Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                    №  197 София, 12 май 2010 година                           В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                                                              ЧЛЕНОВЕ:  Елияна Карагьозова                                                                                     Вероника Имова     при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП -  Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело №  101/2010 г.   Производството е образувано по касационна жалба от адвокат В от САК, упълномощен з. на подсъдимия - лейтенант Д. Р. Д., срещу решение от 11.01.10 год. по внохд№ 126 /2009 г., на Военно-апелативния съд, образувано по жалба от подсъдимия срещу присъда № 67/15.10.2009 г. по нохд № 67/2009 г. на Плевенския военен съд. С цитираното въззивно решение е потвърдена присъда №67/15.10.2009 г. по нохд № 67/2009 г. на Плевенския военен съд, с която л-т Д. Р. Д. от под. 34840 - гр. К. е признат за виновен, че на 16.04.2009 г. в гр. В. Търново е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал. 1 от НК, във вр. с чл.54 НК е осъден на наказание три месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. На основание чл.343г от НК съдът е постановил лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от девет месеца, при зачитане на срока на предварителното отнемане на свидетелството му за правоуправление, от 16.04.2009 год.. Присъдени са разноски по делото. Касационните основания в жалбата са по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК - за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, с искане за оправдаване на подсъдимия или за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Според защитата, изводите на съдилищата за авторството на деянието от подсъдимия са в нарушение на закона. Не е доказано че автомобилът е бил управляван от подсъдимия Д. Повод за проверката на кръвта му е бил стремежът да прикрие истинския извършител на деянието - колегата му, свид. Иван Русев . Игнорирани са доказателствата установяващи, че при извършване от контролните органи на проверката за употреба на алкохол от водача, колата е била с изключен двигател. Въпреки че в обвинителния акт не се твърдят обстоятелства за смяна на местата на подсъдимия и свидетеля Р, съдилищата са приели това фактическо обстоятелство, извън обстоятелствата на обвинението. Приетата смяна на местата на водача , извършена от подсъдимият и свид. Русев, по пътя на автомобила между дискотека „Органза” и Националното военно училище, е в явно противоречие с данните по делото и е прието само въз основа на предположения. Нарушени са чл.14, чл.16, чл.303 НПК. Ограничено е правото на защита на подсъдимия, поради недопускане за преразпит на поисканите от защитата свидетели – полицаите, извършили проверката на подсъдимия. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Д упълномощеният му з. - адвокат В се явяват лично . Защитата поддържа касационните основание и данните ,които ги подкрепят , устно и в писмена защита, приета и приложена по делото . Представителят на ВКП дава заключение за оставяне без уважение жалбата. Деянието е доказано и законът е приложен правилно. ПОСЛЕДНАТА ДУМА на подсъдимия е искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, с разкаяние за допусната грешка и твърдение за „поетата чужда вина”. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,в пределите на касационна проверка, провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното : Представените от защитата на подсъдимия доводи в жалбата са били предмет на обсъждане и са получили отговор от въззивната инстанция. Военно-апелативният съд е извършил повторна проверка и оценка на доказателствените източници и констатациите му се основават на правилно приложение на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение по фактите от предмета на доказване. Доказателствата са обсъдени съобразно правилата на чл.107 НПК. Недопускането до повторен разпит на свидетелите – полицаи, извършили проверката на подсъдимия за употребата на алкохол при управлението на МПС, е мотивирано отхвърлено от съда, с доводи за събраните в тази насока многобройни доказателства. Мотивите на присъдата и на решението съдържат съображения по чл.305 НПК, респ. по чл.339, ал.2 НПК, въз основа на кои доказателствени източници и защо е дадена вяра на свидетелите, участвали в проследяването и проверката на подсъдимия. При проверката на достоверността на доказателствата, съдилищата са отстранили включително и чрез очни ставки на подсъдимия със свидетелите – със свид. Русев, противоречивите данни в обясненията на подсъдимия и на свидетелите, участвали в проверката, относно факта, кой е управлявал автомобила непосредствено преди извършването на проверката за алкохол в кръвта на подсъдимия. Съдът е проверил тезата на подсъдимия относно „поета чужда вина”. Проверил е достоверността на твърдението му за смяната на местата на Д. и Русев непосредствено преди проверката за алкохол.становено е , че полицаите, проверили подсъдимия за употреба на алкохол, са го заварили на мястото на водача, където е седял непосредствено при спирането на автомобила за проверка. Фактът, че автомобилът на свид. Русев е бил първоначално управляван от свид. Русев, е установен по делото от свид. Куцаров - таксиметров шофьор, който е видял и възпроизвел този факт в процеса.становил е, че свид. Русев е направил неправилна маневра и е закачил съседна паркирана кола и е свързал това му поведение с факта , че е видял свид. Русев и подс. Д. да излизат от заведението във видимо нетрезво състояние, послужило му като повод да уведоми полицейските органи за качилите се в лекия автомобил „БМВ" с ДК № Е* Русев и Д. Фактът на размяната на местата на подс. Д. и свид. Русев по отношение на шофьорското място е изяснен. Тя е настъпила, не както твърди подсъдимият, по време на пристигането им пред НВУ, а преди това , по пътя за НВУ в района на кв. „Картала" , когато управлението от свид. Русев е поел подсъдимият Д, защото се е чувствал функционално по-уверен да управлява автомобила от своя колега. Свидетелят Г. е установил този факт от заявеното му от подсъдимият Д, че първоначално свидетелят Р е управлявал, но в кв.”Картала” са разменили местата си като той седнал на шофьорското място, защото свид. Русев бил повлиян от алкохола повече от Д. и на практика подс. Д. с действията си е предотвратил вероятността за ПТП. Съдилищата са опровергали доводите, че проверката е направена при покой на автомобила, който е бил с изключен двигател и не е извършвано управление на МПС от употребил алкохол водач , ерго - не е налице елемент от обективната с. на състава на престъплението. Тази теза е опровергана в мотивите на решението от показанията на свидетелите -, полицаите И. А. и Г. Р. и от показанията на свидетелите Д, Б. и Г. , кредитирани от съдилищата. Свидетелите И. А. и Г. Р. са възприели Д. на мястото на водача както и посоката на движението му и мястото където се е установил, където е паркирал автомобила.становили са, че Д. е заварен на седалката на шофьора и не е променял мястото си преди проверката. Следователно, по делото е изяснено авторството, деянието и неговите признаци по чл.343б, ал. 1 от НК. За да бъде престъпно деянието, не е достатъчно само установяването на формалното му извършване. Деянието трябва да съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна. В случая изводите на съдилищата относно оценката на степента на обществената опасност на конкретното деяние и деец не са съобразени с чл.9, ал.2 НК. Конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на подсъдимия, не водят до извод за застрашаване обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно. Д. не е бил първоначално водач, а пътник в автомобила. Решаваща роля за извършване на деянието от подсъдимия Д. е мотивът за поемане управлението на автомобила при съществуващата очевидна невъзможност свид. Русев да се справи с управлението. Деянието му е акт на поемане отговорност в създалата се рискова ситуация, при която употребеният от подс. Д. алкохол е преди създалата се ситуация на взимане решение за управление на автомобила вместо Русев. Съдилищата е трябвало, но не са отчели тези установени по делото фактически данни. Подсъдимият е управлявал в сравнително кратък времеви интервал, в отсечката от квартал „Картала” до сградата на НВУ ,когато не е имало интензивно движение в града, защото е било към 04,00 часа. Макар и установените данни да очертават известна обществена опасност на деянието, тя по степен е явно незначителна. Приобщените и кредитирани от съдилищата писмени доказателства на л.105-л.111 от следственото дело за личността на подсъдимия са за неговите позитивни прояви в армията и в учебния процес, които също формират личност без обществена опасност, и като цяло, малозначителността на случая по чл.9, ал.2 НК. Липсата на единият от елементите, характеризиращи престъплението - обществената му опасност, или наличието на нейната явна незначителност, налагат извод за малозначителност на деянието и за приложението на чл.24, ал.1,т.1 НПК , вр. с чл.9, ал.2 НК. В случая чл.9, ал.2 НК е проявен във втората му алтернатива. Поради това основание, подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл.343б,ал.1 НК. Въз основа тези мотиви ВКС , в настоящият съдебен състав , на основание чл.354, ал.1,т.2 НПК,вр. с чл.348, ал.1,т.1 и чл.24,ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение от 11.01.10 год., постановено по внохд№ 126/2009 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда №67/15.10.2009 г. по нохд №67/2009 г. на Плевенския военен съд, с която подсъдимият лейтенант Д. Р. Д. от под.34840 - гр. К. е признат за виновен, че на 16.04.2009 г. в гр. В. Търново е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,11 промила, установена по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 НК за срок от три години и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: поради малозначителност на случая - явно незначителна обществена опасност на деянието, на основание чл.9, ал.2 НК ОПРАВДАВА подсъдимия лейтенант Д. Р. Д. по обвинението за престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :