О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 Гр.С., 26.05.2017г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.1684 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.54/11.01.17 по ч.г.д.№.2055/16г. на Бургаски окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на адв.Е. Г. С.-в качеството й на особен представител на ответниците по г.д.№.172/16 по описа на Бургаски районен съд Н. Т. и Д. Р. - против определение №.7425/25.11.16 по г.д.№.172/16 на Бургаски районен съд, с което молбата й за увеличение на присъденото й адвокатско възнаграждение е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от Е. Г. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт Бургаски окръжен съд е приел, че молбата за увеличаване на определеното на касатора адвокатско възнаграждение /300лв./ е неоснователна, тъй като изначално не са били налице предпоставките на чл.47 ГПК за назначаване на особен представител на ответниците Н.Т. и Д.Р.. Посочил е, че производството е било образувано по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като при призоваването на ответниците не е могло да се осъществи лично връчване, поради което е била използвана възможността на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомления; връчителят е отбелязал, че не може да установи дали страните живеят на посочения адрес; справка посочва, че последният е вписан като техен постоянен и настоящ; от протокол от съдебно заседание на 4.07.16г. е видно, че назначеният особен представител е представил доказателства от името на представляваните. При тези обстоятелства съдът е приел, че по делото не е установено отсъствие на страната от установения адрес, което да дава основание за назначаване на особен представител на основание чл.47 ал.6 вр. с ал.4 ГПК – няма данни, че страната ответник не пребивава на посочения адрес, за да се назначава особен представител, а последният, видно от цитирания протоко, е в контакт със страната – и това е следвало да се отрази на извършеното по назначаване на особения представител. Предпоставките на чл.253 ГПК /изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск/ не са налице и молбата за изменение на първоначално определеното възнаграждение правилно е била оставена без уважение. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. К. се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като формулира множество /11бр./ въпроси и сочи практика. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия формулиран въпрос - „При призоваване на ответник задължително ли е връчителят да установи, че ответникът не живее на посочения в исковата молба адрес, за да се приложи нормата на чл.47 от ГПК и да се пристъпи към залепване на уведомление, или е достатъчно връчителят да не успее да открие лицето на адреса?”. По същия е налице практика на ВКС /в това число цитирана/, вкл. задължителна /реш. №.84/5.06.14 по т.д.№.1220/13, II ТО, реш.№.233/3.07.14 по г.д.№.7723/13, IV ГО, реш.№.40/30.03.15 по г.д. №.4679/14, II ГО/, съгласно която за приложението на чл.47 ГПК е достатъчно ответникът да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Предвидената в този случай фикция за уведомяване цели да обезпечи развитието и приключването на производството както в хипотеза, когато ответникът не живее на адреса, така и когато се установи, че той пребивава на него, но не може да бъде намерен и да се осъществи връчване в рамките на един месец при най-малко три посещения. В. съд е разрешил горепосочения въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС. Като е приел, че не са били налице предпоставките на чл.47 ГПК при отбелязване, че връчителят не може да установи дали страните живеят на посочения адрес /като няма спор, че въпреки няколкократните посещения, те не се могли да бъдат открити/, Бургаски окръжен съд не е отчел, че за приложението на чл.47 ГПК е достатъчно ответникът да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Евентуално установен последващ контакт между особения представител и някоя от страните, на които е назначен за такъв, не съставлява основание за отпадане на правата на особения представител /при липса на противопоставяне от представляваните страни/. На същия се дължи полагащото се възнаграждение съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /т.6 от ТР 6/12 от 6 ноември 2013г., ОСГТК на ВКС, опр. по чл.274 ал.3 ГПК №.645/27.11.15 по ч.г.д.№.5638/15, ІІІ ГО, опр. по чл.274 ал.3 ГПК №.356/13.05.14 по ч.г.д.№.1843/14, ІV ГО на ВКС – с което касационна жалба срещу определение на въззивен съд - за потвърждаване на отказ за увеличаване на възнаграждение на особен представител - е приета за допустима и основателна, като размерът е увеличен до минималния съгласно Наредбата/, като впоследствие отговорността за разноски – в това число за платеното възнаграждение на особения представител, се разпределя между страните с оглед изхода на спора. В случая се касае за назначаване на особен представител на две ответници, като е осъществена защита по иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Цената на същия, определена съобразно чл.69 т.4 ГПК, е 9077,34лв. При тези обстоятелствата минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, определено съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №.1 за минималните адвокатски възнаграждения /ред. ДВ бр.28/14, в сила към момента на приключване на съдебното дирене/, възлиза на 783,87лв. Доколкото на особения представител е определено такова в размер на 300лв., същото е погрешно изчислено и следва да бъде увеличено с още 483,87лв. – колкото се и претендират. Представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за допустимостта на молбата за изменение на определеното адвокатско възнаграждение. Изискването за представяне на такъв се отнася само до направените от съответната страна разходи в производството. В случая ответниците не са направили разноски и не биха могли да ги включат в свой списък по чл.80 ГПК, респективно непредставянето на такъв не би могло да засегне чуждо право – доколкото носител на правото за получаване на адвокатско възнаграждение при условията на чл.47 ГПК е особеният представител. С оглед на всичко изложено по-горе, атакуваното определение на Бургаски окръжен съд е незаконосъобразно и, след допускане на касационно обжалване, следва да се отмени. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.54/11.01.17 по ч.г.д.№.2055/16г. на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №.54/11.01.17 по ч.г.д.№.2055/16г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение №.7425/25.11.16 по г.д.№.172/16 на Бургаски районен съд за оставяне без уважение искането на адв. Е. Г. С. за определяне на допълнително възнаграждение като особен представител на ответниците. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. Е. Г. С. от АК Б., назначена за особен представител при условията на чл.47 ГПК на Н. Д. Т. и Д. Н. Р. – ответници по г.д.№.172/16 на Бургаски районен съд, общо в размер на 783,87лв., с което определеното с разпореждане от 1.04.16 на Бургаски районен съд възнаграждение от 300лв. се увеличава със сумата 483,87лв. /четиристотин осемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: