Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 21.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 6695 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 95 от 10.03.2014 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 360 от 12.07.2013 г. по в.гр.дело № 316/2013 г. на Великотърновския окръжен съд само в частта, с която е отменено решение № 81 от 21.01.2013 г. по гр.дело № 1725/2012 г. на Великотърновския районен съд и е отхвърлен установителния иск за собственост върху ½ идеална част от тавана на къщата. В останалата част въззивното решение е влязло в сила, на основание чл.296, т.3, предл.1 ГПК – касационните жалби на страните не са допуснати за разглеждане. Обжалването е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение - чл.281, т.2 ГПК. С посоченото решение окръжният съд, действащ в правомощията по чл.258 и сл. ГПК, потвърждавайки първоинстанционното решение, е признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д. С. Р. и И. К. Т., че ищците С. М. Т. и В. Т. К. са собственици по наследство на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор № 10447.514.17 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], целият с площ от 408 кв.м., при граници: ПИ № 10447.514.16, ПИ № 10447.514.13, ПИ № 10447.514.18 и ПИ № 10447.514.14, за който имот по ПУП на града е отреден УПИ ІІІ-2800 в строителен квартал 123; заедно с целия втори жилищен етаж от построената къща в този имот с идентификатор № 10447.514.17.1.2, която двуетажна къща е със сутерен и с идентификатор № 10447.514.17.1. Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил установителния иск на С. М. Т. и В. Т. К. срещу Д. С. Р. и И. К. Т. за признаване на право на собственост по отношение на 1/2 ид.ч. от тавана на къщата, както и по отношение на 1/4 ид.ч. от югозападна сутеренна стая с кухненски бокс, избата, коридора и санитарния възел, находящи се в сутеренния етаж на къщата. Потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е отхвърлил и предявения от С. М. Т. и В. Т. К. срещу Д. С. Р. и И. К. Т. установителен иск за собственост и за разликата от 1/4 ид. част от собствеността им върху югозападна сутеренна стая с кухненски бокс, избата, коридора и санитарния възел, находящи се в сутеренния етаж на къщата с идентификатор № 10447.514.17.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], до пълния претендиран с исковата молба от тях обем на собственост - цялата собственост на югозападна сутеренна стая с кухненски бокс, находящ се в сутеренния етаж на къщата, както и ½ ид.ч. от избата, коридора и санитарния възел в сутеренния етаж на къщата, придобита по давност. Отхвърлено е и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариалния акт №52, том 8, дело № 2706/1992 г. на ВТРС, в частта му, касаеща продажбата на втория етаж от построената в описания имот къща. Въззивното производство е образувано въз основа на подадените две въззивни жалби от насрещните страни в първоинстанционното производство: на ищците С. М. Т. и В. Т. К. – от една страна, и на ответниците Д. С. Р. и И. К. Т. – от друга. Ищците С. М. Т. и В. Т. К. не са имали интерес и съответно – не са обжалвали решението на районния съд в частта му, с която претенциите им са били уважени. От друга страна, видно от съдържанието на въззивната жалба на Д. С. Р. и И. К. Т., същите на първо място са заявили искане към въззивния съд да обезсили като недопустимо (поради нередовност на исковата молба и нарушение на родовата подсъдност) решението на първоинстанционния съд в частта, в която исковете са уважени и да постанови връщане на исковата молба, евентуално - ново решение по същество, с което да отхвърли иска в уважената от районния съд част. На следващо място Д. С. Р. и И. К. Т. са поддържали, че при евентуално отстраняване на нередовността и потвърждаване на родовата подсъдност на районния съд, то атакуват като неправилно решението в частта, му с която районният съд се е произнесъл по отношение собствеността на 1/2 ид. част от поземления имот, по отношение на всички претендирани части от сутерена и по отношение на втория жилищен етаж. Настоящият състав на ВКС намира, че при така заявеното искане във въззивната жалба на Д. С. Р. и И. К. Т., атакуваното въззивно решение в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен установителния иск за собственост върху ½ идеална част от тавана на къщата с идентификатор № 10447.514.17.1, се явява процесуално недопустимо. С оглед съдържанието на въззивната жалба на Д. С. Р. и И. К. Т. се налага извода, че въззивният съд не е бил сезиран с жалба срещу правилността на решението на районния съд в посочената негова част. При отсъствието на надлежно сезиране по реда на чл.258 и сл. ГПК, като е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил установителния иск на С. М. Т. и В. Т. К. срещу Д. С. Р. и И. К. Т. за признаване на право на собственост по отношение на 1/2 ид.ч от тавана на къщата, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано с чл.6 ГПК. След като е извършил проверка за валидността и допустимостта на решението на първоинстанционния съд, и е приел, че не са налице предпоставките по чл.270 ГПК за прогласяване на същото за нищожно или за обезсилването му като недопустимо, съобразно чл.269 ГПК въззивният съд е следвало да прецени правилността на акта в рамките на посоченото в жалбата. При отсъствието на оплаквания срещу правилността на решението на районния съд в частта, с която е уважен установителния иск за собственост по отношение на 1/2 ид. част от тавана на къщата, окръжният съд не е разполагал с правомощия да ревизира решението на районния съд в тази му част. Като е извършил такава проверка, въззивният съд е излязъл извън ограничението, регламентирано с чл.269 ГПК, допуснал е нарушение на забраната по чл.271, ал.1, изр.2 ГПК и е въздействал на съдебен акт, който (като необжалван) е влязъл в сила на 09.02.2013 г. Ето защо в посочената част въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а решението на районния съд – да бъде обявено за влязло в сила. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 360 от 12.07.2013 г. по в.гр.дело № 316/2013 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 81 от 21.01.2013 г. по гр.дело № 1725/2012 г. на Великотърновския районен съд и е отхвърлен предявеният от С. М. Т. и В. Т. К. срещу Д. С. Р. и И. К. Т. иск за признаване за установено, че С. М. Т. и В. Т. К. са собственици по наследство на 1/2 идеална част от тавана на двуетажната къща със сутерен, притежаваща идентификатор № 10447.514.17.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място]. ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА на 09.02.2013 г. решение № 81 от 21.01.2013 г. по гр.дело № 1725/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд в частта, с която по отношение на Д. С. Р. и И. К. Т. е признато за установено, че С. М. Т. и В. Т. К. са собственици по наследство на 1/2 идеална част от тавана на двуетажната къща със сутерен, притежаваща идентификатор № 10447.514.17.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: