4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 [населено място], 04.02.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3565 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. У. и К. Е. У. срещу решение от 05.06.2014г. по в. т. д. №123/14г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение №337/17.03.3014г. по т. д. №241/13г. на Бургаски окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането на Т. У. и К. Е. У. за изменение на решение №471/16.12.2013г. по т.д.№241/2013г. в частта му относно разноските, като неоснователно. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, по следния процесуалноправен въпрос: „Подлежат ли на присъждане с определението, постановено по молба за обезпечаване на иска, направените от страните в това производство разноски, или тези разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход.” Посочват, че като е потвърдил решението, с което на ищците не са присъдени разноски за проведеното производство по обезпечение на бъдещ иск, Бургаският апелативен съд е постановил акт в противоречие с тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. С решение №471/16.12.2013г. по т.д.№241/2013г. Бургаски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на Т. У. и К. Е. У. сумата 68 400 евро, представляваща платена цена по развален предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот №G2 -11, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 29.04.2013г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 8530,82 лева. В последното съдебно заседание ищците, чрез своя пълномощник адвокат В. Д., са поискали присъждане на разноски, като са представили списък по чл.80 от ГПК, в който са включени разноски в общ размер на 16 140,42 лева, между които: разноски във връзка с обезпечаване на доказателства в размер на 627,60 лева, разноски за обезпечение на исковете в размер на 352,70 лева, разноски за процесуално представителство в производството по обезпечение на бъдещите искове в размер на 1 955,83 лева, разноски в съдебното производство в размер на 5 404,82 лева и разноски за процесуално представителство в размер на 7 823,32 лева. Ответникът, чрез своя процесуален представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В мотивите на решението съдът е посочил, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 3126 лева като прекомерно, като не е посочил изрични мотиви защо не присъжда разноските за обезпечителното производство. С молба от 24.02.2014г. ищците са поискали да бъде изменено определението в частта за разноските, като им бъде присъден пълният претендиран размер на разноските от 16 140,42 лева. С определение №337/17.03.3014г. по т. д. №241/13г. Бургаски окръжен съд е оставил без уважение искането на Т. У. и К. Е. У. за изменение на решение №471/16.12.2013г. по същото дело, в частта му относно разноските, като неоснователно. Съдът е посочил, че с решението е обсъдил действителната фактическа и правна сложност на делото и въз основа на фактическите си констатации е формирал воля, че адвокатското възнаграждение следва да се намали. С решение от 05.06.2014г. по в. т. д. №123/14г. въззивният съд е потвърдил решение №471/16.12.2013г. по т.д.№241/2013г. на Бургаски окръжен съд, както и определение №337/17.03.3014г. по същото дело, като е приел,че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3126 лева, съответства на фактическата и правна сложност на делото. Формулираният от частните жалбоподатели в изложението им по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото те са поискали присъждане на разноски за обезпечителното производство с решението по предявения от тях иск, но тези разноски не са били включени от съда в размера на присъдените разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК. По въпроса за етапа, на който следва да бъдат присъдени разноските за обезпечителното производство, има формирана задължителна практика, обективирана в ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Изводите на въззивния съд не са в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. С оглед изложеното именно с решението по делото първоинстанционният съд е следвало да се произнесе и по разноските, направени от страните в обезпечителното производство. В случая Бургаски окръжен съд не е постановил изричен отказ да разгледа искането за присъждане на разноски, нито е изложил съображения, че с решението не следва да се присъждат такива, а не е включил претендираните от частните жалбоподатели разноски в присъдения от него размер на разноските. Присъждането на разноските за обезпечителното производство обаче е обусловено и от неговия изход, а не само от изхода на производството по предявения иск. Предпоставките за основателност на исковата претенция са различни от предпоставките за основателност на молбата за допускане на обезпечение, съответно ако обезпечение не е допуснато поради липса на обезпечителна нужда или когато обезпечителната мярка, избрана от ищеца е била неподходяща, разноските за обезпечителното производство следва да останат в негова тежест, независимо,че искът му е уважен. В случая молбата на Т. У. и К. Е. У. за допускане на обезпечение на предявения от тях иск е отхвърлена с влязло в сила определение от 17.10.2013г. по т. д. №241/13г. на Бургаски окръжен съд. Представените със списъка по чл.81 от доказателства за разноски по изпълнително делото №656/2012г., държавни такси и такси за вписване, не установяват по безспорен начин, че същите са направени от частните жалбоподатели по повод на производство за обезпечение на бъдещ иск срещу [фирма]. При липса на доказателства за извършени разноски в производство по обезпечение именно на предявения иск, съдът не дължи присъждането на такива. Отговорността на ответника за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по спора, но само ако е възникнала такава. Поради изложеното въззивното решение, в частта, с която е потвърдено определението на Бургаски окръжен съд по чл.248 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.06.2014г. по в. т. д. №123/14г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Т. У. и К. Е. У. против определение №337/17.03.3014г. по т. д. №241/13г. на Бургаски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.