Р Е Ш Е Н И Е   №  82   София,  10 април  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 февруари две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА   БИЛЯНА  ЧОЧЕВА      при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА                                                               и в присъствието на прокурора   ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №31/2009 година.       Производството е по реда на чл. 346, т.1 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. К. И. Я. от гр. С.. С обжалваната Присъда №286/25.11.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №557/2008г. Пловдивски апелативен съд е отменил оправдателна присъда №66/09.09.2008г. по н.о.х.д. №343/2008г. на Пазарджишки окръжен съд и вместо нея е постановил друга с която подс. К. Я. е признат за виновен в това, че : - на 19.10.2006г. на автомагистрала „Тракия”, 71 километър, посока гр. С.. Пловдив при управление на МПС, лек автомобил “Алфа Ромео 145” с рег. № С* нарушавайки правилата за движение по пътищата, чл.чл.20 и 25,ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на П. А. , гражданин на Германия, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съгласно чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК лишил подсъдимия от правото да управлява моторни превозни средство за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С касационната жалба се прави довод за нарушения, свързани с основанието по чл. 348, ал.1, т.2 НПК по отношение съставомерността на деянието. По същество се прави искане на основание чл.15 НК касаторът да бъде оправдан по обвинението. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, поради което предлага да остане в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери въззивната присъда с оглед на поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл.347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Жалбата на касаторът К. Я. е неоснователна, защото на полето на процесуалните правила по чл.чл.13 и 14 НПК нарушения не са допуснати. Претендираната непълнота на доказателствения материал, унищожаване на веществено доказателство не е касационно основание. Позоваването на противоречия между назначената автотехническа експертиза и свидетелски показания, относно механизма на спукване на гумата и на тази основа възражение, за неустановеност на обстоятелства при които е настъпило пътнотранспортното произшествие/ПТП/ не се оправдава от фактическа страна. По делото са събрани и правилно оценени възможните и необходими доказателствени източници за обективното, всестранно и пълно установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Наличната съвкупност от доказателствени източници е позволила на въззивната инстанция да установи правилно механизмът на ПТП, предизвикан от подсъдимият, той и касатор в настоящето производство. Поддържаното и в касационното производство, възражение за недоказаност на обвинението, относно причините за спукването на предна дясна гума е получило обоснован отговор с присъдата постановена във въззивното производство . От съобразителната част на присъдата е видно, че въззивният състав по реда на чл.305,ал.1-3 НПК е обсъдил пространно действията и поведението на касаторът преди и по време на ПТП, като направените в тази част фактически констатации и изводи са в пълно съответствие със съвкупността от доказателствени източници, кредитирани по отношение на достоверност. На основата на назначената във въззивното производство, комплексна АТЕ е направен обоснования извод, за това, че спукването на предната дясна гума е резултат, а не първопричина за ПТП и в тази част експертното заключение е било категорично „ Всички ръбове на местата на прерязване на гумата са гладки, без влакна”, поради което експертите са приели, че срязването на гумата е причинено от острите краища на деформирания ,при ПТП, десен преден калник на управлявания от касаторът лек автомобил. При този механизъм на поражения върху гумата е било безпредметно назначаване на физикохимическа експертиза, за да се изследва вероятността от друг възможен механизъм за рязкото спадане на налягането в гумата, като некачествен материал или пропуски в технологията на нейното изработване, каквато теза се поддържа от защитата и в настоящето производство. Освен това е изяснено, че при спукване на гумата, по причини поддържани от защитата, ударът между двете превозни средства би се осъществил по друг начин и с други поражения, каквито липсват в настоящият случай. В тази част експертното заключение е изградено на основата на обективните находки от пораженията между превозните средства и останалата доказателствена съвкупност. Не се основава на предположения, поради което нарушение на чл.303 НПК, при постановяване на присъдата в тази част не е налице. Фактическите положения за динамиката при която е протекло ПТП също са скрепени с надлежна доказателствена основа, която е безпротиворечива. По тези обстоятелства, между експертното заключение и установеното от св. А, С. и А. А. не съществуват претендираните от защитата противоречия, които да налагат извод за допуснато нарушение на чл.303 НПК. Изяснено е, че касаторът със скорост на движение на л.а.-113км/ч. е предприел изпреварване на товарния автомобил, управляван от св. А. И. Поради неосигуряване на достатъчно странично разстояние между двата автомобила, в процеса на изпреварване, последвал удар при който лекият автомобил с предна дясна част се блъснал в задна лява част на товарния автомобила. Дясната половина на купето, в областта където се намирал пострадалият, била силно деформирана от ударът в ръба на каросерията на товарния автомобил. На пострадалият били причинени тежки, несъвместими с живота увреждания от които починал.становено е също така, че ударът между двете превозни средства е бил прав с успоредни надлъжни оси, съпроводен с деформации в областта на десния калник на лекият автомобил, които са предизвикали и срязване на предната дясна гума. При така установените фактически положения става ясно, че възражението за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК е лишено от фактическо и правно основание. Това е така, защото ударът между двете превозни средства, при които е настъпил съставомерния резултат, е предизвикан от касаторът, които предприемайки изпреварването не се е съобразил с другият участник в движението по отношение на неговото разположение на пътното платно, посока и скорост на движение, включително осигуряване на странично разстояние между превозните средства, каквото задължение има и според чл.25 ЗДвП, за да извърши безопасно маневрата. Неизпълнението на това задължение, наред със загубата на контрол върху управлението на автомобила е в пряка причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат, поради което неговата отговорност е била законосъобразно ангажирана по чл.343, ал.1, б.”в” НК. На този извод, направен от въззивния съд не може да се противопостави претендираното от защитата спукване на гумата, като събитие което касаторът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, защото това събитие е също последица на предприетото от него неправилно изпреварване. Следователно, като е направил отказ да оневини касаторът на основание чл.15 НК съдът не е извършил нарушение и на законът. Мотивиран от изложените съображения и като съобрази отсъствието на претендираните с жалбата нарушения, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   Оставя в сила присъда №286/25.11.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №557/2008г, по описа на Пловдивски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.