5 Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 14.04.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1595 по описа за 2019 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 630/ 24.07.2019 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по касационна жалба, подадена от адв.Г.М. – пълномощник на Н. Р. С. против решение № 386/ 08.11.2018 г. по в.гр.д. № 480/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено решение № 53/ 18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 667/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище и е постановено ново,с което на основание чл.59,ал.9 СК вр.чл.51,ал.4 СК е изменено утвърденото с решение № 38/25.03.2014 г.по гр.д.№ 635/2014 г. на Панагюрски районен съд споразумение по чл.51,ал.1 СК, в частта относно упражняването на родителските права,местоживеенето,личните отношения и издръжката на малолетното дете В. С.,като родителските права спрямо малолетното дете В. Н. С. са предоставени на нейната майка и законен представител И. М. И.;определено е местоживеене на детето по местоживеене на майката;определен е обичаен режим на лични контакти на бащата Н. Р. С. с детето и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв.,считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания обуславящи изменението или прекратяването й,ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с оглед преценката за съответствието му с постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 год.по д.№ 3 /1974 г.по обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос – следва ли изменението на упражняването на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства, от значение за интереса на детето. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с ППВС № 1/74г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени : влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. При промяна на мерките относно упражняването на родителските права се държи сметка за интересите на детето.Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото,сочещи по категоричен начин,че именно интересите на детето налагат промяна на мерките по чл.59,ал.4 СК,постановени с брачното решение.Съдът не е отчел обстоятелството,че ответницата и към момента на предоставяне на родителските права на бащата и към момента на завеждане на настоящото производство е била в България,като за изминалите шест години само периодично е работила в чужбина и е взимала детето единствено през лятото за по 20 дни.Моли обжалваното решение да бъде отменено,а предявените искове отхвърлени.Претендира разноски. Ответникът по жалбата И. М. И.,чрез процесуалния си представител адв.Н.,поддържа становището за неоснователност на касационното жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Твърди,че именно майката ще се грижи по-добре за детето,защото между тях съществува силна емоционална връзка и детето ще получава родителски грижи,каквито не получава от баба му,която го отглежда.Претендира разноски. За да се произнесе с атакуваното решение, Окръжен съд - Пазарджик е посочил, че страните са бивши съпрузи,които имат родено от брака малолетно дете В.,понастоящем ученичка във втори клас.От прекратяването на брака през 2014 г.упражняването на родителските права над детето са възложени на бащата,който живее и работи в Република Италия,като на практика детето се отглежда и възпитава от неговата баба по бащина линия още от неговото раждане.Съдът е установил,че когато майката е отглеждала малолетното дете тя е била грижовна майка и способна да задоволява неговите физически и емоционални потребности.И тъй като тя се е завърнала трайно в България,има постоянна работа,притежава жилище,в което има и самостоятелна стая за детето и въпреки,че контактува предимно по телефона с детето,близостта на майката и детето бързо и лесно се възстановява,когато детето пребивава няколко дни с майката,то съдът е приел,че е настъпила промяна в обстоятелствата,които са съществували към момента на определяне на режима на личните отношения между детето и родителите.От друга страна е приел,че детето се отглежда до настоящия момент от бабата по бащина линия,като бащата контактува с детето през лятото,когато му гостува в Италия и по време на отпуските на бащата в България.За да достигне до този извод съдът е кредитирал и заключението на съдебно психологическата експертиза,според която всяка една промяна с оглед емоционалната незрялост и личностовата недоизграденост на детето би могла да предизвика страх,несигурност и тревожност и съпоставяйки го с пола и възрастта на детето и майката,както и наличието на добри условия за отглеждане и възпитание на детето при майката и близостта между тях двете съдът е приел,че посочените обстоятелства се отразяват благоприятно на положението на детето и родителските права следва да се предоставят на майката. Касационната жалба е основателна. Изводът на въззивния съд за настъпила промяна в обстоятелствата взети пред вид при определяне на първоначалните мерки с решение № 38 от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 635/14 г.на ПРС относно предоставените на бащата родителски права не се споделя от настоящия съдебен състав, защото противоречи на установените по делото факти.Безспорно установено е,че основните грижи за детето В. от неговата двегодишна възраст се полагат от бабата по бащина линия – В. С.,а бащата Н. С. трайно живее и работи в РИталия,където е родено и детето.Поддържа непрекъсната връзка с детето по телефона,изпраща пари за нуждите му и всяко лято детето му гостува в Италия по 2 – 3 месеца.На 22.12.2017 г. майката И. И. се е завърнала в страната и към изготвяне на социалния доклад на 16.01.2018 год. е била безработна.Започвала е работа в България,търсила е такава и в чужбина и към настоящия момент работи в [населено място],където и живее.Детето живее в [населено място] в самостоятелна двуетажна къща,в която му е подсигурена подходяща и безопасна среда.Посещава редовно учебните занятия и училищната занималня и има отличен успех.Бабата работи допълнително с детето в къщи и осъществява контакти с учителите на детето с оглед неговите интереси в различните образователни направления.Майката живее със свои близки роднини – майка й,баба й и сестра й и двете й племенници в къща и може да разчита на помощ и подкрепа от тяхна страна.От заключението на приетата във въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза се установява,че детето се чувства напълно в своя психоемоционален,битов и социален комфорт при своята баба,която е поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието му.И двамата родители са еднакво отговорни за отглеждането, възпитанието,израстването и задоволяването на потребностите на детето.Предвид създалата се силна емоционална връзка между бащата и детето,което е силно привързано и към своята баба,категоричен е изводът,че на този етап детето следва да остане да живее при баща си,тъй като всяка една промяна,имайки предвид емоционалната незрялост и личностовата недоизграденост на детето,би могла да предизвика страх,несигурност,дори тревожност и съответно по този начин лесно да се фрустрира личността.Задължително е обаче да не се възпрепятстват желанието и усилията на майката да се среща и общува с детето,както и да не се пренебрегва нейната личност и роля при отглеждането на дете от женски пол,тъй като само по този начин ще се достигне до пълен психоемоционален комфорт на детето и ще се избегнат за в бъдеще тежки и нежелани психосоматични проблеми и девиации в поведението му. В настоящото производство не е установена промяна на нито едно от изброените обстоятелства,които са били определящи за предоставяне на родителските права на бащата.Детето продължава да бъде отглеждано и възпитавано от своята баба по бащина линия,която е подпомагана от бащата изцяло,който полага адекватни на нуждите на детето грижи,въпреки,че продължава да работи и живее в РИталия. Следва да се посочи , че и в подадената искова молба не се съдържат конкретни твърдения за промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне кой следва да упражнява родителските права. В нея ищцата е акцентирала,че бащата не може пълноценно да отглежда детето,тъй като последния е предоставил упражняването на родителските права на своята майка и детето е лишено от възможността за него да полага непосредствени грижи именно майка му,която се е установила в РБългария и има постоянна работа. Тези твърдения не се установяват от установените по делото факти .За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.172, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха подобрили положението му ако родителските права се предоставят на другия родител. Затова обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своята майка, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови. В тази хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 9 от СК се осъществяват, само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило неговото положение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е установена промяна на обстоятелствата, които са били определящи за предоставяне на родителските права на бащата, не е установена и промяна в обстоятелствата, които да засягат положението на детето, в смисъла посочен по-горе и не са установени изменени обстоятелства, във връзка с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки.Това налага отмяна на постановения от въззивният съд акт като неправилен и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. С оглед изхода от спора на касатора следва да бъдат присъдени направените и доказани разноски в размер на 1 760 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 386/ 08.11.2018 г. по гр.д. № 480/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. М. И.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],обл.В.Т., [улица] срещу Н. Р. С. ,ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.П., [улица], иск по чл. 59, ал. 9 във вр.чл.51,ал.4 СК за изменение на режима на упражняването на родителските права върху детето В. Н. С., ЕГН [ЕГН], определен с решение № 38 /25.03.2014 година на Районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 635/2014 година. ОСЪЖДА И. М. И.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Р. С. ,ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 1 760 лв./хиляда седемстотин и шестдесет/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : Членове: