Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. С., 30 октомври 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 641 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения И. М. К., чрез защитника му, за възобновяване на ВНОХД № 1147/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 51 от 21.03.2018 г. и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В искането, поддържано от осъдения и от защитника му в съдебното заседание пред настоящия състав, както и в представено в срока по чл. 426 вр. чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към него, са изложени доводи за нарушено право на лично участие във въззивното съдебно съдебното производство. Настоява се, че осъденият е бил обективно възпрепятстван да участва в последното заседание пред въззивния съд, в което делото е било разгледано и обявено за решаване, доколкото в предходния ден е бил задържан под стража с акт на Специализирания наказателен съд по друго наказателно производство. Същевременно от невъзможността му да се яви пред състава на Старозагорския окръжен съд са произтекли неблагоприятни последици за него, свързани със заличаване на поискания от него свидетел от списъка на лицата за призоваване и увеличаване на размера на определеното му от първостепенния съд наказание. Заявено е мнение, че въззивният съд е бил длъжен да изследва причините за неявяването на осъдения в проведеното заседание, след като по въззивното дело е налична изрична негова писмена молба до този съд, съдържаща заявено желанието му да участва лично във всички процесуални и следствени действия и да осъществи защитата си лично. Направено е искане за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на искането. Доколкото производството е образувано по чл. 423, ал. 1 НПК, а и в съдебното заседание пред настоящия състав се поддържа от защитата възможността за възобновяване на това процесуално основание, настоящият състав обсъди тази възможност, но не установи наличието й. Досъдебното производство (под № 1228 ЗМ 417/2015 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Стара Загора е водено срещу И. М. К. за престъпление по 343в, ал. 2 НК. На 30.11.2015 г. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като обвинението му е било предявено лично и в присъствието на защитник. На същата дата е бил разпитан в това качество, а на 21.12.2015 г. са му били предявени (на него и на защитника му) материалите от разследването. Последвало е внасяне на делото в Старозагорския районен съд с обвинителен акт, като за първото по делото съдебно заседание по образуваното НОХД № 34/2016 г. К. е бил редовно призован чрез съпругата си, връчен му е бил препис от обвинителния акт с указание за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Впоследствие и до приключването на първоинстанционното съдебно разглеждане на делото с постановената на 20.04.2017 г. присъда осъденият е участвал в съдебните заседания лично и с упълномощените си защитници. Участвал е и в първите три от четирите, проведени пред въззивния съд по негова жалба и по протест на прокурора съдебни заседания. В състоялото се на 29.11.2017 г. заседание по негова молба съдът е отложил разглеждането на делото за следваща дата - 24.01.2018 г. от 14:00 ч., за когато К. е бил лично уведомен. На 24.01.2018 г. той не се е явил пред Старозагорския окръжен съд, който констатирайки редовната процедура по уведомяването му за датата и часа на заседанието - от една страна и това, че възведеното обвинение не налага задължително негово присъствие при разглеждането на делото, е дал ход на въззивното производство, заличил е допуснатия по искане на осъдения свидетел и след като е изслушал съдебните прения е обявил делото за решаване. С решение № 51 от 21.03.2018 г. въззивният съд е изменил първоинстанционната осъдителна спрямо К. присъда, като е увеличил размера на наложеното на осъдения наказание и е променил първоначалния режим за изтърпяване на това наказание, както и на приведеното в изпълнение наказание по предходна присъда. Съобразно с чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК решението е влязло в сила от момента на постановяването му. Така описаната фактология не сочи на изискуемото от чл. 423, ал. 1 НПК незнание на осъдения за воденото срещу него наказателно производство при провеждането му. Напротив, той е бил надлежно информиран за това производство във всяка от двете му фази, съотв. чрез повдигане и предявяване на обвинението в досъдебното производство и чрез успешното изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 (отм.) НПК в съдебната фаза, обезпечило реалното му участие при първоинстанционното разглеждане на делото. А доколкото последното заседание във въззивното производство е проведено без участието на осъдения, важно е, че за това заседание той е бил редовно уведомен, като личното му участие не е било задължително с оглед тежестта на обвинението и изричните норми на чл. 329, ал. 2 и ал. 3 НПК При това положение искането за възобновяване на наказателното дело на осн. чл. 423, ал. 1 НПК не подлежи на уважаване. Колкото до възможността приключването на въззивното производство в отсъствието на К. да е довело до ограничаване на правото му на защита (както се твърди в искането) предвид изрично отправеното от него искане до съда да участва лично - от една страна и твърдяния факт на обективното му възпрепятстване да се яви в последното по въззивното дело съдебно заседание, тази възможност следва да се провери на плоскостта на основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Предвид нормата на чл. 424, ал. 1 НПК с тази проверка следва бъде ангажиран Пловдивския апелативен съд, до който напълно резонно е адресирано и самото искане. Това е компетентният съд, който следва да вземе отношение и по другият, съдържащт се в искането довод - за явна несправедливост на наложеното наказание. Поради изложеното и на осн. чл. 423, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. К. за възобновяване на ВНОХД № 1147/2017 г. на Старозагорския окръжен съд на осн. чл. 423, ал. 1 НПК. Искането, ведно с материалите по делото, да бъде изпратено на Пловдивския апелативен съд за произнасяне на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.