Р Е Ш Е Н И Е № 143 С., 02.02.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2966/2017г. Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба от А. К. Д.,гр.С., чрез процесуалните й представители адвокати С. Р. и Х. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 2182/2016 г. на ВКС, I г.о. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска през м.декември 2016г., молителката се e снабдила с писмено доказателство - справка, изх. № Г94-2551-1 от 29.02.2014г., издадена от Столична община - район „Искър“. Видно от същото на адреса на процесния имот са регистрирани други лица, а не ищците. Поддържа се, че новото писмено доказателство е от съществено значение за изводите на съда относно упражняването на фактическата власт върху процесния имот от ищците, както и че същото не e могло да бъде известно на молителката по време на процеса. Ответниците по молбата Ц. Л. Х. и Б. Г. Х., оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е отменено решение № 362 от 13.01.2016 г. по в.гр. д. № 20100/2014 г. на Софийски градски съд и е признато за установено по отношение на А. К. Д., че ищците Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. са собственици по силата на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: 3/4/три четвърти/ идеални части от АПАРТАМЕНТ № 43, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 58,25 кв. м., при съседи: от изток – зелена площ, от запад – зелена площ, от север – апартамент №27 от вх.Б, от юг – апартамент №44, отгоре – апартамент №46, отдолу – апартамент № 40, заедно с мазе №13 при съседи: от изток – зелена площ, от запад – коридор, от север – мазе № 9, от юг – мазе № 14, заедно с 0,826 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителката се позовава на ново писмено доказателство - справка, изх. № Г94-2551-1 от 29.02.2014г., издадена от Столична община - район „Искър“ с твърдение, че то е от значение за правилното решаване на правния спор във връзка с преценката за упражняваната от ищците фактическа власт върху процесния имот. Същото не й е било известно към момента на постановяване на решението. Посоченото доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и няма значение за спора, разрешен с атакуваното решение. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обстоятелствата като факти от действителността със значение за спорното правоотношение, подкрепени с писмени доказателства, трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Те не трябва да са новосъздадени, възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение, тъй като новосъздадените (нововъзникнали) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. В случая справката за адресна регистрация, издадена от Столична община- район „Искър“, не установява нови (новооткрити) обстоятелства, относими към гражданскоправния спор и към изводите за основателност на предявения от Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. иск, че като съпрузи по време на брака са придобили процесния имот на основание добросъвестно владение, считано от 2001 г., когато ищецът е надарен с нотариален акт от 26.03.2001 г. с процесните 3/4 идеални части, до предявяването на иска - 23.07.2012г. Тя не може да установи твърдяните от молителката обстоятелства, че ищците към дата 29.09.2014 г. не са упражнявали фактическа власт върху имота, поради това, че не са били регистрирани на административния адрес на същия. Освен това справката не е и новооткрито писмено доказателство. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.,т.1 ГПК е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Със справката молителката е могла да се снабди и по време на процеса при положена грижа за защита на интересите си за да я представи пред инстанциите по същество в рамките на съответните преклузивни срокове по ГПК за ангажиране на доказателства. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представените доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 2182/2016 г. на ВКС, I г.о. ОСЪЖДА А. К. Д., от [населено място], да заплати на Ц. Л. Х. и Б. Г. Х., и двамата от [населено място], разноски за производството по чл. 307 ГПК в размер на 400 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: