5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
София, 20.01.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 2530/2015година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 752 от 24.06.2015г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на В. И. Х., подадена чрез адв.Ш., на въззивно решение №510 на Хасковски окръжен съд, постановено на 12.12.2013год. по в.гр.дело №839/2013год. В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение №281 от 20.09.2013г., постановено по гр. д. № 497/2013г. по описа на Районен съд - [населено място] е отхвърлен предявеният от В. И. Х. против [фирма] [населено място] иск по чл.200КТ за присъждане обезщетение за бъдещи имуществени вреди за закупуване на храна за специален хранителен режим в размер по 248/двеста четиридесет и осем/ лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца. Въззивното решение в останалата му част е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на претенцията. Поддържа се, че съдът непълно и неправилно е анализирал доказателствата и е достигнал до грешни крайни изводи.
В отговора си по касационната жалба, подаден чрез адв. С., ответникът по жалбата [фирма] [населено място] взема становище за неоснователност на същата.
С цитираното по-горе определение № 752 от 24.06.2015г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси:„ Могат ли да се установяват имуществените вреди равностойни на разходите за специален хранителен режим при професионално заболяване въз основа на заключение на вещо лице за необходимите разходи за храна при животоподдържаща диета или са необходими и други доказателства?” и „ Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди от пожизнено професионално заболяване?”. Прието е, че с въззивното решение първият въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №243 от 01.04.2010г. по гр.д.№772/09г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, а вторият въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №155 от 22.02.2010г. по гр.д.№3836/08г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
С решението в частта, предмет на касационно разглеждане, въззивният съд е приел за установено и безспорно между страните, че ищцата страда от професионално заболяване, породено от работата в дружеството ответник и признато за такова по надлежния ред; че представените документи, както и приетата експертиза, доказват заболяването, което е пожизнено, прогресивно и с неблагоприятна прогноза, както и примерни схеми на животоподдържащи лечение и хранене; че е установено и ангажирането на отговорността на работодателя за предходен период. Установил е размерът на средствата, които се влагат за изпълнението на предписаното лечение и специален хранителен режим, чрез заключения на две неоспорени медицински експертизи - на д-р С. – пневмолог и фтизиатор, и на д-р М. – специалист по хигиена на храненето. При така приетото за установено въззивният съд в обжалваното решение е приел, че ищцата не е доказала разход на средства за специална храна и спазване на специален хранителен режим, като посочения от вещото лице. Освен това съдът е приел, че въз основа заключението на вещото лице не може да се направи извод дали е спазван и дали ще бъде спазван специален хранителен режим. Обосновал е и извод, че безспорно заболяването на ищцата е установено като пожизнено, но обезщетение за бъдещи вреди не се следва, тъй като те са неустановими по размер, предвид наличието на много неизвестни фактори - цени на храни, инфлация, необходимости на организма на ищцата, както и поради това, че няма гаранции дали въпросната сума ще се използва целево, предвид настоящата недоказаност на претенцията и липсата на установени разходи за специализирана храна.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, №155 от 22.02.2010г. по гр.д.№3836/08г. на ВКС, ІІІ ГО, на което и касаторът се позовава, е застъпена противоположната теза: подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът - установим. В този смисъл има постановени и други решения на ВКС, също обективиращи обвързваща съдебна практика по смисъла на чл. 291 ГПК - решение № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., решение № 155/22.02.2010 г. по гр. д. № 3836/2008 г., ІІІ г.о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК, . Всички те допускат обезщетяването на бъдещи вреди, доколкото настъпването им е сигурно, а сигурното настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване. Същевременно в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, №243 от 01.04.2010г. по гр.д.№772/09г. - ІІІ ГО, е застъпено становището, че имуществените вреди, равностойни на разходите за специален хранителен режим, могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства, в това число и с експертиза. Последната е достатъчна за установяване спазването на хранителния режим, когато в заключението на вещото лице са посочени и оценени нужните храни и вещото лице е категорично, че тези храни са животоподдържащи с оглед заболяването , тоест същите са жизнено необходими и имат такова значение, каквото има и медикаментозното лечение.
Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията на изведените по настоящото дело правни въпроси, възприети в цитираните решения на ВКС, каквато е и трайната практика на ВКС, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК.
При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съдът намира следното:
Касационната жалба е по същество основателна. Като е дал обратно разрешение по поставените правни въпроси, въззивният съд е постановил неправилно решение, като е допуснал нарушение на материалния закон, неправилно е интерпретирал доказателствата и е обосновал грешни крайни изводи.
В случая по делото е безспорно установено, че ищцата страда от професионално заболяване, породено от работата в дружеството ответник и признато за такова по надлежния ред, че същото е пожизнено, прогресивно и с неблагоприятна прогноза. В процеса са изслушани две съдебномедицински експертизи, които са категорични, че ищецът се нуждае непрекъснато от описаните от вещите лица медикаменти и храни, които са животоподдържащи с оглед заболяването,, както и, че предписаният хранителен режим се състои от храни, които са жизнено необходими и имат такова значение, каквото има и медикаментозното лечение. Установено е също, че за осигуряване на специалния хранителен режим ищцата се нуждае от 248лв. месечно за времето от 1.10.2013г. до настъпването на причини и условия за изменение или прекратяване на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в средства за специална храна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – първо число на месеца, до окончателното изплащане.
При горните обстоятелства въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. Настоящата инстанция следва да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 200 от КТ : същият е основателен и следва да се уважи в установения размер със законните последици.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение №510 на Хасковски окръжен съд, постановено на 12.12.2013год. по в.гр.дело №839/2013год.В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение №281 от 20.09.2013г., постановено по гр. д. № 497/2013г. по описа на Районен съд - [населено място], е отхвърлен предявеният от В. И. Х. против [фирма] [населено място] иск по чл.200КТ за присъждане обезщетение за бъдещи имуществени вреди за закупуване на храна за специален хранителен режим в размер по 248/двеста четиридесет и осем/ лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] на основание чл.200 КТ да заплати на В. И. Х. обезщетение за бъдещи имуществени вреди за закупуване на храна за специален хранителен режим в размер по 248/двеста четиридесет и осем/ лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца, до окончателното изплащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|