Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 08.03.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 507 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на М. М. Т., малолетна, представлявана от майка й Н. Х. Х. чрез адвокат Д. Й. срещу решение № 1893/16.10.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 2149/2014 г. в частта му, в която след отмяна е отхвърлен предявеният иск на М. М. Т. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 170000 лв. и в тази част решението е допуснато до касационен контрол. В касационната жалба, която се поддържа в открито съдебно заседание, се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, иска се постановяване на решение, уважаващо в цялост предявения иск при съобразяване с критериите на чл.52 ЗЗД по подробно изложени съображения. Ответникът по касационната жалба – ЗД [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и моли да се остави без уважение. С определение № 885/24.11.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС в отменително-отхвърлителната му част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост" по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ от М. Т. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата като пешеходец, получила травматични увреждания при ПТП, настъпило на 29.03.2012 г. при пресичане на пешеходна пътека и причинено от МПС, управлявано от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД [фирма]. Наказателната отговорност на водача, управлявал процесното МПС е ангажирана с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 13732/2012 г. на Софийски районен съд за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“ предл.1-во вр. чл.342 ал.1 предл.3-то НК. При процесното ПТП М. Т. е получила тежка черепно-мозъчна травма с данни за счупване на предна черепна ямка, средна лява и задна черепна ямка, наличие на епидурален и париетален мозъчни кръвоизливи, данни за мекотъканни контузионни промени по главата и лицето, открито счупване на лява подбедреница, пневмоторакс в дясно и пневмомедиастинум. След травмата ищцата е била в дълъг период на изкуствена белодробна вентилация, прекарала е 20 дни в реанимация в състояние на кома. Към момента детето не е напълно възстановено, налице са пареза на левия трохлеарен нерв, поради което вижда двойно, има намаление на слуха вляво, дефицит по отношение на паметови възможности при стеснен обем на фиксационна и възпроизвеждаща памет. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск изцяло - в размер на 250000 лв., а САС е намалил присъденото обезщетение на 170000 лв. Не е установено, нито е прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването за неправилно приложение от САС на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от М. Т. съдът не е взел предвид в достатъчно степен всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид - да ги обсъди в тяхната съвкупност, което е в противоречие с дадените в т.ІІ на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС указания и формираната при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД, цитирана и приложена с касационната жалба. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, произтичащите от него фактически и психологически последици за увредения, промяната която те налагат в живота на пострадалия, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. В настоящия случай при правилно възпроизвеждане на получените от М. Т. изключително тежки травми от процесното ПТП, проведено дълго лечение и рехабилитация, продължаваща и към настоящия момент, САС неправилно е намалил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 250000 лв. на 170000 лв. при изложени съображения за възможности при риск от развитие на последващи заболявания /епилепсия/ във връзка с процесната травма да се търсят вреди от ексцес, както и обстоятелството, че детето не е пропуснало учебна година. Евентуалната възможност за присъждане на обезщетение за последващ ексцес не може да бъде основание за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди за първоначалното увреждане при доказани изключително тежки травми, проведено лечение и тежки последици в развитието на пострадалата М. Т.. Установено е по делото, че М. Т. в това си тежко състояние след ПТП-то е успяла да завърши учебната година самостоятелно вкъщи /втори клас/, но съдът не е съобразил положените усилия за това, изживените изключително негативни преживявания и промяната, наложена от травмата в живота на М. Т., както и останалите трайни последици, свързани с увреждане на слуха и зрението на детето, последвалия спад на успеха в училище и невъзможността да продължи тренировките си по художествена гимнастика. М. Т. е била травмирана, осъзнала е, че животът й е по-различен сега, а не като на другите деца /свидетелка Й./. Но това състояние, макар и възпроизведено в мотивите на въззивното решение, не е съобразено от САС при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС, ТК, І ТО намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в случая за М. Т. е в размер на 250000 лв., която сума би репарирала адекватно търпените неимуществени вреди. Решението на САС следва да се отмени в обжалваната отменително-отхвърлителна част по иска за неимуществени вреди, присъдените разноски за ЗД [фирма] и държавна такса за въззивното производство и се постанови друго решение, с което искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ се уважи допълнително за сумата 80000 лв. със законната лихва, считано от 29.03.2012 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора ще следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 3600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение /пълномощно, фактура от 16.02.2016 г. и списък на разноските/ и 384 лв. разноски за първата инстанция – съобразно изменената от САС част, отменена от ВКС или общо 3984 лв., ЗД [фирма] следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4830 лв. /чл.78 ал.6 ГПК/ за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1893/16.10.2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 2149/2014 г. в частта му, в която е отменено решение на Софийски градски съд от 18.03.2014 г. по гр.д. № 15861/2012 г., уважаващо иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 170000 лв. до 250000 лв. със законна лихва, разноски над 816 лв. и присъдена в полза на Софийски градски съд държавна такса над сумата 6800 лв. и е отхвърлен иска за отменения размер, а М. М. Т. е осъдена да заплати на ЗД [фирма] разноски в размер на 2050 лв. за първоинстанционното и 3650 лв. въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на М. М. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Н. Х. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 5, ап. 14 на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумата от 80000 лв. /осемдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 29.03.2012 г. със законната лихва върху тази сума от 29.03.2012 г. до окончателното плащане и 3984 лв. /три хиляди и деветстотин осемдесет и четири лева/ направени разноски по делото. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на ВКС сумата от 4830 лв. /четири хиляди и осемстотин и тридесет лева/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.