Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 29 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 142/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалби на: подс. Г. Д. А. от гр. Пл., чрез неговия защитник – адвокат Татяна К. и С. А. С. от гр. П., чрез неговия защитник – адвокат З. Т., против въззивна присъда на Военно-апелативния съд постановена по внохд № 53/2011 г.. Твърди се в двете жалби, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и наложеното наказание – явно несправедливо, а в жалбата на подс.С., че са допуснати съществени процесуални нарушения и че е налице необоснованост. Исканията са за отмяната му и признаване на подсъдимите за невинни или за намаляване на наложените наказания. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 53/03.10.2011 г., Военно-апелативният съд на Република България, е отменил частично присъда № 104/04.08.2011 г., постановена по нохд № 254/2011 г. на Пловдивския военен съд, с която подс. ст. серж. Г. Д. А., от под. ......-Г. Игнатиево и гр. лице С. А. С. от гр. П., са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и с нова присъда е признал двамата подсъдими за виновни в извършено на 15.04.2011 г., на главен път Свиленград - Хасково, престъпление по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като при условията на чл. 54 НК ги е осъдил на по една година и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от по три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, глоба от по 10 000 лв. и лишаване от право да упражняват професия свързана с търговска дейност от по три години, отнел е в полза на държавата л.а. „Фолксваген Голф” с рег. н. РВ 10 41 АХ, послужил за извършване на престъплението и е присъдил е направени разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в жалбата на подс. С. А. С., за необоснованост на съдебния акт: Посоченото като касационно основание – необоснованост на съдебния акт и направените в тази връзка възражения, изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като в разпоредбите на чл. 348 НПК, не е предвидено такова. По довода в двете жалби за допуснато нарушение на закона: Касационното основанието релевирано в жалбите – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдение, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка и от там за незаконосъобразен извод за осъществяване на състава, на престъплението от обективна и субективна страна. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимите А. и С., са осъществили от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от приложеният протокол за претърсване и изземване – л. 9 ДП, с дадени от подсъдимия А. обяснения за произхода на намерените цигари, който законосъобразно е бил ценен като валидно доказателство, приложените веществени доказателства – стекове цигари, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, експертните заключения от същото производство, тъй като съдебното следствие е протекло при условията на чл. 371, т. 1 НПК, събраните писмени доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. Липсват противоречия между тях, а същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което правилно са кредитирани от този съд. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършено престъпление по този текст от НК, е законосъобразен. Деянието е точно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава на това престъпление. Предходният съд мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и направените възражения от защитата на подсъдимите и в тази връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не ги възприемат, които се споделят и от настоящата инстанция считайки, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, по квалификацията на деянието и по направените възражения за неговата несъставомерност от субективна страна. Законосъобразно в тази връзка е дадена пълна вяра на посочените по-горе доказателства, посочвайки се тяхната валидност. Напълно законосъобразни са изводите, че умисълът на двамата подсъдими се е обективирал с поведението им при претърсването и изземването, където подс. А. в множествено число е обяснил, че цигарите са закупени от непознато лице в Свиленград, по безспорния факт, отразен и в посочения протокол, че голяма част от кутиите са били в стекове с прозрачна опаковка, а други са иззети като единични бройки, което означава че още при придобиването им не е представлявало никаква трудност да се уверят визуално, че са без бандерол. В тази връзка са точни и разсъжденията относно протокола за претърсване и изземване и липсата на химическа експертиза досежно растителната маса съдържаща се в предметите иззети като веществени доказателства, дали са тютюневи – стр. 6, 7 от мотивите. Същите се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне и от където следва, че направените също такива възражения в касационните жалби, са неоснователни. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл и искането за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Присъдата на въззивната инстанция, която се атакува с жалбите, не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимите, по посоченият текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения, чрез които е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимите в съучастие като съизвършители са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно са били осъдени за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че деянието е изцяло съставомерно. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за отмяна на този акт. Данните от доказателствени средства са били обсъдени задълбочено, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай съдът е направил вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите като извършители на деянието. По довода за явна несправедливост на наложените наказания: Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията, за всеки един от подсъдимите, за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че те трябва да бъде определена при условията на чл. 54 НК. И според настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложените по вид, размер и начин на изтърпяване наказания и при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок, по отношение на наказанието лишаване от свобода, са напълно справедливи. Те изцяло съответстват на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дейците, на целите по чл. 36 НК. Видно от доказателствата по делото, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, а такива не се сочат конкретни и в жалбите, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия. Ето защо жалбите и в тази си част се явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 53/03.10.2011 г., постановена по внохд № 53/2011 г., на Военно-апелативния съд на Република България. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: