3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 96 София, 08.04.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1023 /2016 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от И. Г. Л. против определение № 969/22.06.2015г. по ч.гр.д.№ 4369/2015г. на СГС, с което е потвърдено определение от 04.02.2015г. по гр.д.№ 27285/2012г. на Софийски РС, в частта, с която е прекратено производството по предявения от него против [фирма] иск по чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата 100 000 евро – двоен размер на капарото по предварителен договор между тях от 30.11.2007г. и делото е изпратено по подсъдност на СГС. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като производството не е трябвало да се разделя, че до влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, производството по иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД следва да е спряно и, че ако посочените действия не се извършат по този начин, може да се стигне до постановяване на противоречиво решение. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1.намира ли приложение чл. 210 ГПК в случаите, когато са предявени съединени искове при условията на евентуалност и този текст има ли предвид другите случаи на съединяване на искове. 2. следва ли съдът, пред който са предявени обективно съединените искове при условията на евентуалност да раздели производствата по тях преди да е налице влязло в сила отхвърлително решение по главния иск. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Данните по делото са следните: И. Г. Л. е предявил против [фирма] иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор, сключен между тях на 30.11.2007г. за недвижими имот с данъчна оценка 3939 лв. и при условията на евентуалност – иск по чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата 100 000 евро – двоен размер на капарото по предварителен договор между тях от 30.11.2007г. С постановеното на 30.10.2013г. решение на Софийски РС е отхвърлен иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Това решение е обжалвано от ищеца. Производството по въззивната жалба пред СГС е висящо – съдът не се е произнесъл с въззивно решение. По иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД не е имало произнасяне от РС и делото му е върнато за произнасяне по молбата за допълване на решението. С определение от 04.02.2015г. по гр.д.№ 27285/2012г., Софийски РС е оставена без разглеждане молбата по чл. 250 ГПК поради това, че този иск не му е подсъдност, разделено е производството по иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД от това по чл. 19, ал.3 ЗЗД, прекратено е производството пред РС по иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата 100 000 евро. и делото е изпратено по подсъдност на СГС С обжалваното сега определение № 969/22.06.2015г. по ч.гр.д.№ 4369/2015г. на СГС е потвърдено определението на Софийски РС, в частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД пред него и делото е изпратено на СГС по подсъдност. Въззивният съд се е мотивирал с това, че не може да контролира определението за разделяне на двете производства, защото то не подлежи на обжалване, че преценката дали да се спре производството е от компетентността на съдът, пред който делото е висящо, а след като производството по иска за 100 000 евро е висящо и отделено от основния иск, компетентен да се произнесе, съгласно чл. 104, т.4 е СГС. По допустимостта на касационното обжалване. Въпросът „намира ли приложение чл. 210, ал.2 ГПК в случаите, когато са предявени съединени искове при условията на евентуалност и този текст има ли предвид другите случаи на съединяване на искове” е разрешен от законодателя след постановяване на обжалваното определение. С изменението на ГПК ДВ бр. 50/03.07.2015г./ в сила 3 дни след обнародването, т.е. от 07.07.2015г./ е прието второ изречение, според което „не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства”. Отделно от това, определението за разделяне не подлежи на самостоятелно обжалване, но проверка дали правилно е разделено производството и дали това се е отразило върху крайния резултат се извършва по реда на обжалване на. Така поради това, че този въпрос не може да се разрешава по реда на обжалване с частна жалба и защото е налице законодателна промяна, която действа и за всички заварени производства, с която той е разрешен не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Същото важи и за втория въпрос - следва ли съдът, пред който са предявени обективно съединените искове при условията на евентуалност да раздели производствата по тях преди да е налице влязло в сила отхвърлително решение по главния иск. Относно подсъдността на съединените искове с иск, който е подсъден на окръжен съд с една искова молба, законодателя в хода на производството е приел нова т.6 от чл. 104, публикуван ДВ бр. 50/03.07.2015г. в сила от 07.07.2015г. Според същата „исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство”. Тази норма е процесуална и има незабавно действие, защото законодателя не е предвидил изрично отложено действие. Тя преурежда процесуалните отношения по заварени спорове. Затова и по двата съединени иска при условията на евентуалност в една искова молба е следвало да се произнесе СГС, на който е подсъден иска по чл. 93, ал.2 ГПК независимо от цената на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Така и по този въпрос, поради това, че е налице законодателно разрешение, на което съответства крайния резултат, постановен от СГС, не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 969 от 22.06.2015г. по ч.гр.д.№ 4369/2015г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: