4 Р Е Ш Е Н И Е № 465 гр. София, 04 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР АРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 471/ 2010 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения П. Е. С., от[населено място], срещу влязлата в сила присъда № 20 от 17. 03. 2010г., на Районен съд-[Велинградв], постановена по НОХД № 65/ 2009г., потвърдена с въззивно решение № 129 от 15. 06. 2010г., на Окръжен съд-[Пазарджик], по ВНОХД № 298/ 2010г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането на осъдения П. Е. С. се поддържа, че първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивното решение са постановени в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване на наказателното дело изцяло, по съображенията в него, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения П. Е. С. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е основателно. С първоинстанционната присъда Районният съд-[Велинград], е признал подсъдимия П. Е. С., от[населено място], за виновен в това, че на 6. 10. 2009г., в[населено място], управлявал МПС- лек автомобил „М. С. 200”, с ДК№ РА 99 44 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 %о, а именно- 1, 43 %о, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, като е постановил по време на изпитателния срок за подсъдимия да се полагат възпитателни грижи, възложени на обществен възпитател в [община]. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС, за срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата, като на основание чл. 59, ал. 3 НК, е зачел времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение Пазарджишкият окръжен съд, е потвърдил присъдата. Присъдата е влязла в сила и не е проверявана по касационен ред. ВКС в рамките на осъществяваните в настоящото производство контролни правомощия, констатира, че в преобладаващата си част, изтъкваните от молителя процесуални нарушения, квалифицирани в категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, и обуславящи исканата отмяна по реда на възобновяването, не са налице. Напълно основателно обаче той възразява срещу нарушенията на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК, касаещи доказателствената дейност на съдилищата по същество. И пред двете съдебни инстанции последователно, С. е заявявал искания за назначаване на експертиза, която след като се запознае с данните за приемани от него медикаменти, да даде заключение какво е възможното повлияване на резултатите от алкохолната проба, независимо, че в случая те са извършени с техническо средство, без да е бил извършен кръвен тест. Съображенията, с които е отказано събирането на обсъжданото доказателство- че с оглед липсата на кръвна проба, експертизата е безпредметна, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Това е така, защото се касае за област, в която са необходими специални знания от областта на медицината и химията, и само специалист би могъл компетентно да отговори на поставените от осъденото лице въпроси. В случая проблемът за възможното повлияване на резултатите от пробата, при едновременната употреба на конкретни лекарствени препарати, изписани на молителя от лекар и приемани от него, включително и в деня на инцидента (л. 17 и 18 от досъдебното производство), заедно с концентриран алкохол- узо, в количество от 50 грама, съобразно неговите твърдения, е от особено съществено значение за правилното решаване на въпросите за вината и отговорността на дееца. В тази насока е необходимо да се установи възможно ли е обсъжданата комбинация, с конкретното, посочено от молителя, количество консумиран алкохол и доза на медикаментите, да доведе до достигане на нивото на алкохолна концентрация, доказани с техническото средство, или последното се явява резултат на употребено по- голямо количество алкохол от това, за което деецът признава. Накратко, съдилищата са се опитали със собствени съждения да заместят необходимостта от експертни знания в определена област на науката. По този начин те са ограничили правото на защита на осъденото лице, като са го лишили от възможността да иска и се ползва от събиране на конкретни доказателства, несъмнено относими към предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и имащи значение за разкриване на обективната истина. Така обективираното процесуално нарушение е съществено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, и отстранимо, поради което ВКС следва да упражни контролните си правомощия в настоящото производство по възобновяване на наказателното дело, като отмени влезлия в сила въззивен съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд, от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата- по чл. 327 НПК. Доколкото окръжният съд е последна инстанция по фактите, няма пречка попълването с доказателства да се извърши от него. Макар описаното процесуално нарушение само по себе си да е достатъчно, за да обуслови отмяната на проверяваното въззивно решение, ВКС се занима и с останалите доводи на молителя, релевирани в искането му, и ги намери за неоснователни. Въпросът за изтъкваните от С. нарушения на приложимата Наредба № 30 не се поставя за първи път. Той е третиран последоввателно от районния и окръжния съд, и е получил законосъобразен и убедителен отговор. Основавайки се на всички доказателствени източници- показанията на свидетелите С., Ф., Д-р С. и Т. съдилищата законосъобразно са заключили, че от правна страна, в случая се касае за отказ за даване на кръвна проба за алкохол в медицинско заведение. Несъстоятелни са аргументите, че деецът е отказал да даде кръвна проба, тъй като искал „хуманно отношение” чрез използването на по- тънка игла, при положение, че по делото е доказано, че всички действия на оторизираните медицински лица са били в съответствие с нормативните изисквания и утвърдените стандарти на добрата медицинска практика. В този смисъл, като констатира, че в случая е налице поддържаното в искането на осъдения основание за отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването, а именно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, настоящата инстанция прие, че съобразно правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, следва да отмени проверяваното въззивно решение, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата- по чл. 327 НПК. При този резултат, ВКС не намира за необходимо да обсъжда подробно всички останали основания, изтъкнати в искането, но те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 298/ 2010г., по описа на Окръжен съд-Пазарджик], наказателна колегия, ОТМЕНЯВА влязлото в сила въззивно решение № 129 от 15. 06. 2010г., постановено по същото дело, като ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата- по чл. 327 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: