1 Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр.София, 03.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 891/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 379/ 19.03.2014 г. по настоящето дело по жалба на М. А. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 541 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 824/ 2013 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Г. К. К. иск, квалифицирани по чл.124 ал.4 ГПК, за признаване за установено, че удостоверение № 42/ 26.11.1990 г. е неистински документ в частта му, в която удостоверява, че в изпълнение на решение на ИК на ОбНС П. е предоставено право на ползване на Г. К. К. по ПМС № 26/ 23.04.1987 г. върху овощна градина с площ 1 000 кв.м., съставляваща парцел 233 в м.“Плочата“. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос съществува ли правен интерес от установяване на неистинност на документ, когато същият е бил представен като доказателство в друго съдебно производство, истинността му не е била оспорена и не се сочат други отношения между същите страни, за които този документ би имал значение. Като е приел предявения иск за допустим, въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие със задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5/ 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 5/ 2012 г. В т.1 на това решение е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ процес, в който документът е бил представен и не е бил оспорен в срока по чл.193 ал.1 ГПК. В конкретния случай документът, чиято неистинност ищецът се домогва да установи в настоящето производство, е бил представен в производството пред Плевенски административен съд по адм.д.№ 434/ 2011 г., приключило с решение № 513/ 10.10.2011 г., което няма данни да е влязло в сила. По това дело М. А. К. е бил страна. От мотивите на съдебното решение е видно, че документът е бил приет като доказателство по делото и истинността му не е била оспорена (ако е била оспорена, последващо производство за проверка на тази истинност също би се явило недопустимо образувано). Оспорени са били в съдебно -административното производство правните последици от документа, но съдът е отхвърлил доводите в тази насока и е постановил решение, зачитайки тези последици. При тези данни съдът намира искът на М. А. К. за недопустим. В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от иска с твърдения, че е наследник по закон на А. П. Г., на който е признато за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, попадащи в обхвата на пар.4а и 4 б ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът Г. К. се е легитимирал като ползвател на част от тези земи по силата на ПМС № 26/ 1987 г. с удостоверение № 42/ 26.11.1990 г. и се възползвал от правото да поиска изкупуване на ползваната част. Със заповед на кмета на [община] на ответника е признато правото да придобие собствеността върху ползваните въз основа на ПМС № 26/ 1987 г., като факта на предоставянето на правото на ползване бил установен с въпросното удостоверение. Според ищеца не съществува решение на ИК на ОбНС за предоставяне на право на ползване на ответника Г. К. върху земеделските земи, принадлежащи на неговия наследодател, затова удостоверение № 42/ 26.11.1990 г. е неистински документ. Следователно правният интерес от установяване на неистинността ищецът свързва с възможността да оспори законосъобразността на заповедта на кмета на [община] № РД-15-1192/ 19.07.2000 г., с която е признато правото на Г. К. да придобие собствеността върху процесната земеделска земя по реда на пар.4б ПЗР ЗСПЗЗ. Тази заповед обаче вече е обжалвана пред административния съд от друг наследник на А. П. Г. и по образуваното производство (адм.д.№ 434/ 2011 г. по описа на Административен съд [населено място]) ищецът М. К. е бил конституиран като страна. В това съдебно производство удостоверение № 42/ 26.11.1990 г. е представено, обсъдено е от съда и е счетено, че издаденият въз основа на него административен акт е законен. То не е оспорено като документ до постановяване на решението по адм.д. № 434/ 2011 г. по описа на Плевенски административен съд, а съгласно чл.144 АПК вр. чл.193 ал.1 ГПК възможността за последващото му оспорване е преклудирана. Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 5/ 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, предявения след пропускане на срока по чл.193 ал.1 ГПК иск за установяване на неистинност на документ, представен в друго исково производство (а съгласно чл.144 АПК – и в производство по жалба срещу административен акт), се явява недопустим. Този иск не подлежи на разглеждане но същество и дори недопустимостта му да не е констатирана и той да бъде разгледан и уважен, това би могло да има последствия само за други отношения между страните, не и за тези, които са предмет на висящото производство. В случая недопустимостта на иска се констатира от касационната инстанция, а недопустимо е и постановеното по него въззивно решение, с което спорът се разглежда по същество. То следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 541 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 824/ 2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от М. А. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Г. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], пл.”М.” № 2, вх.А, ап.28, за признаване за установено, че удостоверение № 42/ 26.11.1990 г. е неистински документ в частта му, в която удостоверява, че в изпълнение на решение на ИК на ОбНС П. е предоставено право на ползване на Г. К. К. по ПМС № 26/ 23.04.1987 г. върху овощна градина с площ 1 000 кв.м., съставляваща парцел 233 в м.“Плочата“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: