Ключови фрази
Ревандикационен иск * недобросъвестно владение * подобрения * право на задържане * нищожност на завещателно разпореждане * добросъвестно владение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. София, 25.02.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 669 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
К. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ст. Р., обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 23.04.2012 год. по гр. д. № 318/2011 год. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлено направеното от касаторката възражение за право на задържане на имот в [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 1 до заплащане от Б. И. Б. от с. гр. на сумата 43 408 лв. за извършените в него подобрения, като е осъдена да му заплати и направените разноски по делото в размер на 1 515 лв.
Касаторката поддържа оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи на въззивния съд – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено, като се постанови друго, с което се уважи възражението й за право на задържане на имота до заплащане на подобренията в него, евентуално делото се върне за ново разглеждане или алтернативно претенцията й бъде уважена на основание чл. 74 ЗС до размер от 39 228.67 лв.
Ответникът по касация и ищец в производството – Б. И. Б., чрез пълномощника му адв. Н. Д., оспорва касационната жалба и иска въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените от него в настоящето производство разноски, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението от 1.11.2012 год. на ВКС. В него е прието наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касаторката материалноправен въпрос за промяната на владението от добросъвестно в недобросъвестно в хипотезата на участие в производство по иск за нищожност на завещание против праводателката й, който въпрос предполага тълкуване на чл. 70 ЗС относно признаците на добросъвестното владение и в частност субективната добросъвестност като незнание на пороците на правното основание, което се предполага до доказване на противното, и то от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение – чл. 70, ал. 2 ЗС. Поставен е и въпросът за възможността владението да се промени от добросъвестно в недобросъвестно, както и при наличието на какви предпоставки е възможно това, разрешаването на който въпрос предполага тълкуване на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС, според която разпоредба е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд приел, че към момента на извършване на подобренията в процесния имот ответницата, сега касатор, е имала качеството на недобросъвестен владелец, на който законът не признава право на задържане на имота до заплащането им. Този извод съдът обосновал с обстоятелството, че тя е участвувала в производството по предявения от ищеца Б. Б. срещу нейната праводателка иск за нищожност на завещанието, с което последната се е легитимирала като собственик при продажбата на имота, като от конституирането й като трето лице помагач й е станало известно, че е налице спор за собствеността на този имот, както и, че за извършените след това подобрения в имота е следвало да предполага, че са такива в чужд имот. Съдът приел, че от този момент владението на имота се е превърнало в недобросъвестно, поради което и е отхвърлил възражението й за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения, равняващи се на сумата 43 408 лв.
По материалноправните въпроси, обосновали извода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивния съд, настоящият състав приема следното:
Добросъвестното владение, като вид владение, притежава наред с белезите на рода си – фактическа власт, господство на едно лице върху определена вещ и намерение за своене на същата, и специфични такива – наличието на юридическо основание и субективна добросъвестност на владелеца, които го отличават от обикновеното, т. н. недобросъвестно владение. Разграничаването на видовете владение е свързано с различни правни последици, едно от проявленията на които е и настоящият спор за въведеното в производството по ревандикационния иск възражение за право на задържане на имота до заплащане от собственика на подобренията в него, извършени от владелеца. Спорът дали същият е добросъвестен или недобросъвестен обуславя и извода по това възражение.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС съдържа определението за добросъвесно владение – когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, т.е. наред със субективната добросъвестност следва да е налице и юридическото основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици. Субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до доказване на противното, като доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение.
След като законът предвижда предположението за наличие на добросъвестност, то при успешно доказване на противното следва липсата на добросъвестност – или липса на юридическо основание, вкл. и унищожаването му, респ. отмяната му с обратна сила, или липса на субективна добросъвестност по отношение на пороците на юридическото основание.
Поради това и настоящият състав счита, че е възможна промяна във владението от добросъвестно в недобросъвестно при наличие на доказателства за оборване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС, като в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 71 ЗС, предвиждаща възможността добросъвестният владелец да се ползва от вещта и да получава добивите от нея до предявяването на иска за връщането й. Поради това и законовата презумпция по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС, предвиждаща да е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, не изключва възможността от трансформация в недобросъвестност. Предпоставките за нея са или доказване на липсата на юридическото основание, респ. неговото унищожаване или отмяна с обратна сила, или установяване на знанието на владелеца за пороците на юридическото основание – при доказване липсата на т. н. субективна добросъвестност.
Да се приеме обратното би означавало да се отрече възможността да се вземе предвид при решаването на спора настъпването на определени последващи обстоятелства, релевантни към характера на владението, каквото се явява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота, от който момент владелецът престава да се счита за добросъвестен, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Освен това, при липса на някой от общите елементи на родовото понятие владение – напр. липса на фактическо господство над вещта или липса на намерение за своене, дори и да са налице специфичните елементи на добросъвестното владение, то последното не би могло да е налице, защото изобщо ще липсва владение.
Следователно, при установяване липсата на всеки един от специфичните елементи на добросъвестното владение и след момента на възникване на правното основание, добросъвестното владение се трансформира в недобросъвестно със съответните правни последици от това. Предвидената в чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС презумпция е оборима и не би могла да доведе във всички случаи на съществуване на добросъвестност при възникване на правното основание приложение на правните последици на добросъвестното владение, доколкото са налице доказателства за противното към релевантния за конкретния случай момент - извършване на подобренията от владелеца.
Участието на владелеца в производството по иска за нищожност на завещанието в полза на неговия праводател, предявен против последния, е относимо към наличието на субективната добросъвестност, като елемент на добросъвестното владение. За такова следва да се приеме и узнаването за прекъсване на владението като фактическо действие.
При горните съображения, по основателността на касационната жалба, настоящият състав намира следното:
Не е било спорно между страните, че в производството по предявения от ищеца Б. Б. против праводателката на ответницата, сега касатор, иск за нищожност на завещанието, с което същата се е легитимирала при продажбата на имота с нот. акт № */2006 год., е участвувала и приобретателката по сделката, в качеството й на трето лице, помагач /решение № 745 от 13.01.2011 год. по гр. д. № 79/2010 год. на ВКС, ІІІ г. о. /. Не е било спорно и това, че по иск на последната против праводателката й договорът между тях за покупко-продажба на имота е развален с решение по гр. д. № 654/2006 год. на СлОС /в този смисъл е изразеното от касаторката становище пред въззивния съд/. С развалянето на този договор не само се заличава правото на собственост в лицето на приобретателя по него, но и юридическият акт, от който то произлиза, т. е. един от специфичните елементи на добросъвестното владение не е налице – обективният. А за знанието, че праводателят по него не е бил собственик, индиция са както конституирането на купувача в производството по предявения иск на собственика против праводателя по този договор за нищожност на завещанието, с което се е легитимирал за собственик при сключването му, така и предявяването на иска за развалянето му от приобретателя по него, сега касатор - К. Д. против продавача й С. К., което като време също предхожда извършването на подобренията – делото е по описа за 2006 год. на СлОС, а подобренията са извършени през 2007 год., т. е. по време, когато владелецът, подобрител е знаел, че не е придобил собствеността на имота,/с оглед на което е искал и развалянето на договора/. Не без значение за субективния елемент – знанието на касаторката за недостатъка на придобивното й основание е и наличието на вписан констативен нотариален акт на името на Б. Б. към момента на изповядане на сделката, на основание на която касаторката е получила владението върху имота, чиято защита същата е предприела и с молбата от 26.07.2006 год. по гр. д. № 2162/2006 год. С оглед на това изводът на въззивния съд за наличие на недобросъвестно владение към момента на извършването на подобренията в имота е правилен и обоснован, а оттук следва и неоснователността на предявеното възражение за задържане на имота до заплащането им, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС. Това е и предметът на спора с оглед релевираното в производството възражение, поради което и доводите на касаторката за евентуално приложение на чл. 74, ал. 2, във вр. с чл. 72 ЗС, респ. чл. 74, ал. 1 ЗС са неоснователни. Макар и да е налице правно основание, годно да прехвърли собствеността, то е с недостатък, тъй като праводателят по него не е бил собственик на имота. Знанието на приобретателката за този недостатък на придобивното основание е установено по делото с представените доказателства, с което е оборена и презумпцията за добросъвестност.
Поради тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила, а с оглед този изход на спора касаторката следва да понесе направените от ответника по касация разноски за настоящето производство в размер на 1 000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 30 от 23.04.2012 год. по гр. д. № 318/2011 год. на Бургаския апелативен съд.
Осъжда К. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Б. И. Б. от с. гр.,[жк], [жилищен адрес] направените в касационното производство разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: