О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 514 София, 26.09.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2097/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Светлозар И. Д. в качеството му на [фирма], срещу определение №376 от 1.06.2017г., постановено по в.ч.гр.д. №231/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение №47/19.04.2017г. на съдията по вписванията при РС-Ловеч за отказ на вписване по молба вх.№2014/19.04.2017г. на анекс рег.№3225/11.04.2017г на нотариус с №16 на НК с район на действие РС-П., към договор за аренда на земеделска земя, вписан под вх.№4892/14.07.2011г. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите - съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017 г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че Окръжен съд - Ловеч се е произнесъл в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и със задължителната практика в определение № 405/31.07.2017 г. по ч. т. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., и определение № 426/28.07.2017 г. по ч. т. д. № 1035/2017 г. на ВКС, І т. о., по следния значим за изхода на делото правен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представи пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства”. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд - Ловеч, съставът на Окръжен съд - Ловеч е съобразил изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ (обн. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017г.), и е приел, че представеният за вписване анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не съдържа информация дали арендодателката Руска К. М. е единствен наследник-изключителен собственик или е съсобственик, упълномощена от останалите сънаследници, както и че няма доказателства Руска К. М. заедно с другите упълномощили я сънаследници (ако има такива), да притежават общо повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи, обект на арендното правоотношение, т.е. дали са изпълнени материалноправните предпоставки на чл.3 ал.4 ЗАЗ. Съдебният състав е споделил извода на съдията по вписвания, че със заявлението за вписване не са представени документи, удостоверяващи изрично предвидените изисквания на чл.3, ал.4 ЗАЗ. Позовал се е на указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС и е преценил, че поради липса на информация за правата на упълномощителя - арендодател, анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните и предвид липсата на индивидуализация на арендодателя/арендодателите, легитимиран да сключи договор за аренда на земеделска земя съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ в действащата след 7.02.2017г. редакция, не може да бъде вписан. Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като неговото разрешаване от състава на Окръжен съд - Ловеч е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши заявеното вписване на анекс за продължаване срока на договор за аренда. Осъществена е и специфичната за основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка - произнасянето на окръжния съд по значимия за изхода на делото правен въпрос е в противоречие със задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че „съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ/; по своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон”. При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд - Ловеч се е позовал на постановките в цитираното тълкувателно решение, но като краен резултат се е произнесъл в противоречие с тях, като е потвърдил отказа на съдията по вписвания да впише анекса за продължаване на срока на вече вписан договор за аренда, мотивиран с липсата на информация в анекса за изпълнението на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, ред. ДВ бр.13/2017 г., както и на доказателства, удостоверяващи правата на арендодателя в съответствие с чл.3, ал.4 ЗАЗ. Разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията от ДВ бр.13/2017 г. предвижда, че договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Съдържащата се в чл.3, ал.4 ЗАЗ уредба е относима към материалноправната легитимация на арендодателя/арендодателите за сключване на договор за аренда, поради което преценката от страна на съдията по вписвания дали при подписването на анекса са изпълнени изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. Извършването на проверка относно материалноправните предпоставки на акта, без това да е предвидено изрично в закона, е извън правомощията на съдията по вписвания и води до незаконосъобразност на отказа за вписване, а съответно и до неправилност на определението на окръжния съд за неговото потвърждаване. В аналогичен смисъл е и произнасянето в определение № 420/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1036/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 405/31.07.2017 г. по ч. т. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 426/28.07.2017 г. по ч. т. д. № 1035/2017 г. на ВКС, І т. о., и др., постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по идентични дела. Поради изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК, второ търговско отделение намира, че обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на Служба по вписванията - Л. за извършване на поисканото вписване, поради което О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №376 от 1.06.2017г., постановено по в.ч.гр.д. №231/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него определение №47/19.04.2017г. на съдията по вписванията при РС-Ловеч, с което е отказано вписване по молба вх.№2014/19.04.2017г. на анекс рег.№3225/11.04.2017г. на нотариус с №16 на НК с район на действие РС-П., към договор за аренда на земеделска земя, вписан под №4892/14.07.2011г. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването, заявено с молбата с вх. №2014/19.04.2017г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: