Р Е Ш Е Н И Е № 349 София, 28 юли 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1740/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия К. К. М. срещу въззивно решение № 21 от 22.02.2011г. по внохд № 359/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 34 от 18.02.2010г. по нохд № 633/2006г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. В жалбата се сочат отменителни основания по чл.348,ал.1 т. 1,2 НПК.Алтернативно се поддържа довод за явна несправедливост на наказанието.Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на решението,прилагане разпоредбата на чл.55 НК и налагане наказание глоба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Няма допуснати процесуални нарушения,които да водят до отмяна на съдебния акт.Наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжен съд-Благоевград е признал жалбоподателя-подсъдим К. К. М. за ВИНОВЕН в това,че на 02/03.08.2001г. на Митница Кулата пренесъл през границата на страната с Република Гърция,без знанието и разрешението на митниците и чрез използване на официални документи с невярно съдържание/митническа декларация № 5400/4-2771 от 03.08.2001г.,ЕАД № 5400/т 54978 от 02.08.2001г.,ЧМР,сертификат стоки за търговски цели в големи размери-28 948 кг.дизелово гориво,натоварено в автоцистерна с ДК № С 73 15 ТК/ С 25 16 ЕВ на стойност 31 487 лв.,като представил на митническите власти комплект с документи,в които декларирал внос на 28 948 кг.газьол за промишлени и комунални цели,поради което и на основание чл.242,ал.1 б.”б”,пр.3/стара редакция-изм. ДВ,бр.26/2004г./ и б.”д” от НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. ОПРАВДАЛ е подсъдимия по обвинението по чл.242,ал.1 б.”б”,пр.3 и б.”д” във вр.с чл.20,ал.2 НК,както и по обвинението по чл.242,ал.1 б.”б”,пр.3 и б.”д” във вр.с чл.20,ал.3 и ал.4 НК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно,законосъобразно,постановено при спазване на процесуалните правила,а наказанието не е явно несправедливо. Доводите в касационната жалба са идентични с тези поддържани пред въззивния съд.Последният е дал отговор на възраженията по реда на чл.339,ал.2 НПК.Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав. Въз основа на доказателствата,събрани,проверени и анализирани съгласно изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК изводът на предходните съдилища за извършено от подсъдимия деяние,съставомерно по повдигнатото му обвинение,е законосъобразен. През инкриминирания период подсъдимият работел като шофьор „Международни превози” във фирма „Солуники транс” ООД.Изпълнявал курсове свързани с товарене на гориво от Р Гърция и транспортирането му до Р България. Вносител на горива от Р Гърция била фирма „Темпекс” ЕООД-София с представител В. Д.. Служебните му задължения включвали посрещане на товарни коли със стока на ГКПП”Кулата” и обработка на документи по внос на стоката пред съответните органи.В началото на м.август 2001г. получил нареждане да извърши превоз на гориво от Р Гърция за Р България.На 31.08.2001г. пристигнал с управлявана автоцистерна с ДК № С 73-15 ТК,с ремарке с ДК № С 25-16ЕВ в рафинерия „Егеан ойл” в гр.Солун.Предоставили му магнитна карта,в която според заявката направена от България били внесени данни за гориво,вид,количество,което следвало да се натовари .С картата подсъдимият напълнил цистерната,след което отишъл на кантара,където отново след въвеждане на данните от магнитната карта, било отразено заявеното и натоварено гориво.След това М. отишъл на плац-картинг,където цистерната била пломбирана със 7 пломби от страна на гръцки митнически служители.Били издадени от рафинерията всички необходими документи-ЧМР,сертификат за качество и други,които придружавали стоката и които следвало да се представят на гръцката митница.Документите били подписани от подсъдимия, и предадени на полицейски служител,който влизал в състава на специален полицейски конвой,който съпровождал колона от автомобили,сред които бил и този на подсъдимия от рафинерията до ГКПП”Промахона”.На гръцкия пункт полицейският служител представил документите за обработка на граничните и митнически власти,след което документите били предадени на подсъдимия М..Установено е,че документите издадени от рафинерията и обработени на Митница „Промахона” са:1. Международна товарителница /ЧМР/ от 01.08.2001г с обозначен в нея изпращач „Егеан ойл”-гр.Солун,Гърция и получател „ИК” Комерс” гр.София,България,вид и количество гориво-наливна нафта с тегло 28 948 кг или 34 491 л.,натоварено на камион С 73-15ТК/С25-16 ЕВ с водач К. М..2.Сертификат за движение на стоки ЕUR 1 с № 217564 от 31.07.2001г. с идентично съдържание 3.Инвойс-фактура № 00495/31.07.2001г. с означен вид,количество и стойност на горивото. 4.Митническа декларация №59695/136566 от 31.07.2001г.,в която освен горепосочените данни е отразено, че предмет на износа от Р Гърция е наливно дизелово гориво за двигатели с вътрешно горене/gasoli/, предназначено за други употреби със съдържание на сяра до 0.06% дизелово гориво и др. Международната товарителница била подписана от К. М.. Установено е,че на 02.07.2001г. късно вечерта подсъдимият напуснал ГКПП”Промахона” и оставил автомобила в междинната зона между двата гранични пункта с ГКПП”Кулата”.След това отишъл в българското спедиторско бюро и представил лично документите-ЧМР,сертификат за произход,фактура и международен паспорт.Въз основа на тези документи на подсъдимия била изготвена транзитна декларация/опростена митническа декларация/,в която той се подписал в клетка 50 като отговорно лице.Представените документи били различни от представените пред гръцките митнически власти,поради което и в транзитната митническа декларация която съпровождала стоката до вътрешната митница било отразено,че подсъдимият внася 28 948 кг.газьол за промишлени и комунални цели от Р Гърция.В декларацията били променени и фирмите изпращач и получател.Така според посочената декларация, изпращач на стоката била фирма”Елита Стар”-гр.Солун,Р Гърция,а фирмата получател в Р България е била „Темпекс” ООД- гр.София. След физически контрол на стоката/проверка на пломбите и поставяне и на нови такива/ проверяващият св.Н.,положил подпис в транзитната митническа декларация /ОМД/. Подсъдимият навлязъл в територията на ГКПП”Кулата” и паркирал автомобила в близост до вътрешна митница.Там потърсил представителя на фирма”Темпекс”ЕООД-гр.София- оправдания подсъдим В.Д.,на когото предал комплект документ,които били представени за пръв път пред българските власти и били различни от представените пред гръцката митница.Д. ги представил на спедиторското бюро,в което била съставена митническа декларация за внос № 5400/4-2771/03.08.2001г.,в която като представител на посочената фирма бил вписан В. Д.,а като отговорно лице-К. М.. След манифестиране на стоката, били взети образци от превозваното гориво и представени на Централна митническа лаборатория/ЦМЛ/ -София.Образците били взети реално от двама членове от назначената тричленна комисия.С протокол № 379/03.08.2001г. за изпитване на проба по заявка за анализ и контрол № ХЛ 12-00-857/03.08.2001г. ЦМЛ се произнесла,че горивото е газьол за промишлени и комунални цели.След получаване на резултатите митническият служител св.Цветановска разрешила вдигането на стоката.Подсъдимият заминал с товарния автомобил във вътрешността на страната.Не е било известно къде е разтоварено горивото и дали е в наличност.Образците от горивото,за които се твърди,че са били изпратени за изследване в ЦМЛ-не са запазени. Въз основа на представените пред митническите служители документи за внос на газьол за промишлени и комунални нужди,били начислени митнически сборове на стойност 3705 лева заплатени от В.Д.. При извършена насрещна проверка по линия на международното сътрудничество,от Р Гърция са били изискани и получени издадените от изпращача документи.Установено е,че автомобилът на подсъдимия М. е бил зареден с наливно дизелово гориво за двигатели с вътрешно горене/газьол/ чиято стойност съгласно оценителната експертиза възлиза на 31 487 лева.Върху тази сума начислените митнически сборове са в размер на 14 434 лева.Вместо тази дължима сума, е била заплатена значително по-малката от 3 705 лева.В този смисъл е избегнато заплащането на сумата от 10 729 лева,дължима при вноса на дизеловото гориво. От документите получени от изпълнена съдебна поръчка от страна на митница на ГКПП”Промахона” е установено,че в периода 31.07.2001г.-02.08.2001г. на товарен автомобил с горепосочените данни управляван от К. М.,е било натоварено и изнесено от Р Гърция за Р България дизелово гориво за двигатели с вътрешно горене с получател „ИК Комерс” и изпращач „Егеан ойл”.В същото време,от митническите документи представени пред българските митнически власти се установява,че е внесен газьол за промишлени и комунални цели. При така установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,изводът на двете предходни инстанции за извършено от подсъдимия М. деяние,съставомерно по повдигнатото обвинение,са правилни. По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства,а въззивният съд по реда на чл.332 НПК е провел допълнително съдебно следствие на което е разпитал свидетелите Н. Б. Н.,Т. Ц.,С. А.,В. Я.,С. К..По същество свидетелите са потвърдили показанията,депозирани пред окръжния съд. След самостоятелен анализ на фактите по делото,въззивният съд е приел,че подсъдимият е осъществил състава на чл.242,ал.1 б.”б” пр.3 и б.”д” НК.Изпълнителното деяние се състои в пренасяне през границата на страната ни от Р Гърция стоки за търговски цели в големи размери,без знанието и разрешението на митниците.Пренасянето е осъществено чрез използване на документи с невярно съдържание,като представил на митническите власти комплект документи,в които е декларирал внос на 28 948 кг газьол за промишлени и комунални цели.От обективна страна е установено,че товарната кола на подсъдимия е била натоварена и пломбирана с дизелово гориво.Фактът че това е горивото,което е преминало разстоянието от рафинерията в [населено място] до ГКПП”Промахона” е установено от представените по реда на съдебната поръчка с Р Гърция доказателства.Преминавайки границата,на българските митнически служители,той е представил втори комплект документи,в които е променен както вида на пренасяното гориво,така и фирмите изпращач и получател. Внасяйки в страната през ГКПП”Кулата” дизелово гориво за двигатели с вътрешно горене ,след като по надлежния ред е натоварил и изнесъл такова през ГКПП”Промахона” без да уведоми за това митническите органи,подсъдимият е извършил контрабанден внос през границата на Р България,без знанието и разрешението на митницата. Правилно е прието,че деянието е усложнено,тъй като фактически същото е започнало на 02.08.2001г. с предоставянето от подсъдимия на св.Н.-митнически служител на друг,различен от комплекта документи,с които е напуснал гръцката митница.Именно въз основа на тези първоначално предадени документи е била издадена транзитната митническа декларация/ОМВ/.Подсъдимият повторно е използвал този комплект документи на вътрешната митница при съставяне,и депозиране на митническа декларация № 5400/4-2771 от 03.08.2001г.на служител на митницата. Документите са с невярно съдържание.В тях е посочено,че се пренася газьол за промишлени и комунални цели,докато от документите с които е осъществен износа от Р Гърция е видно,че натовареното по предварителна заявка гориво от рафинерията, е дизелово гориво.Декларация ЕАД 5400/4-2771/03.08.2001г. е била съставена именно на основание комплекта документи предоставени от подсъдимия с невярното отразяване на вида гориво и фирмите изпращач и получател.Без значение е,че подсъдимият не е съставил декларацията,и не я е подписал.Същата е с невярно съдържание,тъй като възпроизвежда документите представени от подсъдимия.Транзитната митническа декларация ЕАД 5400/т 54978 от 02.08.2001г. е изготвена също на основание представените документи с невярно отразеното съдържание посочено по-горе.Независимо,че е изготвена от спедицията, тя съдържа тези данни,които подсъдимият е предоставил на св.Н..Тя също съдържа невярното обстоятелство,че се пренася газьол,докато действителния вид на горивото е бил друг. Тази декларация е била подписана от подсъдимия. Възражението,че неоснователно се кредитират данните от съдебната поръчка също е обсъдено от въззивния съд.На л.149-150 съдът е дал отговор на довода.Съображенията почиват на обективните данни-издадените от гръцката рафинерия документи касаят дизелово гориво,а не газьол за комунални и промишлени нужди.От приложения по делото отговор № 3380/28.08.2002г.на директора на Солунска вътрешна митница /л.77 от сл.д./ е видно,че документите внесени в гръцката митница са тези приложени и в превод на л.79-89 от сл.д.Представените от българска страна документи:/л.49,50-52/ ЧМР,инвойс фактура и сертификат за произход не са били представени в Солунска вътрешна митница за конкретния износ. Правилно е посочено,че по делото липсват каквито и да е данни,получените от подс.М. на Митница”Промахона” комплект с документи придружаващи стоката, да са били манипулирани. Обсъден по делото е и довода относно отказа на съдилищата да кредитират протокола за взетите проби под № 379/03.08.2001г.Правилно е прието,че процедурата за вземане на проба от горивото е опорочена.Установено е,че вписаният за участие в нарочната комисия при вземането на проби св.К. К. не е участвал и не е знаел,тъй като е бил в годишен отпуск. Подписа върху протокола освен това не е положен от него.Свидетелите Н. и К. не сочат конкретни факти,а общи принципни сведения за това,как се вземат проби. При тези установени по делото факти липсват безсъмнени данни,че изпратената в ЦМЛ проба на гориво е била иззета именно от цистерната на товарния автомобил на подсъдимия.Това съмнение се поражда и от съдържанието на официалните документи изпратени от Солунска вътрешна митница и данните от съдебната поръчка.В този смисъл, резултатите от изследването извършено от ЦМЛ-София правилно не са кредитирани от предходните съдебни инстанции.Предвид така установеното,показанията на К.,Н.,П.,Б.,А. относно процедурата и резултата от изследваната проба не могат да се обсъждат като доказателство,потвърждаващо тезата на подсъдимия,че горивото е газьол,а не дизелово гориво за двигатели с вътрешно горене. Относно субективната страна на деянието обосновано е прието,че подсъдимият е съзнавал,че представя пред българските митници документи,с които прикрива действителния внос на дизелово гориво.Той е знаел какво гориво се товари .Св.Т.Ц./л.96 от възз.дело/ е посочил,че заявката за вида гориво се прави в България-каквато е тя,това товарят гърците,както и че шофьорът носи отговорност за пренасяната стока. Доводите свързани с процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт,също са обсъдени от съдебните инстанции.Правилно е прието,че са неоснователни. Обвинителният акт съдържа необходимите реквизити.Правото на защита на подсъдимия не е било ограничено.В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено,че вноса на гориво през Митница Кулата е осъществен на 02/03.08.2001г.Документите с невярно съдържание са били представени както при изготвяне на транзитната митническа декларация,така и при митническа декларация ЕАД № 5400/4-2771/03.08.2001г.Подсъдимият е бил запознат при предявяване материалите на дознанието с инкриминираните документи включени в обвинителния акт,като е имал възможност да се защитава срещу всички правно значими факти,послужили за изготвяне на обвинителната теза.Мотивите на съда на л.154 ,както и тези на л.152 са правилни и почиват на обективните данни.Съгласно последните, деянието на подсъдимия е започнало с представяне на св.Н. на друг комплект документи при съставяне на транзитната митническа декларация.Деянието обаче е продължило с последващото представяне на същите документи, послужили за изготвяне на митническата декларация.С пресичането на митническата граница,деянието вече е било довършено от подсъдимия.Той е преминал границата като е внесъл вид гориво без знанието и разрешението на митническите власти.Последните са знаели и са разрешили преминаването на границата на гориво газьол,според представените от М. документи,а не са знаели и разрешили пренасянето на дизелово гориво,каквото в действителност е преминало. Възражението,за противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата касателно разпоредбата на чл.242,ал.7 НК,е обсъдено от въззивния съд. Касационният състав също счита,че не е налице противоречие ,тъй като съгласно чл.242,ал.7 НК предметът на контрабандата се отнема,а когато липсва се присъжда неговата равностойност.Предмет на престъплението е внесеното контрабандно дизелово гориво,чиято стойност възлиза на 31 487 лева.Именно тя подлежи на отнемане съгласно закона,е не сумата 14 434 лева-стойността на дължимите митнически сборове.Видно е от диспозитива,че съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати в полза на държавата предмета на контрабандата в размер на 31 487 лева.В този смисъл не е налице процесуално нарушение,още по-малко от категорията на съществените,които да обуславят отменяване на съдебния акт. Доводът за явна несправедливост на наказанието касационният състав намира за неоснователен. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК наказанието е явно несправедливо когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите на по чл.36 от Наказателния кодекс. За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода и глоба от две хиляди лева/преди изм. от 2004г/.Явно е,че наказанието от една година лишаване от свобода и глоба от 1000 лева е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства ,под средния предвиден в закона размер.Следователно,наказанието е определено в пределите на правната норма и отговаря на чл.54 и чл.36 НК.Основание за по-голямо снизхождение не е налице.Не са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.55 НК.Дългият период от време от деянието до постановената присъда, е отчетен от съдилищата при преценката на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 НПК. По изложените съображения като е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 вр.с чл.303,ал.2 НПК.Обвинението е доказано по несъмнен начин,законът е правилно приложен,а наказанието не е явно несправедливо. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21 от 22.02.2011г. по внохд № 359/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 34 от 18.02.2010г. по нохд № 633/2006г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: