Р Е Ш Е Н И Е № 307 София, 30.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 281/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. С. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. М. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение от 1.11.2011 г., постановено по гр. д. № 12789/2010 г., с което е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва от 5.11.2009 г. до окончателното изплащане. За ответника по касация ДФ „Земеделие” чрез процесуален представител юрисконсулт В. Банкова-Х. жалбата е оспорена като неоснователна. С определение № 739/22.05.2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Нарушил ли е въззивния съд чл. 269 ГПК вр. чл. 6, ал. 2 ГПК, ако, след като е приел, че уволнението е незаконно е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на нерелевирани с въззивната жалба основания, правен въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд съгласно Р. № 292/24.06.2010 г. по гр. д. № 1282/2009 г., ВКС, ІV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Решението на СРС, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е потвърдено от въззивния съд и е влязло в сила. Предмет на касационно обжалване е само искът за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 КТ, като е счел, че е недоказан. В тази връзка съдът е посочил, че още с исковата молба ищецът е представил копие от трудова книжка, но трудовата книжка не е представена в оригинал за констатация от съда, както и че между подаването на исковата молба до последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд е изминал период от време, пред който ищецът е могъл да постъпи на работа по друго правоотношение. Въззивното решение е неправилно. С писмения отговор на ответника, както и в единственото проведено пред първоинстанционния съд съдебно заседание искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение не е бил оспорен от ответника и не са ангажирани от страна на ответника доказателствени средства. С въззивната жалба на ответника доводи във връзка с този иск също не са заявени. При това положение в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 269 ГПК служебно въззивният съд е преценявал данните по делото относно иска по чл. 225, ал. 1 КТ и е отхвърлил иска, като е приел, че е недоказан, с което е решил правния въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, израз на която е Р. № 292/24.06.2010 г. по гр. д. № 1282/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, с което състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд в идентична хипотеза е посочил, че при произнасяне по жалба на страната съдът е ограничен от изложеното в жалбата съгласно чл. 269 ГПК. Преценката на въззивния съд в конкретния случай относно доказването на обстоятелството, че ищецът е останал без работа вследствие незаконното уволнение е и необоснована. В представената по делото пред първата инстанция трудова книжка на ищеца липсват данни, че в шестмесечния срок след уволнението той е започнал работа по друго правоотношение, което обстоятелство не е и оспорено от страна на ответника. Трудовата книжка е представена в заверен от страната препис и съгласно чл. 183 ГПК преписът се ползва с доказателствена сила, както и оригинала на трудовата книжка относно факта на оставането на ищеца без работа, при положение, че ответникът не е направил искане, нито някоя от двете съдебни инстанции са задължили ищеца да представи документа в оригинал. Въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, а Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като уважи иска по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 7 292.40 лв. за времето от 9.09.2009 г. до 9.03.2010 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-5.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Доказателствената тежест по иска е изпълнена от ищеца с надлежно заверен препис от трудова книжка, както и с удостоверение изх. № 01-6500/2375/3.02.2010 г. на ДФ „Земеделие”, [населено място] относно полученото от него последно трудово възнаграждение за пълен работен месец /м. юли 2009 г./ в размер на сумата 1215.40 лв. Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото без оспорване от страна на ответника. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро „Б” отделение от 1.11.2011 г. по гр. д. № 12789/2010 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от М. И. С. срещу ДФ „Земеделие”, София и в частта, с която М. И. С. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие”, [населено място] сумата 100 лв. разноски по делото пред СГС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ДФ „Земеделие”, [населено място], [улица] да заплати на М. И. С. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 7292.40 лв. за времето от 9.09.2009 г. до 9.03.2010 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 5.11.2009 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: