Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 27.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 931 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 126 от 11.02.2011г. по касационна жалба на Д. П. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 68/06.04.2010г. по гр.д.№ 97/2010г. на Смоленски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 413 от 04.01.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на РС-Смолян, с което е отхвърлен, предявеният от касатора иск по чл. 28, ал.3 от отменения СК от 1985г. да се признае за установено по отношение на бившата му съпруга М. Д. А., че той притежава по- голям дял в размер 2/3 части. от имуществото, съставляващо прекратена съпружеска имуществена общност поради това, че приноса му в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 28, ал.3, чл. 18, ал.1 и чл. 19, ал.1 от СК /отм/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени доводите му, че е работил и допълнително като ди-жей и се е занимавал с дървопреработване и за необоснованост. Ответницата по касация оспорва жалбата. Счита, че изводите на съда са обосновани, защото безлихвения кредит не е получаван, а кредита, изтеглен от банката е погасен със семейни средства. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Смоленски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 20.04.1996г. и е прекратен с влязло в сила решение на 06.01.2009г. От брака си съпрузите нямат деца. Ответницата има дете от предходен брак, за което бащата плащал издръжка и полагал добри грижи. Не се спори, че страните са били във фактическа раздяла след 2005г., че имуществената общност включва движими вещи, както следва: лек автомобил марка “А. ромео” GTV с [рег.номер на МПС] , дата на регистрация 2003г., хладилник с фризер “С.”- 1 бр., готварска печка “Горене” - керамичен плот- 1бр., климатик “Т.”- 1 бр., телевизор “С.”- 1 бр., усилвател “П.”- 1бр., D. “С.”- 1 бр., бойлер /баня/- 1 бр., бойлер /кухня/ - 1 бр., спалня- 1 бр., матрак за спалня “Т.”- 1 бр., тоалетка и нощни шкафчета за спалня – по 1 бр., гардероб трикрилен – 1 бр., , гардероб малък- 1 бр., надстройка гардероб- 1 бр., , диван за хол от две части- 1бр., холова маса-2 бр., пекарна за хляб- 1 бр. фритюрник- 1 бр.,уред за рязане на колбаси „Б.”- 1 бр., яйцеварка – 1 бр., кана за вода- 1 бр., елипсовиден килим спалня- 1 бр., картини- 5 бр., икони- 2 бр., радиатор „Д.”- 1 бр., резервоар за вода- 1 бр., градинска маса с 4 стола, прахосмукачка ЕС- 1 бр., ютия „Р.”- 1 бр., пердета- 4 бр., велосипед „СПРИНТ” бегач с 24 скорости- 1 бр., мивка за кухня- 1 бр., моноблок баня- 1 бр., биде баня- 1 бр., основа за душ кабина – 1 бр., смесителни батерии – 3 бр., осветителни тела – аплици- 12 бр.полюлеи- 2 бр., дървени заготовки за кухненски шкафове и барплот, овално огледало за баня- 1 бр., кафемашина „Ч.”- 1 бр. Те са придобити в периода 2000г. – 2005г.и са на обща стойност 33 761 лв. Въззивният съд е приел като доходи на ищеца тези, които са декларирани пред НОИ за периода 2000-2005г. общо 29 025 лв., а не установените със служебна бележка от [фирма], в което е съдружник общо 53 700 лв. За периода 2000г.-2005г. вкл общия му доход е 41400 Не са възприети като негов личен принос погасяването на заем от банка в размер на 15 000 лв. и получаването на сумата 40 000 лв. в заем по нотариално заверен договор от 13.02.2003г., тъй като не е доказано от удостоверението от банката, че заемът е погасен с негови лични средства и, че не е доказано, че другата сума, ако е получена, е разходвана за нужди на семейството. Прието е, че ако е взет действително заем в размер на 40 000 лв., то погасителната вноска по него значително би надхвърлила дори твърдените доходи от ищеца. Като безспорно е прието, че доходите на ответницата са били по-ниски. Отчетени са доходите й от трудово възнаграждение за по-дълъг период от тези на ищеца – за 2000г. – 2008г. в размер на 15 283 лв. и сумата 8 000 щ.д. по споразумение от 24.01.2000г. за уреждане на имуществени отношения с брат й. Съдът е приел, че тя е изпълнявала задълженията си по чл. 18, ал.1 от СК, като се е грижела за благосъстоянието на семейството до фактическата раздяла, тъй като не са ангажирани доказателства за противното. Приет е за недоказан конкретен доход на ищеца от дейност като ди-жей на к.к. П. и от дървопреработвателна дейност, за които е говорил само един свидетел. Решението е подписано с особеното мнение на председателя на състава, който счита изводите на мнозинството необосновани, тъй като не са отчетени реалните доходи на ищеца, доказани с неоспорена служебна бележка от фирмата, от която са получени, че не са намалени доходите на ответницата за същия период на придобиване на имуществото, че е недоказано, че е получила 8 000 щ.д. от брат си и че ги е вложила в ремонта на къщата, в която семейството е живяло след 2000г и че се презюмира нейния принос чрез влагане на средства и труд в домакинството. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е “как следва да се преценяват грижите, които единия съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при установяване на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг” С решение № 560/05.06.2009г. по гр.д.№ 1535/2008г. на І гр.о. на ВКС е присъден принос за съпруга в размер на 2/3 към 1/3 за съпругата, защото е установено, че неговите доходи от работа в чужбина в продължение на повече от 9 години са 96 % срещу 4% за съпругата, която се е грижела в страната за двете родени от брака деца сама. В Р № 1065/28.10.1998г. по гр.д.№ 1005/1997г. е прието за установено, че съпругът е получавал по-добри доходи от съпругата си без това да сочи на значително надхвърляне доходите на ответницата, която от своя страна е изпълнявала задълженията си към семейството и детето от брака, и е работила. Изведен е правен извод, че разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи, освен ако тя не е значителна. Равенството на дяловете от съпружеската общност при прекратяването й, постановено с нормата на чл. 27 от отменения СК от 1985г. се основава на презумпцията за съвместен принос. Тази презумпция обаче е оборима С нормата на чл. 28, ал.3 от СК от 1985г., законодателят допуска определяне на по-голям дял в полза на съпруга, който докаже,че има значително по-голям принос в придобиване на общото имущество. Такова е цялото имущество, придобито по време на брака възмездно, включително и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на чл. 19, ал.1 от СК /отм/ са съпружеска общност. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 18 от СК от 85г. е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава преуритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил всички форми на принос. При отговора на поставения въпрос, по касационната жалба, съдът намира следното: Доходи на съпруга за периода 2000-2005г., когато са придобити вещите съпружеска общност е общо 41 400 лв., доказани със служебната бележка от фирмата. Не следва да се определят доходите на база плащани осигуровки, тъй като те се заплащат до определен максимум и декларациите, подавани пред НОИ имат друго предназначение. За определяне на по-голям дял от имуществото - съпружеска общност от значение са реално получените доходи. Полученият заем от банка не съставлява доход на съпруга, тъй като, ако е за нуждите на семейството, солидарно задължени да го изплатят са били двамата съпрузи, съгласно чл. 25 от СК от 1985г. Служебната бележка от банката, че заема е изплатен с лични средства на съпруга е доказателство за погасяване на заема, но не съставлява доказателство за произхода на средствата, с които това е направено.. Относно безлихвения заем, съдът не го приема за доход на съпруга, тъй като той подлежи на връщане, а и по отношение на него важи казаното, че ако е за придобиване на имущество, което е съпружеска общност, т.а. е за нуждите на семейството, двамата съпрузи са солидарно задължени. Относно дейността на касатора като ди-жей и в дърводелска работилница не е установен период от време, т.е. не може да се установи дали спечелените от тази дейност средства са разходвани за придобиване на вещите-съпружеска общност, придобити в периода 2000-2005г. и в какъв размер са. Доходи на съпругата от трудово възнаграждение за периода 2000-2005г. са 8186 лв. Споразумението, въз основа на което ответницата е получила 8 000 щ.д. е оспорено относно достоверността на датата, но с оглед това, че една от страните не е в България от 2000г. следва да се приеме, че документа не е съставен с оглед на процеса. Показанията на свидетелите на ответницата, макар и в родствени отношения с нея не са опровергани от други гласни, или писмени доказателства. Дори да се вземе курс на долара спрямо лева средно за периода 2000-2005г. - 2,00 лв., получената сума от брата на ответницата би била 16 000 лв. и заедно с трудовото възнаграждение формира общ размер на дохода 24 186 лв. Тъй като страните нямат общо дете от брака, в приноса на ответницата не се включва подобна грижа. Относно грижа за семейството и работа в домакинството, не се установява изключителност, т.е. приноса е в рамките на обичайното. Така като се съпоставят доходите на двамата съпрузи за процесния период, в който са придобити движимите вещи и останалите форми на принос – грижа за семейството и работа в домакинството, съдът намира, че приноса на ищеца е в обем 2/3 към 1/3 за ответницата. Изводът на съда, че доходите на ищеца не надвишават значително доходите на ответницата не е съобразен с доказателствата по делото, а приноса на ответницата като работа в домакинството е надценен. Затова решението на въззивния съд е неправилно, като противоречащо на материалния закон и необосновано. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, като уважи предявения иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 68/06.04.2010г. по гр.д.№ 97/2010г. на Смоленски окръжен съд и вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 28, ал.3 от СК от 1985г на Д. П. П. ЕГН-[ЕГН] по-голям дял от придобитото по време на брака с М. Д. А., сключен на 20.04.1996г. и прекратен с развод с влязло в сила решение на 06.01.2009г .имущество в размер на 2/3 идеални части, на основание принос значително надхвърлящ приноса на другия съпруг ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: