Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 27.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1352 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 164 от 28.03.2013г. по касационна жалба на И. П. И. и Р. П. М..е допуснато касационно обжалване на решение от 26.10.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 181/2`1.03.2012г. по гр.д.№ 895/2011г. на Кюстендилски РС в частта за определените квоти, при които е допусната съдебна делба на апартамент № 24 на трети етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]блок № 109 със застроена площ 56,41 кв.м. с идентификатор 41112.503.645.1.24 и вместо това е допусната делба при квоти: по 1/6 ид.ч. и за двамата ответници Л. К. Г. и И. К. М. – по 2/6 ид.ч. В касационната жалба относно частта, в която е допуснато касационно обжалване се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон предвид прието, че имота, получен в обезщетение за отчужден недвижим имот, собственост само на единия съпруг, е станал съпружеска имуществена общност защото е придобит по време на брака, Ответницата по касация Л. К. Г. оспорва жалбата, защото счита, че решението е правилно и съобразено със закона. Другият ответник И. К. М. не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: става ли съпружеска общност недвижим имот, който макар да е придобит по време на брака е заплатен със сума, съставляваща обезщетение за отчужден недвижим имот – лична собственост, което е отразено изрично в издадения констативен нот. акт. По поставеният правен въпрос: Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /сега чл. 21, ал.3 от новия СК/ обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК /отм/, респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобиване на правото на собственост. Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4 З. /отм/ не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от З. /отм/, с която се предоставя недвижим имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата, предвидени в чл. 102 З./отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 З. /отм/, върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност и издаването на констативен нот. акт не може да създаде права. По касационната жалба: По делото е установено следното: Ищците /сега касатори / И. П. И. и Р. П. М. са синове от първия брак на П. И. М., починал на 07.04.2007г. Ответниците Л. К. Г. и И. К. М. са наследници, съответно сестра и брат на втората му съпруга А. К. М., починала на 14.02.2008г. Двамата наследодатели са сключили гр.брак на 23.07.1972г. Нямат от този брак деца. По делото не е спорно, че П. М. е притежавал в съпружеска общност с първата си съпруга недвижим имот, който е отчужден от държавата със заповед от 05.02.1981г. В заповедта като собственици са посочени П. М. и двамата касатори, придобили права по наследство от майка си. Стойността на отчуждения имот е била 29 356 лв. Всеки от собствениците е обезщетен с отделен апартамент, като на П. М. е предоставен процесния апартамент № 24 на стойност 14 799 лв. На основание чл. 134, ал.4 З. /отм/ е издаден констативен нот. акт № 145,т.І/1988г. за апартамент, предоставен срещу отчужден недвижим имот, в който е вписана като собственик и втората съпруга на П. М.. В този нот. акт е посочено, че цялата стойност на дадения в обезщетение имот е покрита с дадената като обезщетение за отчуждения имот сума – 14 799 лв.. Тази констатация в нот. акт не е оспорена от ответниците, респективно не е оборена с никакви доказателства. Възивният съд е приел, че отразеното в констативния нот.акт и начина, по който е платена цената е без значение предвид това, че имота е придобит по време на брака и са вписани в констативния нот. акт и двамата съпрузи, поради което е станал съпружеска общност. Този извод противоречи на приеманото в цитираната задължителна съдебна практика. С оглед даденият отговор на поставения въпрос в задължителната съдебна практика, решението е неправилно и следва да се отмени. Полученият в обезщетение имот от П. М. за отчужден имот съпружеска общност с бившата му съпруга не е станал съпружеска имуществена общност със следващата му съпруга. До колкото синовете му от първия брак също са получили имотно обезщетение и с процесния апартамент е обезщетен само наследодателят на страните П. М., съдът приема, че апартамента е станал изцяло лична негова собственост. След неговата смърт неговите наследници – двамата касатори и преживялата го съпруга придобиват равни права, съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с чл. 9, ал.1 ЗН и всеки от тях получава по 1/3 ид.ч. Правата на преживялата съпруга А. К. М., починала на 14.02.2008г. се разпределят по равно между ответниците по касация – нейни брат и сестра. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 26.10.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 181/2`1.03.2012г. по гр.д.№ 895/2011г. на Кюстендилски РС в частта за определените квоти, при които е допусната съдебна делба на апартамент № 24 на трети етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]блок № 109 със застроена площ 56,41 кв.м. с идентификатор 41112.503.645.1.24 и са определени квоти: по 1/6 ид.ч. за И. П. И. и Р. П. М. и по 2/6 ид ч.за Л. К. Г. и И. К. М. и вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ КВОТИ от допуснатия до съдебна делба апартамент № 24 на трети етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]блок № 109 със застроена площ 56,41 кв.м. с идентификатор 41112.503.645.1.24 както следва: за И. П. И. -1/3 ид.ч. за Р. П. М. – 1/3 ид.ч. за Л. К. Г. – 1/6 ид.ч. за И. К. М. – 1/6 ид.ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: