Р Е Ш Е Н И Е № 613 София,22 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1944 по описа за 2013 година. Постъпила е обща касационна жалба от подсъдимите Т. С С. и А. К. А. против решение № 146 от 17.07.2013 г., постановено по внохд № 143/13 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново, с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска произнасяне по подадената жалба. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитата на подсъдимите – адвокат Я. С., с искане за връщане на делото за ново разглеждане от ВТАС. Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията, поради което счита, че оспореното въззивно решение следва да се остави в сила. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 197/11 г. Окръжният съд-гр.Русе осъдил подс.С. на основание чл.256, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 и 3 НК, чл.2, ал.2 НК и чл.373, ал.2 НПК на лишаване от свобода за срок от 2 години и 11 месеца, условно за срок от 4 години, като за срок от 2 години я лишил от право да упражнява дейността счетоводно обслужване и представителство по пълномощие на търговци по смисъла на ТЗ. Подсъдимият А. е осъден на основание чл.256, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.18, ал.1, чл.55, ал.1, т.1, чл.2, ал.2 НК и чл.373, ал.2 НПК на 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години и на глоба в размер на 1000 лева. С решение по внохд № 214/11 г., образувано по жалби на подсъдимите, ВТАС отменил присъдата по нохд № 197/11 г. на РОС и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от фазата на съдебното заседание. С присъда по нохд № 561/11 г. РОС осъдил подсъдимите, съответно: подс.С. – на основание чл.256, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 4 години, като я лишил от право да упражнява дейността счетоводно обслужване и представителство по пълномощие на търговци по смисъла на ТЗ, за срок от 2 години; подс.А. – на основание чл.256, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години и на глоба в размер на 1000 лева. С решение по внохд № 184/12 г., образувано по обща жалба на двамата подсъдими, ВТАС отменил присъдата по нохд № 561/11 г. на РОС и върнал делото за ново разглеждане от прокурора. С присъда по нохд № 823/12 г. РОС осъдил подсъдимите Т. С. С. и А. К. А., както следва: - подс.С. – за деяние, извършено в периода от 12.02.2009 г. до 09.03.2009г., на основание чл.256, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК – на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода условно за срок от 4 години, както и на лишаване от право да упражнява определена професия или дейност свързана с управлението и разпореждането с финансови средства за срок от 2 години; - подс.А. – за деяние, извършено в периода от 13.02.2009 г. до 09.03.2009 г., на основание чл.256, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на глоба в размер на 1000 лева. - със същата присъда РОС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 146 от 17.07.2013 г., постановено по внохд № 143/13 г., образувано по жалба на двамата подсъдими, ВТАС изменил присъдата, като по същество потвърдил наложените на подсъдимите наказания при условията на чл.58 б.”а”, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК. В останалата част присъдата на РОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се посочи с жалбата са релевирани всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК не е направено. От съдържанието на жалбата е видно, че данни в подкрепа на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК не се сочат. Всички възражения са на плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива по чл.348, ал.3, т.1 и ал.3, т.3 НПК, поради което и се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане. Наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е заявено при следните доводи: налице е незаконен състав на въззивния съд, тъй като съдия Б. Б. е взел участие състава на съда, с председател Р.Ж. - по нохд № 214/11 г. по описа на ВТАС, а по-късно е бил председател на съдебния състав по вд № 143/13 г. на ВТАС; съдът по същество не е имал основание да даде вяра на показанията на свидетелите И. Т. и П. А., тъй като същите са противоречиви; при разглеждане на делото са останали неизяснени обстоятелства относно патримониума на св.А.; Н. Н. не фигурира в списъка на вещите лица към РОС, а липсва експертно заключение относно инкриминирания касов апарат, в която връзка съдът по същество неоснователно е отказал назначаването на съответната експертиза; не е установено авторството на подписите върху инкриминираните документи. Жалбата е неоснователна. Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.3, т.3 НПК не намира опора в данните по делото. Въззивното производство под № 214/11 г. по описа на ВТАС е разгледано и решено от съдебен състав, в който не фигурира съдията Б., а именно – Р.Ж., Й.Н. и И.Т., което добре е видно от протокола за съдебно заседание от 26.09.2011 г. (л.54) и решението (л.56). Възраженията, свързани с оценката на показанията на свидетелите Т. и А., няма как да получат отговор от настоящата инстанция, тъй като са направени декларативно. Жалбоподателите са заявили, че показанията на тези свидетели са противоречиви, но не са посочили в какво точно се изразява това - кои части от показанията са засегнати, кои обстоятелства са заявени противоречиво. Така формулираното възражение няма как, да предопредели извършването на служебна проверка от страна на ВКС. Пределите на проверката по реда на глава 23 НПК се очертават от жалбоподателите, а най-ясно, чрез посочените от тях данни в подкрепа на ангажираното от тях едно или друго основание по чл.348, ал.1 НПК, каквито за коментираното възражение, не са посочени. Поради това и касационната инстанция няма възможност да им даде отговор, съответно на изискванията по чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 НПК. Възражението относно неизяснеността на редица обстоятелства, на които е поставен акцент в касационната жалба, не държи сметка за предмета на настоящото производство, очертан с обвинителния акт. Отделно от това съображенията на въззивния съд, в същата посока (л.л.14-15 от мотивите), не се оспорват, а спрямо тях ВКС не намери основания за критично отношение. Възражението, че данните за касовия апарат не са установени надлежно е неоснователно. Видно от мотивите на оспореното решение в доказателствената основа на изводите по фактите, в тази им част, е поставено заключението по съдебно метрологично техническата експертиза, изготвена от С. и К., съгласно което приложените към инкриминираните фактури фискални бонове не са издадени от касов апарат собственост на [фирма]. Изложеното на л.13-14 от мотивите на въззивния съдебен акт не дава основание да се приеме за основателно и последно направеното от жалбоподателите възражение. При тези съображения ВКС не намери основания за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. На плоскостта на казаното дотук, в рамките на фактите, приети за установени от ВТАС, законът правилно е приложен, като определените на подсъдимите наказания не са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 17.07.2013 г., постановено по внохд № 143/13 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: