Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 367 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. П. от гр.Варна срещу решение №1336 от 15.12.2008г. по гр.д.№1587/2008г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са развити оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, след като ищецът не е носител на права върху спорния имот, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и процедурата по възстановяване на собствеността за него не е приключила с издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно било и решението по съществото на правния спор, тъй като жалбоподателят е трансформирал правото си на ползване върху имота в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а изводът на съда, че в имота не е имало сграда към момента на влизане в сила на закона противоречи на доказателствата по делото. И на последно място – неправилно било решението и в частта по евентуалното възражение на жалбоподателя, че е придобил собствеността върху имота по давност. Ответниците в производството оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмен отговор. С определение №685 от 14.07.09г. по гр.д.№367/09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречива съдебна практика по въпроса дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск, когато собствеността на ищеца все още не е възстановена по предвидения в ЗСПЗЗ ред с издаване на заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, а подлежащият на възстановяване имот се владее от бившия ползувател. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №1631 от 16.05.2008г. по гр.д.№1527/07г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. срещу П. Е. П. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, реална част с площ от 522 кв.м. от имот пл.№435, находящ се в гр.Варна, район „В. Варненчек”, местност „Под Ментешето”. Въззивният съд е приел, че с решение № 745/11.10.2000г. на ПК Варна, е признато на ищците право на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху лозе от 8 декара, находящо се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имот №78 по КП от 1997г., като възстановяването ще се извърши по реда на чл.28 от ППЗСПЗЗ. Процесната част от 522 кв.м. попада върху имота, за който са признати права на ищците. Тя се владее от ответника въз основа на предоставено право на ползване по ПМС №76 и решение №17/7 от 1978г. Той е построил в предоставения имот едноетажна постройка без изба, върху ивични основи, оградена с тухлени стени, измазана отвън, с едноскатен покрив и дървена конструкция. С вносни бележки от 27.09.1995г. цената на земята по изготвения от общината оценителен протокол е била изцяло заплатена. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Ищецът не би могъл да защити с ревандикационен иск признатото му право на собственост върху спорния имот, тъй като за него възстановяването на собствеността все още не е приключило с издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При отрицателния установителен иск обаче предметът е друг – правото на собственост на ответника върху същия имот и затова този иск е допустим. Прието е също, че правото на ползване на ответника не се е трансформирало в право на собственост, тъй като не е установено по делото към 31.03.1991г. той да е построил сграда в имота. Той не е станал собственик и по давност, тъй като за подлежащите на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти давността започва да тече след 21.11.1997г., съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, а искът е предявен на 21.02.2007г., преди изтичане на десетгодишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС. Въпросът за допустимостта на предявен отрицателен установителен иск в подобна хипотеза е разрешен по различен начин с определение №466/17.10.08г. по ч.гр.д.№1459/08г. на V ГО на ВКС, постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С него не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивния съд, потвърждаващо прекратително определение на първата инстанция. Най-общо Върховният съд е приел, че имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, които попадат под режима на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за които все още не е издадена такава заповед на кмета на общината, не могат да бъдат предмет на положителен и отрицателен установителен иск за собственост, като до тогава искът се счита за преждевременно заведен. Съдът се е позовал на практика на ВКС в подобен смисъл. Настоящият състав намира за правилна практиката в обжалваното въззивно решение №1336 от 15.12.2008г. по гр.д.№1587/2008г. на Варненския окръжен съд. Предмет на отрицателния установителен иск за собственост е отричане на правото на ответника върху спорния имот. Допустимостта на иска, както и при всеки установителен иск, е обусловена от правен интерес от предявяването му. В случаите, при които на ищеца е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя при условията на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изм. с ДВ бр.68/99г., но все още процедурата по възстановяване не е приключила, тъй като в негова полза не е издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а същевременно подлежащият на възстановяване имот се владее от ползувател, който го е изкупил по реда на §4а от ЗСПЗЗ, възниква правен интерес от отрицателен установителен иск. С него ищецът ще отрече претендираното от ответника трансформиране на правото на ползване в право на собственост при условията на §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и по този начин ще възпрепятства издаването в негова полза на заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, както и вписването му като собственик в регистъра по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. С други думи – отрицателният установителен иск в този случай ще бъде една от формите на разрешаване на спора в чия полза следва да бъде издадена заповед по §4к, ал.7 – на бившите собственици, на които е признато право на възстановяване на собствеността, или на ползувателите, които са изкупили имота. С оглед изложеното, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е допустим. Решението е правилно и по същество. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. в процесния имот е имало сграда на ответника, отговаряща на изискванията на чл.303б от ППЗТСУ и чл.177, ал.3 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по Т.. Понастоящем сградата е едноетажна, без изба, с ивични основи, оградена с тухлени стени и измазана отвън, с едноскатен покрив, дървена конструкция. Състои се от едно помещение с площ от около 12кв.м., не е годна за целогодишно обитаване, не е водоснабдена и няма изградени санитарни помещения. Няма данни сградата да е построена до 01.03.1991г., свидетелите са установили само поставянето на основите, което е било през 1988-1989г. Освен това – след като сградата не разполага с помещение за кухня или кухненски бокс – чл.177, ал.3 от Наредба №5/1977г., не е водоснабдена и няма санитарно помещение, следва да се приеме, че тя не е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване - §1в, ал.3, т.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а е по-скоро постройка, предназначена за подслон и съхранение на инвентар - §1в, ал.3, т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която не дава право на ползувателя да изкупи имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Законосъобразен е и изводът на съда, че давността, на която може да се позове ответникът в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, е само 10 годишна. В този смисъл е решение №28 от 04.05.2010г. по гр.д.№884/2009г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1336 от 15.12.2008г. по гр.д.№1587/2008г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: