Ключови фрази
Неустойка * предварителен договор


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 595

София 06.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

При секретаря Анжела БОгданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1920/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 229 от 11.03.2010г., постановено по настоящото дело № 1920/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV Г с-в, от 11.05.2009г. по в.гр.д. № 1166/2006г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД на Ф. С. П. срещу Й. Д. С., действащ като ЕТ „Р. орлета – Й. С.”.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за възможността претендираната в чуждестранна валута сума да се присъди в лева, разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията, дадени в ТР № 2/1997г. ОСГК, ВКС.
Ответникът по касация Й. Д. С., действащ като ЕТ „Р. орлета – Й. С.”, не е изразил становище.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сумата 1033,56 щатски долара с мотиви, че от сключения между страните договор не произтича вземане в щатски долари. Приел е, че договорената между страните цена на имота е в левовата равностойност на 19 140 щ.д. по фиксинга на Б. за деня на разплащането, а съгласно р-л V, т. 1 от предварителния договор при забавено въвеждане в експлоатация или при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, продавачът дължи неустойка в размер на 0,2 % върху преведената до момента сума от купувача за всеки ден забава, но за не повече от 30 дни. Следователно фиксингът на тази чужда валута е използван само като средство за определяне размера на дължимото по договора вземане, но цената е била уговорена и изплатена в лева, като дължимата неустойка върху нея също е в лева. Приел е, че страната по договора не може да претендира нещо различно от договореното, включително и относно монетата на плащане, поради което заявената в щатски долари претенция е неоснователна.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване ВКС намира следното:
Съгласно приетото в ТР № 2/1997г. ОСГК на ВКС при предявен иск за заплащане на чуждестранна валута, в случаите когато не е допустимо да бъде присъждана валута, съдът присъжда сумата в български левове съобразно курса на чуждестранната валута към определен момент и без да има искане от ищеца, защото не се касае до изменение на иска. Това не се отразява на съдържанието на спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент на стойност. В този смисъл са и оплакванията в касационната жалба срещу въззивното решение.
Жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства е установено, че на 21.12.1995г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ и клаузи за изработка, както и уговорка за неустойка, която продавачът дължи при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху имота. Неустойката е уговорена в размер на 2 % върху преведената до момента от купувача сума за всеки ден забава, но не повече от 30 дни. Цената на имота е уговорена в левовата равностойност на 19 140 щ.д. по фиксинга на Б. в деня на плащането.Задължението за прехвърляне собствеността върху имота не е изпълнено от продавача Й. Д. С., действащ като ЕТ „Р. орлета – Й. С.”, и с влязло в сила решение на СРС, 32 с-в от 30.12.2004г. по гр.д. № 7400/2000г. предварителният договор е обявен за окончателен. В заключението на изслушаната по делото експертиза така уговорената неустойка е изчислена на 1 033,56 щ.д., равностойни на 1 559,29 лв. към момента на предявяването на иска. Съобразно клаузите на договора и изплащането на частта от цената на имота, върху която се претендира неустойката, в лева, неустойката също се дължи в лева.
По изложените съображения и съгласно приетото в посоченото по-горе ТР № 2/97г. ОСГК на ВКС, въззивното решение следва да се отмени и искът да се уважи за сумата 1559,29 лв., ведно с лихвата от предявяването на иска 31.03.2005г. и разноските по делото в размер на 61,18 лв. за производството пред ВКС
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV Г с-в, от 11.05.2009г. по в.гр.д. № 1166/2006г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД на Ф. С. П. срещу Й. Д. С., действащ като ЕТ „Р. орлета – Й. С.”, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Д. С. от гр. София, ЕГН xxxxxxxxxx, действащ като ЕТ „Р. орлета – Й. С.”, да заплати на Ф. С. П. от гр. София, ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 1559,29 лв., представляваща неустойка по п. V, т. 1 от сключения между страните на 21.12.1995г. предварителен договор, ведно с лихвата от предявяването на иска 31.03.2005г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 61,18 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: