Р Е Ш Е Н И Е № 353 София, 21 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретаря ............Мира Недева........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Красимира Колова................., като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 1011/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Е. П. срещу въззивно решение № 99 от 19.03.2014 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 75/2014 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда от 19.11.2013 г. по н.о.х.д. № 369/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционната присъда подс. А. Е. П. e бил признат за виновен по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1 (стара редакция – съгласно ДВ бр. 28/1982 г.) във чл. 342 ал. 1, предл. 3 във вр с чл. 2, ал. 2 от НК във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 54 НК във вр, с чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК за това, че на 12.04.2012 г., около 14:40 ч., в [населено място], движейки се по [улица]– път с предимство, на кръстовището с [улица], като неправоспособен водач, управлявайки моторно превозно средство – мотоциклет марка „Х.”, модел „РЦ” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил забраната да превишава максимално разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, движейки се с 80-85 км/ч., в резултат на което допуснал пътно-транспортно произшествие с движещия се по [улица]към кръстовището с [улица]лек автомобил, марка „Мерцедес 190Д” с рег. [рег.номер на МПС] управляван от А. К. Т. и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с А. К. Т., причинил смъртта на возещия се на мотоциклета С. П. Н., починал на 15.04.2012 г., поради което на посоченото по-горе основание му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца, като е оправдан за нарушението по чл. 150а ЗДвП. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от 5 (пет) години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на А. Е. П. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 (пет) години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189 НПК подсъдимият е осъден да заплати на ОД на МВР – Благоевград сумата от 891 (осемстотин деветдесет и един) лв. разноски по делото, на частните обвинители П. Б. Н. и Н. С. 1000 (хиляда) лв. разноски по делото, както и сумата от 10 (десет) лв. за служебно издаване на изпълнителни листове. Жалбата съдържа довод за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с оглед твърдението за наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. С нея се иска отмяна на присъдата по н.о.х.д. № 369/2013 г. по описа на ОС – Благоевград, изцяло потвърдена с решение № 99 по в.н.о.х.д. № 75/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, като неправилна и намаляване на размера на наложеното наказание без конкретизация размерът на кое от двете наказания се оспорва. Жалбоподателят твърди, че наложеното наказание е изключително тежко, не е съобразено с установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Счита, че неправилно двете инстанции са приели, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, както и че направеното в хода на съдебното следствие самопризнание, е следвало да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство. Също излага, че изразеното дълбоко съжаление за стореното е индикация за корекция на поведението на подсъдимия. Пред касационния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с изложените в нея съображения, счита за справедливо да се определи по-леко наказание, тъй като неправилно съдът е приел, че има отегчаващи вината обстоятелства, а от делото е видно, че има смекчаващи такива. Поставя акцент върху невзетите предвид самопризнания на подзащитния му, направени в съдебна фаза, и моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът на частните обвинители, адв. Н., счита жалбата за неоснователна, тъй като не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Приема изводите на съдилищата за правилни, обосновани и законосъобразни, а определеното наказание за съответстващо на обществената опасност на дееца и моли за потвърждаване на въззивното решение. Прокурорът пледира за оставяне на жалбатата без уважение, тъй като е неоснователна. Излага, че не е налице релевираното касационно основание, защото определеното наказание е съобразено с всички индивидуализиращи вината обстоятелства, както и че по делото са налице отегчаващи вината обстоятелства. Намира, че всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства са взети предвид при постановяване на въззивното решение и е налице правилно определяне на наказанията с оглед извършеното редуциране. Счита, че наказанията съответстват на обществената опасност на деянието и дееца и изпълняват целите на генералната превенция по чл. 36 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. На първо място, във връзка с направеното в касационната жалба искане, настоящият състав намира за необходимо да поясни, че предмет на касационна проверка са само въззивните съдебни актове, а първоинстанционните присъди не биха могли да бъдат предмет на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК. На второ място, доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са правени от защитника на подсъдимия и пред въззивната инстанция, която законосъбразно ги е оставила без уважение. Всички защитни аргументи в тази насока са били взети предвид и подробно обсъдени, като са били изложени аргументи за това. Индивидуализираното на подс. П. наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 (четири) години, което по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК /поради проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК/ е било редуцирано на 2 (две) години и 8 (осем) месеца, напълно отговаря на критериите за справедливост и целите на чл. 36 от НК. По делото са били обсъдени в пълнота всички доказателства имащи значение за определяне на наказанието и са спазени правилата на Глава пета от НК. Степента на обществена опасност на подс. П., който към момента на извършване на престъплението е санкциониран многократно (със седем наказателни постановления) по административен ред за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, наличието и на друго нарушение на правилата за движение в конкретния случай – управление на МПС, без притежание на съответното свидетелство за управление (деяние, за което е бил санкциониран три пъти по административен ред), е висока. Отчетени още като отегчаващи вината обстоятелства са тежестта на конкретно причинения престъпен резултат – смърт на млад човек (25-годишен), наличие на предходно осъждане за друго престъпление (по чл. 314 НК), за което подсъдимият не е бил реабилитиран, както и обстоятелството, че нарушението на правилата за движение, допуснато от подс. П., в по-голяма степен е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като ако същият не е допуснал това нарушение, не би се стигнало изобщо до настъпването на ПТП. Същевременно правилно, като смекчаващи вината обстоятелства, контролираната инстанция е отчела младата възраст на подсъдимия и наличието на съпричиняване на престъпния резултат от друго лице. Съвкупната оценка на всички изложени обстоятелства, е била законосъобразно извършена и правилно е изведено заключението, че наказанието следва да бъде индивидуализирано над средния размер на предвиденото в закона, отчитайки и обстоятелството, че действащата към момента на извършване на деянието редакция на закона е била по-благоприятна за дееца, тъй като в нея не е бил предвиден императивен минимум на размера на наказанието. Посочените в жалбата, както и наведените в съдебно заседание от адв. А., възражения, свързани с неотчитането на признаването на фактите по извършеното деяние, като смекчаващо вината обстоятелство, което води от своя страна до явна несправедливост на наложеното наказание не могат да бъдат споделени. Законосъобразно в атакуваното решение въззивният съд е отчел, че признанието на подсъдимия, депозирано в хода на съдебното производство, не може да бъде прието като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като същото е предпоставка за протичането на съкратено съдебно следствие. Провеждането на съкратеното съдебно следствие има за своя последица съобразно правилото на чл. 373, ал. 2 от НПК намаляването на индивидуализираното наказание с една трета. Това е довело и до налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 (две) години и 8 (осем) месеца, както беше посочено по-горе в решението. Признанието на фактите не може да бъде отчетено повторно и с оглед намаляване на наказанието, освен ако подсъдимият не е демонстрирал с поведението си още на досъдебното производство съдействие на органите на разследването, тъй като с подобно отчитане той би използвал двойна привилегия при определяне размера на наложеното наказание (в този смисъл отговорът на 7-ми въпрос по т.р. № 1/2009 г. по т.д. №. 1/2008 г. на ОСНК на ВКС). Такова процесуално поведение (на съдействие на органите на разследването в досъдебното производство) по настоящето дело не е установено. С оглед на тези обстоятелства ВКС не констатира да е налице основание за намеса по реда на правомощията на касационния съд в размера на наказанието „лишаване от свобода” в посока на неговото намаляване. Индивидуализираният размер на тази санкция съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК, доколкото върху П. нито налагането на административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, нито предходно осъждане за престъпление от общ характер са изиграли поправително и възпиращо въздействие. Няма основания за индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък най-лекото наказание, предвидено в закона за престъплението –„лишаване от свобода” до шест години, се явява несъразмерно тежко за подс. П.. При това положение наказанието „лишаване от свобода”, което подсъдимият следва да понесе след извършената редукция, не е явно несправедливо и поради това не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Горните изводи могат да бъдат споделени и по отношение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”. При определяне размера на това наказание, съдът е съобразил многобройните предходни нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия, фактът, че той е бил неправоспособен водач на процесното моторно превозно средство - мотоциклет, поради което следва да бъде изолиран за максимално дълъг срок от останалите участници в движението и да му бъде отнета възможността да управлява МПС. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 19.03.2014 г. по в.н.о.х.д. № 75/2014 г., постановено от Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.