Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е                                                       № 213       София, 08.07. 2010 година                  В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н А Р О Д А         Върховният  касационен съд, Четвърто  гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                     Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                 Членове: АЛБЕНА БОНЕВА                                                                               БОРИС ИЛИЕВ                                                                              при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3249 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:        Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С решение № 131 от 25.02.2004 година по гр.д. № 527/2003 година на Търговска колегия на Върховен касационен съд е уважен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от К. Н. М. против И. А. М. , А. Г. Б., И. Г. И., А. И. Д. и М. И. С. , по отношение на които е признато за установено, че възстановените с решения на поземлена комисия № 15 от 11.10.1995 г. и № 90 от 01.02.1996 г. земеделски земи, съставляващи ниви в м. “Калунжда” и м. “Балтата”, землище на с. В., община С., към момента на обобществяването им са били собственост на общия на страните наследодател П, б.ж. на с. В., община С., починал на 23.12.1962 година. С молба вх. № 2* от 18.07.2008 година, подадена от А. Г. Б. от гр. С. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 527/2003 г. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че след влизане на решението в сила, молителката се е снабдила с ново писмено доказателство, от съществено значение за делото, което не и е било известно при решаването му. Приложено е удостоверение от Община С. № 842 от 21.04.2008 г., съгласно което в регистрите на населението от 1946 г. и 1959 г. в домакинството на Н. П. Т. са записани съпруга и три деца, снахи, зет и внуци; А. П. Т. – брат и П. Т. Д. – баща на Н. Т. са записани в графа “роднини на главата на домакинството” с местожителство с. В.. Ответницата по молбата за отмяна К. Н. М. счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Ответниците Б. Г. К., П. Й. А. , И. Г. И., А. И. Д. и М. И. С. не вземат становище. Молбата за отмяна вх. № 2* от 18.07.2008 година е постъпила своевременно в своевременно в срока по чл. 305, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна предвид следните съображения: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да и бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице. С представеното към молбата за отмяна удостоверение от Община С., съдържащо данни от регистрите на населението, страната е могла да се снабди при положена дължима грижа за добро водене на делото, поради което доказателството не може да бъде основание за отмяна при условията на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Представеното писмено доказателство не е и от съществено значение за изхода на делото. Доводът, че прекият наследодател на молителката е живял в едно домакинство с общия на страните наследодател няма отношение към решаващите изводи на съда относно правото на собственост на подлежащите на възстановяване земеделски земи. В решението, чиято отмяна се претендира е прието, че по делото не е установено наследодателят на молителката А. П. Т. да е владял процесните земи за себе си в период от двадесет години; да е упражнявал фактическа власт лично, демонстрирайки това свое отношение към собственика им, към които изводи обстоятелството дали П. и А. Т. са живяли в едно домакинството няма отношение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 2* от 18.07.2008 година, подадена от А. Г. Б. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 527/2003 г. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: