Р Е Ш Е Н И Е № 431 гр.София, 20 октомври 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2142 по описа за 2011 г Производството е образувано по жалба на адвокат А. Г. Ч. срещу решение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Република България от 24.06.2011 г, по д. д. № 17/11, петчленен състав, с което жалбоподателят е признат за виновен в това, че в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за адвокатурата / ЗА /, чл. 2, ал. 1 и чл. 10 от Етичния кодекс на адвоката, в писмено изложение е употребил обидни изрази, уронващи престижа и достойнството на професията и противоречащи на професионалната етика и морал, с оглед на което и на основание чл. 132, т. 10 ЗА, е санкциониран с дисциплинарно наказание „порицание”. С жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност. С жалбата се иска отмяна на решението, включително и във връзка с изтекла давност, респективно, прекратяване на дисциплинарното производство. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят пледира за уважаване на жалбата, като поддържа и искането за прилагане на закона за давността. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Висшия адвокатски съвет пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Дисциплинарното производство по д. д. № 17/11 по описа на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Република България е образувано срещу адвокат Ч., член на Дисциплинарния съд към Адвокатска колегия, Стара Загора, по повод употребени от него по адрес на клиента му В. Б. обидни изрази в писмено изложение, озаглавено „изяснения”, постъпило в Адвокатска колегия, Стара З., заведено под № 51 от 11.05.2010 г, съответно, № 763 от 15.05.2010 г по описа на Висшия адвокатски съвет / ВАС /. Изложението е в отговор на подадена срещу адвокат Ч. жалба на В. Б., вх. № 505 от 6.03.2010 г по описа на Висшия адвокатски съвет. С решение № 811 от 25.06.2010 г на ВАС е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, за нарушение на професионалната етика и морал и уронване престижа и достойнството на професията, приключило с обжалваното пред настоящата инстанция решение. В обстоятелствената част на оспореното решение се съдържа описание на фактическата и юридическа страна на нарушението, без конкретизация на датата на извършването му, а в диспозитива е посочено, че то е извършено на 27.09.2010 г. ВКС намира, че обжалваното решение не страда от материална или процесуална незаконосъобразност. Изразите, предмет на дисциплинарното производство, са обидни по съдържание и са недопустими за адвокат, тоест, деянието представлява дисциплинарно нарушение и правилно е квалифицирано като такова. В процесуален аспект е съобразено длъжностното качество на нарушителя / член на Дисциплинарния съд към Адвокатска колегия, Стара Загора / и процедурата срещу него е проведена в съответствие с изискванията на ЗА / делото е разгледано от петчленен състав на Висшия Дисциплинарен съд към Адвокатурата на Република България /. Налице е процесуално нарушение относно липсата на отбелязване в обстоятелствената част на решението на датата на деянието, което, в случая, се явява несъществено, и не поражда необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата е основателна във връзка с възражението за изтекла погасителна давност поради следното: Обжалваното решение е постановено на 24.06.2011 г. Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗА, дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението. В обстоятелствената част на решението не е посочена датата на деянието, а в диспозитива не фигурира действителната дата, а такава / 27.09.2010 г /, която е последваща на нарушението. Това е така, защото, от една страна, решението на ВАС за водене на дисциплинарно производство е взето на 25.06.2010 г, което означава, че към този момент деянието вече е било извършено. От друга страна, изложението, съдържащо процесните изрази, има достоверна дата, която е 15.05.2010 г / датата на завеждането му във Висшия адвокатски съвет /. Отделен е въпросът, че изложението е постъпило в Адвокатска колегия, Стара Загора на 11.05.2010 г, тоест, нарушението е извършено дори по-рано от 15.05.2010 г. При всички случаи обаче, към момента на постановяване на решението, с което е наложено дисциплинарното наказание: / 24.06.2011 г /, давността, предвидена в чл. 134, ал. 1 ЗА, вече е била изтекла. Ето защо, при направено възражение за изтекла давност, следва да бъде приложен законът за давността, в която хипотеза обжалваното решение следва да бъде отменено, а воденото срещу лицето дисциплинарно производство следва да бъде прекратено. В този случай, направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест, тъй като не е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1 НПК / лицето е признато за виновно, но не носи дисциплинарна отговорност, на основание изтекла погасителна давност /. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Република България от 24.06.2011 г, по д. д. 17/11, и ПРЕКРАТЯВА воденото срещу адвокат А. Г. Ч. дисциплинарно производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: