О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 110 гр. София, 16.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ : ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2581 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК. Образувано е по частна жалба на „Фантазия 21“ ООД /н./ срещу определение № 60195/07.10.2021 г. по т.д. № 1234/2021 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което на основание чл. 233, изр. III ГПК е обезсилено решение № 3/21.01.2021 г. по т. д. № 225/2020 г. на Апелативен съд Бургас и потвърденото с него решение № 260004/15.09.2020 г. по т. д. № 125/2019 г. на Окръжен съд Сливен в частта, с която са отхвърлени над размер от 20 195 лв. предявените от жалбоподателя срещу „Стара Сокс“ ЕООД искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, и е прекратено производството. Жалбоподателят „Фантазия 21“ ООД /н./, чрез законния си представител С. К. Н., прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Заявява становище, че дружеството се представлява от двама управители, които осъществяват функциите си заедно и поотделно и имат противоречиви интереси. Управителят Й. Й. действа против интересите на дружеството и в полза на един от кредиторите му, а именно „Стара Сокс“ ЕООД, като оттегля всички молби, жалби и възражения, подавани от „Фантазия 21“ ООД /н./ чрез управителя С. К. Н.. Това му поведение произтича от съществуваща спогодба, подписана между него в лично качество и кредитора „Стара Сокс“ ЕООД от 31.05.2018 г., с която страните се съгласяват, че във връзка със задължения на „Фантазия 21“ ООД към „Стара Сокс“ ЕООД, за които солидарно отговорни са и съдружниците С. Н. и Й. Й., кредиторът няма да има претенции към Й. Й. и го освобождава от качеството му на длъжник, като ще търси изпълнение само от останалите двама длъжници. По - нататък жалбоподателят твърди, че Й. е направил изявление за отказ от исковете и пред първа инстанция, но то е оставено без последствия от Районен съд Сливен с мотив, че предявените искове по чл. 694 ТЗ са в защита на всички кредитори. Като допълнителен довод дружеството жалбоподател сочи, че съставът на ВКС е обезсилил първоинстанционното решение само в отхвърлителната му част, с което е признал, че производството е било допустимо образувано и водено. При тези доводи заявява искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на депозираната от „Фантазия 21“ ООД /н./ касационна жалба. Ответникът по жалбата „Стара Сокс“ ЕООД я оспорва като неоснователна и счита обжалваното определение за правилно. Заявява становище, че в случай на съществуващо противоречие в интересите на „Фантазия 21“ ООД /н./ и управителя му Й. Й., то това би обосновало единствено отговорност на този управител по реда на чл. 145 ТЗ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД не заявява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение състав на ВКС, ТК, I ТО е счел, че е валидно сезиран с отказ от искове, заявен от един от управителите на „Фантазия 21“ ООД /н./, а именно Й. Й., и е обезсилил въззивното решение и решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част. В мотивите на определението е приел, че отказът е извършен от надлежно овластен представител – вписан в търговския регистър управител със самостоятелна представителна власт. С оглед характера на предявените искове – отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, съставът е отчел липсата на необходимост от съгласие на синдика като условие за редовността на отказа. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. От данните по делото се установява, че „Фантазия 21“ ООД /н./ в качеството си на длъжник в производство по несъстоятелност е предявило срещу „Стара Сокс“ ООД отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за несъществуване на вземания. Исковете са били заведени от единия от вписаните законни представители на дружеството - С. К. Н., който представлява заедно и поотделно дружеството с Й. М. Й., като двамата са и съдружници с равно участие в капитала. Вземанията на кредитора „Стара Сокс“ ООД произтичат от договори за кредит, сключени между несъстоятелното дружеството и „УниКредит Булбанк“ АД, които в последващ момент са били цедирани на „Стара Сокс“ ООД. Между кредитора цесионер и „Фантазия 21“ ООД чрез Й. Й. на 31.05.2018 г. е била подписана спогодба, с която „Фантазия 21“ ООД признава дължимостта на описаните в договорите за кредит и договора за цесия суми и се задължава в четиридневен срок от сключване на спогодбата да ги заплати. В същия ден е била подписана и спогодба между „Стара Сокс“ ЕООД и Й. Й. в лично качество, по силата на която кредиторът се отказва от правата си срещу Й. Й. като физическо лице и солидарен длъжник, като декларира, че ще търси вземанията си само от дружеството и другия съдружник и управител С. Н.. По делото са налични данни, че с молба вх. № СД-03-01-799/31.01.2020 г. Й. Й. е заявил отказ от предявените искове пред Окръжен съд Сливен, като при обективирано пред съда разногласие между двамата представляващи дружеството ищец, първоинстанционният съд е отказал прекратяване на производството. Действително, в практиката на касационната инстанция е наложено разбирането, че принципно е допустим отказ от иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ по аргумент за обратното от чл. 621а, ал. 3 ТЗ. В същото време, за да се счете десезиран, съдът следва да е убеден във валидността на изявлението за отказ, както и в неговата непоколебимост. При противоречиво упражнявани процесуални права от две лица, явяващи се законни представители на едно търговско дружество, при заявено в исковата молба наличие на противоречиви интереси на едното от тях с тези на дружеството, валидността на отказа е необходимо да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и разписаното в чл. 2 и чл. 3 ГПК. Първата разпоредба задължава съда да разгледа и реши всяка подадена до него молба за защита и съдействие, а втората указва, че участниците в съдебните производства е необходимо да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави с цел осигуряване на търсената защита. Следователно, щом съдът е сезиран с редовна искова молба в защита интереса на търговско дружество от единия от законните представители, той дължи произнасяне по нея, игнорирайки заявения впоследствие от другия законен представител на същото дружество отказ. Този отказ следва да се схваща като израз на недобросъвестно упражнено право. В този смисъл е и разрешението, дадено с постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 284/22.06.2018 г. по ч. т. д. № 1602/2018 г. на ТК, I ТО, което се споделя от настоящия състав. В процесния случай, след като ищецът „Фантазия 21“ ООД /н./, чрез единия от управителите, си е предявил иск, с който да отрече съществуването на вземане в полза на ответника кредитор „Стара Сокс“ ЕООД, който иск по принцип ползва и всички останали кредитори на несъстоятелността /арг. от чл. 694, ал. 8 ТЗ/, то не следва да се приема за валиден заявеният от другия управител отказ от иска при положение, че този управител от името на дружеството е признал негово /на дружеството/ задължение и е обещал изпълнението му в извънредно кратък срок, като в същото време е постигнал освобождаване на собствената си отговорност като физическо лице солидарен длъжник за изпълнение на същото това задължение. След като е редовно сезиран с иск съдът дължи произнасяне по същество на спора като разрешението му ще има обвързваща сила за всички кредитори в производството по несъстоятелност, длъжника и синдика. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 60195/07.10.2021 г. по т. д. № 1234/2021 г. на ВКС, ТК, I ТО. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.