.М. като стоящ „в основата на организирането ... и осъществяването на престъпленията”. В това отношение са му помогнали и данните, добити от преразпита в хода на въззивното съдебно следствие на св.К. и св.С.. Няма превратно оценени или игнорирани доказателствени източници и те са анализирани взаимосвързано, според действителното им съдържание и са в синхрон и с житейската логика. ВКС намира, че правно значимите факти са изведени законосъобразно въз основа на процесуално издържано формирано вътрешно убеждение на съда, изложено убедително в мотивите му и няма основание за отмяна на въззивния съдебен акт на посоченото основание и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Приложеното право е в съответствие с правилно установената фактическа рамка на осъществяване на инкриминираните деяния, като съдът се е позовал на обилна съдебна практика, касаеща главно квалифициращите ги като по-тежко наказуеми състави на престъпленията обстоятелства, идеалната им съвкупност и формите на съучастие. Извън авторството, умисълът на подсъдимите е изведен не от защитните им тези да са присъствали случайно в заведението, а от внезапната им поява в него, въоръжени с бухалки и тръби и отправените възгласи към персонала и посетителите какво и защо ще им се случи, както и от обективно причинения вредоносен резултат. И доколкото касационното производство е инициирано с жалба от името на подсъдимите, няма основание за коментар на извода на съда за липса на „значителни вреди” при престъплението по чл.216 от НК, то убедително е защитено становището му хулиганските действия да са били съпроводени с изключителен цинизъм и дързост, поради което няма основание за намеса на ВКС и корекция в правната квалификация на деянията като престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.325, ал.2 вр.ал.1 от НК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Наказателната отговорност на жалбоподателите в очертания с присъдата обем е законосъобразно ангажирана. В тази насока основното оплакване е за несъобразяване на съда с изключително продължилия наказателен процес с искане за смекчаването й на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и налагане на наказания глоба. Това би било основателно, ако при това коментирано като изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство (отчетено от съда) не стоеше и законовото изискване и минимално предвиденото от закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното, което в случая не е налице. Съдът е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства и с основание е приел наказанията на жалбоподателите да бъдат определени при условията на чл.54 от НК при „относително минимален превес” на смекчаващите, но в рамките на предвидените за престъпленията наказания, съобразявайки и приноса на всеки един от тях в общата престъпна дейност. Наложените поотделно за двете престъпления и общото наказание на всеки не сочи на явна несъразмерност на обществената опасност на деянията и на личната им като техни автори и не е налице основанието по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за коригирането им в тяхна полза, съобразно отправеното в жалбата им като трета алтернатива искане. По отношение на присъдата в гражданско-осъдителната й част няма наведени оплаквания и доводи извън тези за авторството на деянията, коментирани по-горе. Жалбата на защитника на шестимата подсъдими, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 64 от 30.05.2013 г., постановена по ВНОХД № 426/2012 г. на окръжен съд-Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :