О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7 гр. София, 15.01.2021 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при становището на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия Чочева касационно частно дело № 30 по описа за 2021 г. като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба, подадена от подсъдимия Г. Х. Г. против разпореждане № 260309 от 26.11.2020 г. по ВНЧД № 645/19 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, с което на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК е върната подадена от него касационна жалба против определение № 350 от 17.07.2020 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател оспорва обжалваното разпореждане със съображения, че правата и законните му интереси са сериозно застрашени предвид присъдените му разноски с окончателен съдебен акт по настоящото частно дело, докато основното наказателно дело не е приключило с решение по същество, както и предвид обстоятелството, че с друг съдебен акт при предходно разглеждане на делото, който не е отменен, също са му били присъдени разноски. С оглед на това настоява частната му касационна жалба да бъде разгледана. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на частната жалбата, тъй като атакуваното определение на въззивния съд не подлежи на касационен контрол – не попада в хипотезата на чл.341, ал.1 от НПК, касае произнасяне по жалба срещу акт на първоинстанционния съд по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и производството се развива по реда на глава 22 от НПК. Върховният касационен съд като обсъди данните по делото и становището на прокурора, намери следното: Частната жалба е неоснователна. С присъда № 32 от 10.09.2019 г., постановена по НОХД № 475/18 г., Старозагорският окръжен съд осъдил подсъдимия Г. Х. Г. за престъпления по чл.253, ал.7, вр.ал.5, вр.ал.4 вр.ал.2, вр.ал.1 вр.чл.20; по чл.309, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и чл.308, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му наложил наказания 10 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 600 лв., на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода по НОХД № 326/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, определил режим за изтърпяване на наказанията и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан. Със същата присъда Старозагорският окръжен съд осъдил и подсъдимия Д. И. Г. за същите престъпления, като при условията на чл.23 и чл.25 от НК му наложил наказания 5 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв., определил режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан. С присъдата си първоинстанционният съд се произнесъл по обезпечената парична сума от 986 620 лв., както и относно веществените доказателства, но пропуснал да присъди направените по делото разноски. След служебна констатация за този пропуск, окръжният съд постановил по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК определение № 687 от 13.11.2019 г. в рамките на НОХД № 475/2018 г., преди изготвяне на мотивите към присъдата, с което възложил разноските по делото на подсъдимите, разпределяйки ги съобразно приноса на всеки един от тях в съотношение две към едно в тежест на подсъдимия Г. Г.. Срещу това определение постъпил частен протест от ОП – Стара Загора с оплакване за липса на произнасяне от окръжния съд по допълнително представени доказателства за направени разноски в размер на 324 лв. и искане, отправено към въззивния съд, за изменение на определение № 687 от 13.11.2019 г. с оглед присъждането и на тази допълнителна сума. Частният протест постъпил в 7-дневния срок от получаване на съобщението от окръжната прокуратура, но бил администриран до Пловдивския апелативен съд след изготвяне на мотивите и администриране на въззивната жалба на подсъдимия Г. Г. и допълнението към нея ведно с цялото наказателно производство. При получаване на материалите по НОХД № 475/2018 г. по описа на ОС – гр. Стара Загора, в Пловдивския АС били образувани две производства – ВНОХД № 644/2019 г. по въззивната жалба на подсъдимия Г. Г. срещу присъдата по делото, и ВНЧД № 645/2019 г. по частния протест на ОП – Стара Загора срещу определението за разноските по делото. След определяне на съдия-докладчик по ВНОХД № 644/2019 г. по компютърен път на случаен принцип, частното производство било разпределено ръчно на същия докладчик предвид обвързаността на двете дела. Разглеждането им протекло паралелно и съгласувано, от един и същ съдебен състав, който се произнесъл по частния протест, касаещ разноските, на същата дата, на която се произнесъл и по основното наказателно дело, образувано по въззивната жалба на подсъдимия Г.. Независимо от обвързаността на двете дела (въззивно наказателно от общ характер и частно), доколкото те са разгледани в самостоятелни производства, развиващи се по отделен процесуален ред, последиците от постановените по тях съдебни актове са различни – въззивното решение по ВНОХД № 644/2019 г. подлежи на касационен контрол с оглед разпоредбата на чл.346, т.1 от НПК, а определението по ВНЧД № 645/2019 г., постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК е изключено от обсега актовете по чл.346, т.3 от НПК, подлежащи на такъв контрол, тъй като не е във връзка с нова присъда на въззивната инстанция. По силата на чл.306, ал.3 от НПК определенията по чл.306, ал.1, т.4 от НПК се обжалват по реда на глава 22 от НПК и не попадат сред актовете по чл.341, ал.1 от НПК, поради което подлежат единствено на въззивен контрол и не могат да бъдат предмет на касационна проверка. Предвид тези обстоятелства разпореждането на съдията-докладчик от Пловдивския АС, с което касационната частна жалба на подсъдимия Г. Г. срещу определение № 350 от 17.07.2020 г. на ПАС е върната, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на настоящото частно производство, настоящият съдебен състав на ВКС счита за необходимо да акцентира върху следните принципни съображения: Въпросът за разноските по делото е един от тези, на които съдът дължи отговор с присъдата (чл.301, ал.1, т.12 от НПК) или с акта си по същество при упражнен въззивен или касационен контрол, ако са налице основания за изменение на проверявания съдебен акт в тази част. Производството по чл.306 от НПК е регламентирано като способ за преодоляване на пропуски в присъдата по изрично визираните в ал.1 на тази разпоредба въпроси, включително и относно разноските, които по правило следва да бъдат решени с присъдата (чл.301. ал.1, т.3, 6, 8, 9, 11, 12 от НПК). Между тези въпроси и въпросите по чл. 301, ал. 1, т.1, 2, 10 и ал. 4 от НПК (които могат да бъдат решени само и единствено с присъдата), съществува неделима взаимна връзка. Възлагането на разноските и техният размер са пряко обусловени от решението на съда дали има извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и правната му квалификация, съставлява ли административно нарушение, уважен ли е гражданският иск. Ето защо производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК поначало следва да се инициира едва след влизане в сила на присъдата, когато окончателно са решени въпросите във връзка с „виновността“ на подсъдимия (чл. 189, ал. 3 от НПК). Стартиране на такова производство докато наказателното дело по същество е все още висящо, е преждевременно и създава противоречия, които изискват допълнително усложнена процедура за преодоляването им. Предвиденият отделен ред за обжалване на невлязлата в сила присъда и на определенията по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, дори когато двете производства се развиват едновременно, пораждат реална опасност постановените определения относно разноските да влязат в сила преди влизането в сила на самата присъда. Такъв е и разглежданият случай. Производството по ВНЧД № 645/2019 г. е окончателно приключило, като касационната инстанция не разполага с правомощия да провери влязлото в сила определение на ПАС и да отстрани евентуално допуснати грешки при определяне на дължимите суми за разноски. (Видно от материалите по делото и изричното възражение на жалбоподателя Г. Г., не става ясно дали при произнасянето по дължимите от него разноски са били приспаднати вече присъдени такива в рамките на същото дело, които са били предмет на изпълнително производство, ако са били вече заплатени). В същото време присъдата по НОХД № 475/2018 г. по описа на Старозагорския окръжен съд не е влязла в сила, като пред Върховния касационен съд е образувано касационно производство по жалба на подсъдимия срещу въззивното решение по ВНОХД № 644/2019 г., което означава, че въпросите за „виновността“ на касатора все още не са окончателно решени. Произтичащите от това положение усложнения биха могли да бъдат преодолени при произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК след приключване на наказателното производство във всички инстанции и влизане на присъдата в сила. Апелативният съд също би могъл да предотврати опасностите, произтичащи от преждевременното окончателно решаване на въпроса за разноските преди влизането на присъдата в сила. При констатация, че частното производство се развива паралелно във времето с основното наказателно дело, въпросът за разноските би могъл да бъде решен с крайния акт на въззивната инстанция. Независимо от различния процесуален ред за разглеждане, чл.345, ал.1 от НПК допуска възможност за разглеждане на частния протест в открито съдебно заседание. С оглед на това няма пречка в провежданото въззивно съдебно производство страните да изразят становища и във връзка с обжалваното определение за разноските, а съдът да се произнесе и по този въпрос с решението си, като парира евентуална ситуация на самостоятелно влизане в сила на определението по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК при последваща отмяна или изменение на присъдата. Предвид изложените съображения, този съдебен състав намира, че материалите по настоящото частно производство следва да бъдат приложени по образуваното пред ВКС н.д. № 891/2020 г. и след приключването му с окончателен съдебен акт, да бъдат съобразени от първоинстанционния съд за окончателно и цялостно определяне размера на дължимите от подсъдимите разноски. Това е възможно, тъй като влезлите в сила определения по чл.306, ал.1, т.4 от НПК имат стабилитет, но не притежават самостоятелна сила на присъдено нещо. Въпросите, които се решават с тях, могат да бъдат преразглеждани при настъпване на нови обстоятелства, включително и след влизане в сила на присъдата (както, например, се процедира във връзка с възнагражденията на служебните защитници). С оглед изложеното и на основание чл.351 ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 260309 от 26.11.2020 г. на съдията – докладчик по ВНЧД № 645/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е върната подадената от Г. Х. Г. касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 350 от 17.07.2020 г. КЧНД № 30/2020 г. по описа на ВКС, НК, ІІ-ро наказателно отделение да се приложи по КНД № 891/20 г. по описа на ВКС, НК, ІІ-ро наказателно отделение. Преписи от настоящото определение да се изпратят на Пловдивски апелативен съд, Старозагорски окръжен съд и жалбоподателя Г. Х. Г. за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.