Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * писмени обяснения * съдържание на заповед за дисциплинарно наказание * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * дисциплинарно уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 642
гр.София 12.10.2010г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1208/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на „Т.-П.” Е., гр. П. против решение № 417/30.12.2008 г. на Пeрнишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 888/2008 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1548/13.11.2009 г. за мотивираността на заповедта за уволнение с оглед изискването на чл. 195 ал. 1 КТ поради противоречивото разрешаване на въпроса в обжалваното решение и в решение на П. окръжен съд по идентичен казус, разгледан по гр.д. № 805/2008 г.
И двете дела са постановени по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. По тях е установено, че ищците са работили във „Въглеподавателен цех” на „Т. П.” Е.. Уволнени са дисциплинарно, като в заповедите и на двамата е записано, че причината е кражба на желязо и изнасяне зад оградата на Т. „Република”, установена с рапорт № 153/14.02.2008 г. на Х. С. Б.. В рапорта е докладвано, че деянието е извършено на 12.02.2008 г. към 16.15 ч. от локомотивния машинист /Г. И. Я. – ищеца по въззивно гр.д. № 805/2008 г. на П. окръжен съд/ и маневриста /Р. С. И. – ищеца по въззивно гр.д. № 888/08 на същия съд/. И по двете дела е установено, че служителите са дали писмени обяснения до изпълнителния директор на дружеството – работодател, че на 12.02.2008 г. по време на работа събрали старо желязо от боклука, което решили да издадат. Били спрени от пазач, при когото оставили чувалите с желязо.
В обжалваното въззивно решение е прието, че заповедта за уволнение на Р. И. е незаконна, като съставена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ – следвало да се посочат конкретните факти въз основа, на които работодателят е направил извод за извършена от ищеца кражба, както и датата, на която е извършено твърдяното нарушение.
Поради това и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1. т. 2 и т. 3 КТ са уважени.
В приложеното решение по въззивно гр. д. 805/2008 г. на П. окръжен съд, при идентични фактически обстоятелства, е направен извод, че работодателят е съобразил императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ при дисциплинарното уволнение на Г. Я.. Прието е, че позоваването на рапорт вх. № 153/14.002.2008 г. и на обясненията на Я. в заповедта има препращащ характер. От тях става безспорно ясно датата и часа на нарушението и в какво се състои то.
Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно това разрешение на повдигнатия въпрос.
То е съобразено и с принципното разрешение, дадено по реда на чл. 291, ал. 2 ГПК с Р-313-2010-2010-ІV ГО ВКС, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя. Съгласно Р-1069-2010-ВКС-IV ГО задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
Ответникът по касация Р. И. С. е възразил, че жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния П. районен съд, е отменил дисциплинарно уволнение на Р. И. С., наложено със заповед от 21.02.2008 г. на изпълнителния директор на Т. П., Е., възстановил го на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на1567,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2008 г. Търговското дружество е осъдено да заплати и дължимите такси и съдебни разноски.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, което, обаче е неправилно.
Предвид дадения отговор по реда на чл. 291, ал. 2 ГПК се налага извод за мотивираност на заповедта, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание.
Спазени са и другите процедурни условия на дисциплинарната процедура – работодателят е изискал писмени обяснения за деянието, като в поканата до служителя то също е ясно и достатъчно индивидуализирано. Заповедта е издадена след като органът на дисциплинарна власт е взел предвид обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, обясненията на служителя, както и отношението му към извършеното, както и тежестта на нарушението.
Не се спори по делото, че на 12..02.2008 г. С., заедно с Я. са изнасяли чували със желязо, собственост на работодателя от територията на Т.а. Следователно, осъществен е фактическия състав на чл. 187,а т. 8 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя.
В заключение, заповедта за уволнение е законосъобразна.
Въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон,следва да бъде касирано и спорът разрешен от касационната инстанция, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се отхвърлят.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 417/30.12.2008 г. на П. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 888/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. И. С. от гр. П., ул. „Ю. Г.” бл. 31, вх. „В”, ет. 6, ап. 18 против „Т. П.” Е., П., кв. М., Т. „Република”, представлявано от изпълнителния директор С. В. за отмяна на дисциплинарно уволнение по заповед /акт/ № 63/21.02.2008 г. на изпълнителния директор, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1567,60 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2008 г. до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: