Ключови фрази
спиране на производството по делото * иск за съществуване на вземането * договор за заем * преюдициално значение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

310

 

София, 18.06. 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юни две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова

                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова

                                                                                 Зоя Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова

ч. гр. д. № 338/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. С. против определението на Пловдивския апелативен съд № 329 от 23.04.2009 год. по ч. гр. д. № 227/2009 год. с което е потвърдено определение от 10.02.2009 год. по гр. д. № 717/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по преписка 2302/2002 год. на Районна прокуратура гр. П. против Д. С. С..

В изложение за допускане на касационно обжалвано като съществен процесуалноправен се сочи въпроса за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като се поддържа, че производството по делото е спряно в противоречие със съдебната практика за спиране на гражданско дело при разглеждането на което се разкрият престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на гражданския спор.

Ответницата Т. С. В. в писмен отговор излага съображения за липса на мотивирани основания по приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези и по същество съображения по неоснователността на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, което прегражда развитието на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което производството по иска на жалбоподателя с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД е спряно до приключване на производството по преписка 2302/2002 год. на Районна прокуратура Пазарджик въззивният съд е посочил, че е налице преюдициален спор предмет на наказателно досъдебно производство, изходът от който има значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като наличието на заемно правоотношение между страните, от което ищецът по настоящето дело извежда вземането си против ответниците е предмет на досъдебното производство, приключването на което следва да се изчака.

Приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на което основание е спряно производството по настоящето гражданско дело налага изясняването на въпроса за наличието на преюдициалност на едното дело спрямо другото, който винаги има съществено значение за правилността на постановеното спиране, поради което следва да се допусне касационно обжалване.

Определение е неправилно.

За да се постанови спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да се установи връзка между делата в отношение на преюдициалност на едното спрямо другото дело. Така връзка в настоящия случай няма и с обжалваното определение правно не е изведена. Прието е, че образуваното досъдебно наказателно производство за измама има обуславящо значение за спора по настоящето дело. Това би било така, ако е било установено, че има образувано наказателно дело по внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършеното престъпление, когато производството по гражданскоправния спор би следвало да се спре, за да се изчака постановяването на присъда да престъпното деяние, за което се поддържа, че е от значение за гражданското правоотношение предмет на обусловеното дело. Това е така, тъй като вън и без наказателен процес наказанието, като конкретно приложена санкция не може да съществува. В случая има образувано досъдебно предварително наказателно производство с данни, че преписката на Районна прокуратура гр. П. е прекратена, поради отказ да се образува производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Като е постановил спиране на производство на посоченото правно основание, съдът е процедирал неправилно, поради което обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите процесуални действия.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 329 от 23.04.2009 год. по ч. гр. д. № 227/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 329 от 23.04.2009 год. по ч. гр. д. № 227/2009 год. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение от 10.02.2009 год. по гр. д. № 717/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за понататъшни процесуални действия по предявения иск.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ