6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 762 гр. София, 14.12. 2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2301 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика Ц. Банков чрез процесуален представител юрк. Т. Ч. срещу определение № 1776 от 30.05.2017г. по ч. гр. дело № 933/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, VI – 4 състав определение № 5499 от 24.10.2016г. по т. дело № 5288/2015г. в частта, с която е прекратено на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ производството по т. дело № 5288/2015г. на СГС, VI – 4 състав в частта, с която е предявен от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 1 176 000 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и прави искане за неговата отмяна. Основаното му оплакване е свързано с несъобразяване от решаващия съд, че предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника или кредитора възстановява спорния характер на вземане по имуществен иск, включено в списъка на приетите вземания. Релевира доводи за възобновяване на производството по осъдителния иск с цел приключване на възникналия спор със съдебно решение, установяващо по задължителен начин за всички участници в производството по несъстоятелност наличието или липсата на оспореното вземане. Излага твърдение за продължаване на спряното производство с участието на синдика на длъжника, кредитора и лицето оспорило съществуването на вземането. В изпълнение на императивното задължение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и при условията на евентуалност – същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Следва ли спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство по осъдителен иск да бъде възобновено или следва да бъде прекратено, ако срещу вземането на кредитора, включено в списъците на приетите вземания с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, е предявен отрицателен установителен иск от друг кредитор? – според частния жалбоподател този въпрос е решен в противоречие с определение № 60 от 03.02.2017г. по ч. т. дело №2192/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., като релевира и евентуално основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/ Счита ли се за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане на кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определнието на съда по чл. 694, ал. 4 ТЗ, ако срещу същото вземане е предявен отрицателен установителен иск от друг кредитор? – според частния жалбоподател по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да потвърди първоинстанционото определение в частта, с която е прекратено на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ производството по отношение на предявен от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма] /в несъстоятелност/ осъдителен иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 1 176 000 лв., въззивният съд е констатирал спиране на производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ с оглед наличието на открито производство по несъстоятелност за ответното дружество и включване на процесното вземане в списъка с приети вземания. Изложил е съображения, че възобновяване на спряно производство по имуществен иск срещу ответника, за когото е открито производство по несъстоятелност, е допустимо само в случай, че при условията на чл. 694, ал. 1 ТЗ длъжникът не е оспорил съществуването на процесното вземане чрез предявяването на отрицателен установителен иск. Съдебният състав е приел, че във всички останали случаи на предявен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2 и ал. 3 ТЗ оспореното вземане се квалифицира като прието по смисъла на чл. 693 ТЗ, а спряното прозводство се прекратява на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за делото и са подготвили формирането на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. По отношение на същите следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаването им в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. Наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва необходимостта от преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 6 от 05.01.2017г. по ч. т. дело № 2551/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 60 от 03.02.2017г. по ч. т. дело № 2192/2016г. на ВКС, TK, II т. о., в които е съобразена задължителната практика, формирана в определение № 684 от 01.12.2015г. по ч. т. дело № 2634/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., откриването на производство по несъстоятелност на длъжника - ответник по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, съставлява законово основание по чл. 637, ал. 1 ГПК за спиране на исковото производство, като спирането е предпоставено от изискването на чл. 685 ТЗ кредиторът – ищец да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на ответника. Последващото развитие на спряното исково производство зависи от резултата на предявяване на вземането, оспорването на списъка /възраженията срещу прието или неприето от синдика вземане/, одобряването от съда на списъка на приетите вземания и произнасянето по възраженията. Съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ – с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Ако вземането не бъде прието от синдика или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор по несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл. 692 ТЗ спряното производство се възобновява и продължава с участието на синдика, длъжника и кредиторите по чл. 637, ал. 3, т. 1 или т. 2 ТЗ. Прието е, че в отклонение от общото правило на чл. 694, ал. 1 ТЗ висящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск – положителен или отрицателен. Признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, което съгласно чл. 637, ал. 4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 483 от 11.07.2014г. по ч. т. дело № 1827/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно което при наличието на вече висящо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК предявеният по-късно иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ е недопустим. Съгласно определение № 60 от 03.02.2017г. по ч. т. дело № 2192/2016г. на ВКС, TK, II т. о., практиката, формирана във връзка с искови производства по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да намери приложение и по отношение на спрени на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производства по осъдителни искове за парични вземания във връзка с преценката за наличие на предпоставките по чл. 637, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Съдебният състав е направил извод, че спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство се прекратява от съда при прието вземане съгласно чл. 693 ТЗ и при липса на спор относно неговото съществуване. Следователно, съдът, пред който е висящо спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, следва да извърши преценка дали вземането – предмет на иска е прието в производството по несъстоятелност и не е оспорено с възражение по чл. 690 ТЗ или иск по чл. 694 ТЗ, т. е. е включено в списъка по чл. 692 ТЗ и по отношение на съществуването му не е налице спор. При възникнал спор, включително ако вземането не е било включено в списъка на приетите от синдика вземания, по възражение на кредитора съдът е допуснал промяна в изготвения от синдика списък и е включил вземането в списъка на приетите вземания, спряното исково производство следва да бъде възобновено и да продължи с участието на синдика, кредитора, предявил вземането, и кредитора, оспорил вземането след одобряване на списъците от съда с включване на предявеното вземане, съгласно чл. 637, ал. 3 ТЗ. Настоящият съдебен състав възприема посоченото корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 637, ал. 3 ТЗ. В настоящия случай, в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС въззивният съд е прекратил на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ спряното производство по предявения от [фирма] /в несъстоятелност/ осъдителен иск. Видно от приложеното по делото определение № 5061 от 03.10.2016г. по т. дело № 4265/2015г. на Софийски градски съд, спорното по т. дело 5288/2015г. вземане на [фирма] /в несъстоятелност/ в размер 1 176 000 лв., представляващо обезщетение за ползване на недвижим имот след прекратяване на договор за аренда за периода 13.03.2007г. – 13.05.2015г., е включено в списъка на приетите вземания. Това вземане е било оспорено от [фирма] в качеството му на кредитор на [фирма] /в несъстоятелност/ с предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ. По смисъла на постоянната съдебна практика на ВКС, при наличието на висящо и спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство за вземане, включено в списъка на приетите вземания, срещу което е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, се прилага разпоредбата на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, като спряното исково производство подлежи на възобновяване и продължаване с участието на синдика, кредитора и лицето, оспорило съществуването на вземането. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени като неправилни и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения осъдителен иск при условията на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1776 от 30.05.2017г. по ч. гр. дело № 933/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, VI – 4 състав определение № 5499 от 24.10.2016г. по т. дело № 5288/2015г. в частта, с която е прекратено на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ производството по т. дело № 5288/2015г. на СГС, VI – 4 състав в частта, с която е предявен от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 1 176 000 лв. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на производството по предявения осъдителен иск при съобразяване условията на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.