Р Е Ш Е Н И Е № 519 София, 07 май 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи ноември .. 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ............................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ....................... .. Даниела Атанасова ..................... при секретар .. Иванка Илиева .......................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов …............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................. НОХД № .. 1799 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане от осъдения К. Д. А. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК на ВНОХД № 164/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановена нова присъда № 14 от 26.03.2013 г. Направеното при условията на алтернативност искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция или за намаляване на наложеното на осъдения наказание с приложение на чл. 55 НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа лично от К. А. и представляващия го упълномощен защитник. Прокурорът пледира за неоснователност на искането и оставянето му без уважение при липса на спор по фактическата обстановка. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложените в постъпилото искане доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 7 от 22.01.2013 г., постановена от Видински окръжен съд по НОХД № 392/2012 г. подсъдимият К. Д. А. е признат за виновен в това, че на 22.05.2011 г. на излизане от Република България през ГКПП – Фериботи - Видин, чрез използване на МПС – лек автомобил "марка", "модел" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Б. Ц. Р. от [населено място], е направил опит да пренесе в газова бутилка, пригодена за тайник през границите на страната, без надлежно разрешително от митницата 29,610 кг. високорисково наркотично вещество – хероин, опакован в 60 пакета със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 4% до 20% на обща стойност 1 495 290,00 лева, като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини - престъпление по чл. 242, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК му e наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, намалено на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 на лишаване от свобода за срок от осем години и глоба в размер на 150 000 лева. Със същата присъда А. е признат за невиновен в това, предметът на контрабандата да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 242 ал. 4 НК. Подсъдимият К. Д. А. е признат за виновен и в това, че на 22.05.2011 г. на ГКПП – Фериботи - Видин в газова бутилка пригодена за тайник на лек автомобил "марка", "модел " с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Б. Ц. Р. от [населено място], без надлежно разрешително и с цел разпространение, е държал 29,610 кг. високорисково наркотично вещество – хероин, опакован в 60 пакета със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 4% до 20% на обща стойност 1 495 290,00 лева, като наркотичното вещество е в особено големи размери - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, за което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл.58а, ал. 4, във вр. с чл. 58, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет години, намалено на основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а НК с една трета на лишаване от свобода за срок от шест години, както и глоба в полза на Държавата в размер на 45 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на подсъдимия К. Д. А. е определено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС при „строг” режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 150 000 лева. С присъдата е зачетено изтърпяното наказание лишаване от свобода, считано от 22.05.2011 г. до 23.01.2012 г. В тежест на подсъдимия са възложени направените в досъдебното и съдебното производство разноски съответно в размер на 394,16 лева и 34,32 лева. На основание чл. 242, ал. 8 НК и чл. 354, ал. 6 НК в полза на държавата е отнет лек автомобил, "марка", "модел" с Регистрационен [рег.номер на МПС] , послужил за превозване на наркотичното вещество през границата на страната. На основание чл. 242, ал. 7 и чл. 354а, ал. 6 НК в полза на държавата е отнето високорисковото наркотично вещество - хероин в размер на 29 610,00 кг. В полза на Държавата са отнети и веществените доказателства по делото. С атакуваната по реда на възобновяването въззивна присъда № 14 от 26.03.2013 год., постановена по ВНОХД № 164/2012 г. на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която К. Д. А. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, като за това престъпление А. е признат за невинен. Отменено е и приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. По същество, обаче, е неоснователно. Нарушенията на материалния и процесуален закон са бланкетно заявени при липса на доводи в тяхна подкрепа, поради което следва да бъдат оставени без отговор. Производството пред Окръжен съд - Видин е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинителния акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства. Съдът е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение на основание чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Направените оплаквания за игнорирането на обстоятелствата относно личността на дееца, неприлагането на чл. 55 НК при определяне наложеното на А. наказание и недооцененото му самопризнание, са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, и лишени от основание. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи /чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност, полагане на грижи за две деца/ и отегчаващи вината обстоятелства /количеството на наркотичното вещество и голямата му парична равностойност, начина на укриването му/, както и обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита. Въззивната присъда съдържа пространни мотиви /стр. 24 и стр. 25 от в.н.о.х.д. № 164/2013 г. на Софийски апелативен съд/ относно всички обстоятелства, релевантни за вида и размера на наказанието, които не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Законосъобразен е и изводът за неприложимост на чл. 55 НК, тъй като определянето на наказание под минимално предвиденото не е задължително съгласно посочената материалноправна разпоредба, а е една възможност в случаите, когато е по-благоприятна за дееца в сравнение с възможността по чл. 58а НК. Не са налице и многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от контролираните инстанции, които да доведат до по-благоприятното санкциониране на А. при условията на чл. 55 НК. От друга страна, направеното от искателя самопризнание пред Окръжен съд – Видин е било задължително условие за разглеждането на производството по посочената по – горе диференцирана процедура съгл. т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС, като съгл. т. 7 от същото признанието по чл 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. С оглед на изложеното, наказанието на осъдения е справедливо по вид и размер, и съобразено с целите на индивидуалната и генерална превенция. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, поради което искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Д. А. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 14 от 26.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 164/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................