Р Е Ш Е Н И Е № 467 Гр.София, 31.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2232/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С протоколно определение, постановено от РС-София /СРС/, НО, 22 състав на 07.10.10 г. по Н.Ч.Д.4833/10 г., по отношение на осъдения Б. Ц. на основание предложение на прокурор от РП-София /СРП/ е осъществена кумулация, като е определено единно най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, увеличено на основание чл.24 НК с десет месеца, с определяне на първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор; с присъединяване на определено по едно от осъжданията наказание глоба в размер на 2 000 лв.; с постановено отделно изтърпяване на две наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца и една година, на основание чл.68,ал.1 НК с ефективно изтърпяване. Определението е влязло в сила на 23.10.10 г., поради неатакуването му. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ с дата 07.02.11 г.,с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено, определението на СРС, постановено по Н.Ч.Д.4833/10 г.-отменено и поради наличие на по-късно влязъл в сила законосъобразен съдебен акт с предмет същите производства, постановен по Н.Ч.Д.9094/10 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, наказателното производство по първото дело да бъде прекратено. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с изложените в него подробни аргументи. Самият осъден, редовно призован, не желае да се явява. Назначеният му служебен защитник споделя тезата по искането и моли то да бъде уважено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Искането на Главния прокурор на РБ е основателно. Към него са прикрепени и Н.Ч.Д.4833/10 г.по описа на СРС,НО, 22 състав, и Н.Ч.Д.9094/10 г.по описа на СРС,НО, 97 състав. Видно е,че съдебното заседание по първото дело, активирано с предложение на прокурор от СРП от 07.04.10 г., за групиране на наказания по осъждания срещу Ц., е проведено на 07.10.10 г., а по второто, също активирано по предложение на прокурор от СРП от 08.07.10 г., на 27.09.10 г. Определението по първата кумулация е влязло в сила на 23.10.10 г., а по втората- на 13.10.10 г. Следователно, макар и към деня на постановяване на определението на СРС, по което има оплакване пред настоящата съдебна инстанция за незаконосъобразност на съдебния акт, оповестен по Н.Ч.Д.4833/10 г., да е имало постановено определение по Н.Ч.Д.9094/10 г., последното не е било влязло в сила и поисканият за ревизия съдебен акт се явява най-краен такъв за изпълнение. Казаното не е самоцелно. От една страна пространни съображения в тази насока, която се явява изключителна важна за конкретното производство, са изложени в самото искане на Главния прокурор на Републиката. От друга- поясненията са релевантни най-вече заради позицията, която следва да бъде заета от ВКС на РБ и последиците в тази връзка. Без съмнение, постановеното по Н.Ч.Д.4833/10 г.по описа на СРС, НО, 22 състав определение по чл.306,ал.1,т.1 и 3 НПК е незаконосъобразно. Макар и то да е постановено по предложението на прокурора от СРП, който буквално е поддържал направеното искане без корекции, дори и за деня на съдебно заседание да е имало надлежни данни за всички осъждания на Ц., съдът е бил задължен да спази т.2 на ТРОСНК № 3/09 г.,постановено по т.д.3/09 г.и сам да вземе предвид всички осъждания на лицето, оценявайки набавените доказателствени материали в тази връзка. Това не е сторено по отношение на Н.О.Х.Д.4499/09 г.по описа на РС-София, НО, 22 състав, по което за извършена на 03.11.08 г.измама, Ц. е осъден с присъда от 24.11.09 г.,влязла в сила на 10.06.10 г.,на девет месеца лишаване от свобода ефективно. Първостепенният съд е имал данни за посоченото осъждане, видно от приложеното към Н.Ч.Д.4833/10 г.по описа на СРС,НО, 22 състав, свидетелство за съдимост /второ такова в кориците на обсъжданото дело, с фигуриращо коментирано осъждане под № 16/. Като не го е съобразил, за да го включи в съвкупността, той е нарушил процесуалните правила, заложени в нормата на чл.14,ал.1 НПК, а като последица е допуснал и нарушение на материалния закон по чл.25 вр.чл.23 НК, преценявайки го неправилно. Ето защо може да се изведе заключение, че действително са налице касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК и наказателното производство следва да бъде възобновено. Както вече бе отбелязано по-горе, след постановяване на атакуваното определение, има и такова по отношение на Ц., постановено по Н.Ч.Д.9094/10 г.по описа на СРС, НО ,97 състав. При същото е извършена цялостно групиране на всички наказания на осъдения. Това определение, влязло в сила на 13.10.10 г., е законосъобразно и следователно след възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението по Н.Ч.Д.4833/10 г.по описа на СРС, НО, 22 състав, по отношение на Б. Ц. остава да съществува в правния мир налично произнасяне за същия предмет с влязъл в сила съдебен акт. Присъстват предпоставките на чл.24, ал.1, т.6,пр.3 НПК и следва да се пристъпи към прекратяване на производството. Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.2,пр.1 вр.чл.354,ал.1,т.2 вр. чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.4833/10 г.по описа на РС-София, НО,22 състав. ОТМЕНЯВА протоколно определение,постановено на 07.10.10 г.по Н.Ч.Д. 4833/10 г.по описа на РС-София, НО,22 състав. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по Н.Ч.Д.4833/10 г.по описа на РС-София, НО, 22 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/