Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * Обезсилване на решение * компетентност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 17.06.2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 907 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Е. Н. С., Р. Н. Г. и Албена Н. Г., чрез адв. Н. Т. от АК - Варна, срещу въззивно определение № 3912/16.11.2015 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 3032/2015 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и искат неговата отмяна.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещните страни не са отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с процесуално правният въпрос за надлежния съд, който следва да обезсили постановено съдебно решение, ако преди влизане на същото в сила страните заявят, че са се споразумели и молят производството да бъде прекратено. Поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 1, от. 1, евентуално т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата нач л. 280, ал. 1, то. 3 ГПК по следните съображения:
Въпросът е от значение за постановения резултат. Варненският районен съд е постановил решение № 2323/22.05.2015 г. по гр.д. № 9528/2013 г., с което е извършил делба на недвижим имот, чрез изнасянето му на публична продан. На 11.06.2015 г. е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от част от съделителите, която е оставена без движение с указание за внясяне на държавна такса.Преди изтичане на срока за изпълнение на указнието, на 09.07.2015 г., всички страни са подали искане до първостепенния съд да обезсили решението си на осн. чл. 249 ГПК поради постигане на извънсъдебна спогодба, с която страните са уредили отношенията си. Същото искане са направили и с молба от 16.07.2015 г. И по двете, районният съд се е произнесъл с разпореждане, че не са основателни, като няма указания дали актовете му подлежат на обжалване. С разпореждане № 33635/04.08.2015 г. районният съдия е върнал въззивната жалба поради неизпълнени указания за внасяне на държавна такса. Това определение е потвърдено от въззивния съд, който е намерил, че е без значение обстоятелството, че страните са десезирали междувременно съда по чл. 249 ГПК. Според Варненският окръжен съд, след подадена въззивна жалба, първостепенният съд я администрира и от момента на подаването й спорът е пренесен пред втората инстанция, която именно е и компетнетна да се произнесе, в рамките на въззивното производство дали е налице десезиране.
Въпросът не е разглеждан в посочената от жалбоподателите съдебна практика, но е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

След постановяване на съдебното решение, но преди то да влезе в сила, страните по спора, могат да заявят, че са се спогодили и желаят да се прекрати делото. За уважаването му са необходими следните предпоставките са: 1. невлязло в сила решение, а то е такова и, когато подлежи на обжалване и в срок е подадена жалба срещу него – тя поражда суспенсивен ефект и е пречка решението да влезе в сила и 2. заявление, изхождащо от всички страни по делото, че са се споразумели – касае се за извънсъдебна спогодба, същата не подлежи на одобрение от съда, поради което и ефекта от обезсилването на решението е като при отказ от иск. Компетентен да се произнесе по чл. 249 ГПК е съдът, пред който се поставя разрешаваният въпрос - когато първоинстанционният съд остави въззивната жалба без движение с указания за поправянето й, висящността на делото вече е пренесена пред въззивната инстанция, но първоинстанционният съд разрешава въпроса за редовността на въззивната жалба, произнася се по молби за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, за предоставяне на правна помощ, за обезпечение на иска, за замяна на обезпечителна мярка по допуснато обезпечение. Ако искането за прекратяване на производството и обезсилване на решението поради спогодба е сторено пред по-горна инстанция, след администриране на редовна жалба и размяна на книжа и пренасяне на спора пред нея, втората инстанция е компетентна да се произнесе, но я разглежда като отказ от иска, сторен от ищеца по делото, без да се интересува от съображенията, поради които той десезира съда, или при постигната съдебна спогодба от страните, която съдът одобрява след преценка по чл. 234 ГПК. По чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановено от него решение, в изключение от правилото по чл. 246 ГПК за неотегляемост на решението от съда, който го е постановил, след като го е обявил.

Даденото разяснение противоречи на тълкуването на чл. 249 ГПК, сторено от въззивната инстанция в обжалваното определение. При десезиране на РС с молба по чл. 249 ГПК, в процеса на администриране на подадена срещу решението му жалба, районният съд е следвало да се произнесе и ако я уважи, да обезсили решението си. Ако намери, че молбата е неоснователна и откаже да я уважи, е следвало да укаже на страните, че отказът му подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горна инстанция (изрично определение № 575/25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 347/2011 г. на I г.о. на ВКС); до окончателно произнасяне по молбата с правно осн. чл. 249 ГПК, течението на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК се прекъсва и, ако второстепенният съд потвърди отказа по чл. 249 ГПК, започва да тече нов срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, за което страните следва да бъдат надлежно уведомени.

В случая, при висящо производство по чл. 249 ГПК, неправилно е прието, че срокът за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба, е изтекъл.

Определението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото върнато на Варненския районен съд, който има постановен отказ да уважи молбата по чл. 249 ГПК. Той разполага с възможност да сам да отмени отказа си, ако намери, че е допуснал грешка, опущение или има изменение на обстоятелствата, а ако счита, че не са налице основанията по чл. 253 ГПК, да укаже на страните, че отказът му подлежи на обжалване с частна жалба. С оглед на крайния резултат по чл. 249 ГПК, следва да процедира по въззивната жалба.

Мотивиран от горното, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 3912/16.11.2015 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 3032/2015 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 3912/16.11.2015 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 3032/2015 г. и ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: