5 Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр. София, 20.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми юни двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ Е. ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1008/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. СОУ „МИТО О.”, към затвора В., [населено място] е подало касационна жалба против решение № 178 от 13.04.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на Врачански окръжен съд. К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед доводите на въззивния съд за нарушения на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ. Ответникът по касация – О. А. К. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 234 от 21.02.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: кога се счита изпълнено задължението на работодателя да изиска обяснение от извършителя на дисциплинарното нарушение и по – конкретно, има ли задължително изискване обясненията да са изискани лично и да са дадени лично на работодателя, има ли изискване за форма за изискване на обясненията, достатъчно ли е по разбираем за работника начин да бъде изложено, за какво нарушение се иска обяснение; следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите към същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят. Във въззивното решение са изложени съображения за това, че заповедта е издадена при несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, която задължавала работодателят лично за изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, преди налагане на дисциплинарното наказание. Този извод, съдържа тълкуване на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, което противоречи на тълкуването по същия въпрос, дадено в мотивите на решение № 322/05.05.2010 г. по гр. дело № 301/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл. 290 ГПК, съгласно което снемането на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. Освен това правното разрешение, прието от въззивния съд е в противоречие с произнасянето на ВКС по същият въпрос, осъществено в решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на състав на ІV г.о., постановено по чл. 290 ГПК, в което е прието, че разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ се счита за изпълнена, ако от препращащи в заповедта и познати на ищеца документи може да се установи, че същият е разбрал за какви нарушения се искат обяснения. В решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че нормата на чл. 193, ал. 1 КТ се счита за спазена, ако обясненията са снети преди налагане на дисциплинарното наказание, като не е необходимо спазване на определена процедура. В. съд е мотивирал правния си извод за нарушения на чл. 193, ал. 1 КТ в отклонение от правните разрешения, приети с цитираните решения на състави на ВКС, формиращи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. ВКС в настоящият си съдебен състав намира за правилна съдебната практика, отразена в цитираните решения по чл. 290 ГПК. Целта на регламента по чл. 193, ал. 1 КТ е работодателят да се запознае с дадените обяснения на работника или служителя и представените от него данни относно обстоятелствата, относими към фактическите състави по чл. 187 и чл. 190 КТ и да ги оцени преди да приеме решение за отговорността му. Тази цел на закона изключва необходимостта от спазването на определена процедура и снемане на обясненията лично от компетентния орган. При така възприетото тълкуване на уредбата, ВКС намира по съществото на спора, че не е допуснато нарушение относно даването на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Релевантни за ангажиране отговорността на ищеца по чл. 188, т. 3 КТ са обясненията, които е дал във връзка с нарушението по чл. 190, т. 4 КТ. Спорът е за това, кога са били дадени писмените обяснения – преди или след връчване на заповедта за уволнение. От показанията на свидетеля В. И. Г. се установява, че писмените обяснения, представени на л. 17 от първоинстанционното дело са написани от ищеца при констатиране на нарушението, когато свидетелят при извършване на проверка е установил, че О. К. носи вещ – зарядно устройство за мобилен телефон, чието внасяне е забранено в района на затвора. В писмените си обяснения по това нарушение К. е отразил датата, на която е осъществил нарушението – 29.04.2010 г. По време на събирането на данни от работодателя относно нарушението не е имало спор относно датата на снемане на обясненията. Изготвянето на писмените обяснения и тяхното депозиране е станало непосредствено след установяване на нарушението от служителя Г., на същата дата. Посочените писмени обяснения са взети предвид от работодателя преди налагане на наказанието. С оглед на приетото по – горе относно приложението на чл. 193, ал. 1 КТ настоящият състав на ВКС намира, че не е необходимо обясненията да са дадени лично пред работодателя, за да е налице спазване на нормата. След като същите са взети предвид от директора и това е станало преди налагане на наказанието по чл. 188 т. 3 КТ следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 193 , ал. 1 КТ. Относно обясненията, които ищеца е дал за нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ предвид мотивите на окръжния съд за това, че липсва виновно поведение на К. за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, поради недопускане до работното място от работодателя, във връзка с извършеното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и отнемане на достъпа му до място за лишаване от свобода от работодателя, които мотиви на съда са правилни, спазването на разпоредбата по чл. 193, ал. 1 КТ е ирелеванто – липсват предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Във въззивното решение са изложени съображения за това, че заповедта не била мотивирана. По отношение на първото нарушение – неявяване на работа в два последователни дни, не били посочени обстоятелствата, поради които е извършено. Действително неявяването на работа по начало е било предизвикано от причини, свързани с отказването на достъп на служителя до работното място и правилно е преценено, че не следва да бъде вменявано като дисциплинарно нарушение. По отношение обаче на другото нарушение изводът, че заповедта не била мотивирана поради непосочване на момента на извършването му и обстоятелствата, при които е осъществено е направен в противоречие с тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ в решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл. 290 ГПК, в което е прието, че позоваването на обясненията в заповедта има препращащ характер. ВКС в настоящият си съдебен състав намира за правилна съдебната практика, отразена в посоченото решение по чл. 290 ГПК. Ищецът в цитираните по – горе писмени обяснения, приложени на лист 17 от първоинстанцинното дело е обяснил подробно, както времето на извършване на нарушението, така и обстоятелствата, при които е допуснал това нарушение. В мотивите на заповедта са посочени и писмените обяснения с оглед, на които е наложено дисциплинарното наказание. В заповедта работодателят се е позовал на тези обяснения. Това правно разрешение се аргументира със съображението, че обосновката на работодателя за конкретни факти, поради които е издадена заповедта за уволнение може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя /в този смисъл са мотивите по разглеждания правен въпрос в решение № 313/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. Задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на работодателя за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността работника или служителя да се защити ефективно. Когато мотивите са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл са мотивите по разглеждания правен въпрос в решение № 1069/2010 г. на ВКС, ІV г.о./ Практиката в посочените решения на състави на ВКС, настоящият състав на ВКС намира за правилна. Изискването за мотивиране на заповедта, въведено с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ е насочено към постигане на отразените в цитираните касационни решения цели, поради което излагането на обстоятелствата, формиращи фактическото основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност в друг документ, станал достояние на работника или служителя или изходящ от него са достатъчни за удовлетворяване на предвиденото от законодателя изискване по чл. 195, ал. 1 КТ. В случая въпросното изискване е съобразено, тъй като нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е било известно на ищеца, като време на извършване и обстоятелства, при които е осъществено и е мотивирано в заповедта, предмет на спора. По делото е установено и извършването на това нарушение. Спазена е и нормата на чл. 189, ал. 1 КТ – наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушението, злоупотребата с доверието на работодателя, което е квалифицирано нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е тежко нарушение, а и обстоятелствата, при които е осъществено, видно от обясненията на самия ищец /веща е била внесена от него, за да я даде на лишен от свобода с цел да го дискредитира, да бъде наказан последният от администрацията на затвора, като по този начин ищецът е считал да разреши личен проблем с него, въпреки съществуващия в училището ред за отстраняване на такива проблеми /обуславят извод за законосъобразно приложение на чл. 189, ал. 1 КТ от работодателя. Като е приел противното въззивният съд е допуснал необоснованост на изводите и е нарушил материалния закон - основания за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че постановеното решение е неправилно. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови по същество друго, за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 2184 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането й. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на сумата 457 лв. за всички инстанции. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 178 от 13.04.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на Врачански окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от О. А. К. против СОУ с паралелки за придобиване на професионална квалификация „Мито О.”, [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № 175/03.05.2010 г. на директора на СОУ с паралелки за придобиване на професионална квалификация „Мито О.”, [населено място], на основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител” в СОУ с паралелки за придобиване на професионална квалификация „Мито О.”, [населено място], на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2184 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането й, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ОСЪЖДА О. А. К., жив. [населено място],[жк], блок № 123, вх. „В”, ет. 3, ап. № 40 да заплати на СОУ с паралелки за придобиване на професионална квалификация „Мито О.”, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 457 лв. – направени разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: