3 . стр. от решение по гр.д. № 801/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 748 София, 17. февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 801 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 18.02.2009 г. по гр.д. № 879/2008, с което е отменено решението на Царевския районен съд от 13.10.2008 г. по гр.д. № 83/2008, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на свидетелските показания на авторите на частния свидетелстващ документ. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа технии изявления. Доказателствената сила на свидетелските им показания се определя от потвърждаването на участието им в издаването на документа и посочването по какъв начин са узнали удостоверените факти – дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти; както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че докладът на назначената от работодателя комисия за установяване на нарушенията на трудовата дисциплина е частен свидетелстващ документ, който установява единствено датата и мястото на съставянето му, както и авторството на лицата, които са го подписали в това им качество. От показанията на свидетелите, които са подписали доклада не се установява неговото съдържание, а само фактите, че едната свидетелка е участвала при преглеждането на всяка преписка, а другият свидетел не е присъствал през цялото време на проверката, а само когато е трябвало да се преглежда нещо допълнително. От тези доказателства не се установяват по несъмнен начин извършените нарушения, поради което исковете са уважени. Неправилно въззивният съд е приел, че след като разпитаните свидетели не са възпроизвели пред съда съдържанието на доклада за извършена проверка, констатациите в доклада не са установени по несъмнен начин. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че истцата е работила при ответника като „главен специалист общинска собственост” в „Дирекция общинска собственост, стопански и хуманитарни дейности”, като в трудовите й задължения е влизало актуването и деактуването на имоти, отразяването на всички промени, изготвянето на преписки по продажби, замени и отчуждителни процедури и изготвяне на скици. При извършена от назначена комисия проверка за периода 21.11.2005 – 10.10.2007 г. с доклад от 08.01.2008 г. са констатирани нарушения при воденето на главните регистри за публична и частна общинска собственост, несвоевременно съставяне на актовете и не според утвърдения образец, в несъответствие с документите, въз основа на които са съставени, при неспазване на изискванията за посочване на граници и неотразяване на извършените разпоредителни действия, с неточно посочване на вида на имотите, неокомплектоване на пълни досиета, неотбелязване на новите в старите актове, с дублиране на номера, неподшиване на съставените актове в актови книги и непълно окомплектоване на приписките за учредяване на право на строеж, замени и продажби. От истцата са поискани обяснения, след което е уволнена дисциплинарно за извършените нарушения от 15.11.2006 до 10.10.2007 г. Изложеното се установява от събраните писмени доказателства и разпита на свидетелите Г., извършила лично проверката и изготвила и подписала доклада от 08.01.2008 г. и свидетеля Тумбаков, който е участвал непосредствено в проверката, само когато са се налагали допълнителни проверки и също е подписал доклада. Видно от изложеното истцата е извършила претендираните тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което правилно и по надлежния ред й е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Уволнението е законно, поради което следва да бъдат отхвърлени и исковете възстановяването й на предишната работа и за обезщетение за незаконно уволнение. На ответника следва да бъде присъдена сумата 450,40 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Б. окръжен съд от 18.02.2009 г. по гр.д. № 879/2008. ОТХВЪРЛЯ иска на С. М. А. от П. срещу [община] за признаване на уволнението й със заповед № 61/18.01.2008 на кмета на [община] за незаконно, за възстановяването й на предишната работа и за обезщетение за незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА С. М. А. от П. да заплати на [община] сумата 450,40 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.