Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно наказание глоба * частен съдебен изпълнител * дисциплинарно наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

гр. София 28.07.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 май през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1446 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.73,ал.2 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба от Министерство на правосъдието, чрез Д. Г.-Р. –гл. юрисконсулт и С. К. ст.юрисконсулт в отдел „Правно обслужване”, дирекция „Административно-правно обслужване и канцелария” [населено място] против решение от 09.12.2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, по д.дело № 57/2014 г., с което не е наложено наказание на ЧСИ Т. Д., рег. № 80* с район на действие Окръжен съд [населено място].
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Посочва, че ЧСИ Т. Д. е извършил нарушения по изп.дело № 2013********** както следва – в нарушение на чл.191, ал.3 ГПК, вр.чл.458 ГПК не е изпратил съобщение до НАП за започнатото от него принудително изпълнение и за всяко разпределение на постъпилите по делото суми, в изготвеното постановление за прекратяване на делото не е посочил дата на същото, а като правно основание е посочил чл.433,ал.1,т.1 ГПК, който не кореспондира с основанието за прекратяване, в нарушение на чл.433 ГПК, вр.чл.435 ГПК и чл.436 ГПК не е уведомил страните за прекратяване на производството, в нарушение на чл.426,ал.2 ГПК е предприел действия по налагане на запор на пенсията на длъжника, без по делото да е налице възлагане на правата по чл.18 ЗЧСИ и без изрична молба от взискателя с посочен начин на изпълнение. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено само, че ЧСИ следва да определи най-ефикасния начин на изпълнение, в нарушение на чл.455, ал.2 ГПК, вр.чл.32, т.1 ГПК ЧСИ е превеждал сумите, постъпили по делото на адвоката на взискателя, без да е налице упълномощаване от страна на взискателя, адвокатът му да получава дължимите суми. Счита, че за извършените нарушения на ЧСИ Тр.Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание.
Ответникът по жалбата Частен съдебен изпълнител Т. Д. не е изразил становище по жалбата.
Ответникът по жалбата Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по дисциплинарно дело № 57/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по реда на чл.70,ал.1 ЗЧСИ въз основа на искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Т. Д., рег. № 80*, район на действие Окръжен съд [населено място], поради допуснати нарушения в работата му, констатирани при извършена проверка на дейността му. Нарушенията, допуснати по изпълнително дело № 2013********** за които е поискано налагане на наказание са както следва:
1. в нарушение на чл.191,ал.3 ДОПК, вр.чл.458 ГПК ЧСИ не е изпратил съобщение до НАП за започнатото от него принудително изпълнение и за всяко разпределение на постъпилите по делото суми, 2. в изготвеното постановление за прекратяване на делото ЧСИ не е посочил дата на същото, а като правно основание е посочил чл.433,ал.1,т.1 ГПК, който не кореспондира с основанието за прекратяването, 3. в нарушение на чл.433 ГПК, вр.чл.435 ГПК и чл.436 ГПК не е уведомил страните за прекратяването на производството, 4. в нарушение на чл.426,ал.2 ГПК, ЧСИ е предприел действия по налагане на запор на пенсията на длъжника, без по делото да е налице възлагане на правата по чл.18 ЗЧСИ и без изрична молба от взискателя с посочен начин на изпълнение. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено само, че ЧСИ следва да определи най-ефикасния начин на изпълнение, 5.в нарушение на чл.455,ал.2 ГПК, вр.чл.32, т.1 ГПК ЧСИ е превеждал сумите постъпили по делото на адвоката на взискателя, без да е налице упълномощаване от страна на взискателя, адвокатът му да получава дължимите суми.
От фактическа страна е прието, че изпълнително дело № 2013********** е образувано в кантората на ЧСИ Т. Д. на 10.06.2013 г. по подадена молба от взискателя С. С. У.-Д., чрез адв.Л. А. за принудително събиране от длъжника К. С. У. на сумата 2000 лв. съдебни разноски по изпълнителен лист, издаден на 26.04.2013 г. въз основа на подлежащо на изпълнение определение по гр.дело № 654/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Прието е, че от процесуалния представител на взискателя С. У. адв.Л. А. е представено адвокатско пълномощно с право да извършва всички процесуални действия по делото, включително с правата по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, както и за получаване на пари или други ценности. Посочено е, че по делото е приложен договор за правна помощ за 300 лв., платени в брой с предмет молба и образуване на изпълнително дело, което е за вземане в размер на 2000 лв. срещу длъжника К. У., представляващи направени разноски пред окръжен съд за адвокатско възнаграждение. Прието е също, че взискателят не е посочил конкретен способ за изпълнение, но е възложил на ЧСИ да избере най-ефикасния такъв, че ЧСИ е избрал като способ запор върху вземането за пенсия на длъжника, като по този начин е постъпила цялата дължима по делото сума. Според дисциплинарния състав съдебният изпълнител е прекратил делото с постановление, като основание е посочил чл.433, ал.1 ГПК, без дата и страните не са уведомени за това. Прието е, че по делото няма данни за присъединяване на държавата като присъединен по право взискател.
Относно нарушението по т.1 е прието, че ЧСИ не е уведомил НАП за започнатото изпълнение, че в случая се касае за вземане за разноски за възнаграждение пред съдебна инстанция. Прието е също, че относно тези разноски, направени пред съда е налице противоречива съдебна практика дали представляват привилегировани по смисъла на чл.136,т.1 ЗЗД спрямо държавата или привилегировани са само тези разноски, направени в хода на изпълнителното производство. Д. състав е посочил, че ако бъде изплатена на взискателя изцяло дължимата сума съдебният изпълнител не би имал правно основание да събира публичните задължения на длъжника, предвид, че те съществуват и се присъединяват дотолкова, доколкото съществува основното вземане на взискателя, че публичните вземания нямат самостоятелно съществуване в изпълнителното производство, освен ако не са възложени на ЧСИ за събиране по реда на чл.2 ЗЧСИ. Посочил е, че в случаите на присъединяване на държавата по реда на чл.458 ГПК, вр.чл.191 ДОПК констатираните вземания на държавата спрямо длъжника са акцесорни и зависят единствено от съществуване на главното вземане по делото, че в противен случай би се стигнало до събиране на вземания, без да има правно основание за това – без изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл.426 ГПК. Прието е също, че в случая не са нанесени вреди на нито една от страните и по най-бързия и ефективен начин се е стигнало до реализиране вземането на взискателя и приключване на изпълнението.
Относно второто нарушение дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ неправилно като основание в постановлението за прекратяване е посочил чл. 433,ал.1,т.1 ГПК, тъй като тази хипотеза урежда случаите на прекратяване на производството, поради изплащане на задължението от длъжника преди образуване на изпълнителното дело, а не след това, какъвто е настоящият случай. Прието е, че при цялостно изплащане на задължението делото се прекратява екс леге, тъй като се изчерпва предмета на изпълнението, че този случай не е предвиден сред хипотезите на чл.433 ГПК. Посочено е, че практиката при съдебните изпълнители е при цялостно погасяване да се свършват делата чрез резолюция и отбелязване на това обстоятелство върху самия изпълнителен лист. Прието е, че не се касае за прекратяване по реда на чл.433 ГПК, че не следва да се уведомяват и страните по реда на ал.2 на този текст и поради това третото нарушение не е извършено.
По нарушението, описано в т.4 е прието, че нарушение не е извършено. Според дисциплинарния състав искането в молбата на взескателя е ЧСИ да определи най-ефикасния начин за изпълнение и това представлява искане по чл.18 ЗЧСИ, че е взискателя е възложил на ЧСИ да определи сам способа за изпълнение, че такъв способ е избран и вземането е събрано. Прието е, че няма нарушение и на чл.455,ал.2 ГПК, вр.чл.32,т.1 ГПК, тъй като взискателя се представлява от адвокат, с което е спазена нормата на чл.32,т.1 ГПК, че сумите са изплатени по сметка на адвоката, тъй като в приложеното пълномощно има упълномощаване и за получаване на парични суми.
При тези съображения Дисциплинарната комисия е направила решаващия извод, че на ЧСИ Тр. Д. не следва да се налага дисциплинарно наказание.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на решението на дисциплинарната комисия относно действията на ЧСИ по т. 4 и т. 5 от искането на Министъра на правосъдието.
Съгласно разпоредбите на чл.426,ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят следва да посочи начин на изпълнение. Според чл.18,ал.1 ЗЧСИ взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител сам да определи начина на изпълнението. В настоящият случай видно от приложената молба от взискателката С. У.-Д. с вх. № 1606/10.06.2013 г., чрез адв. Л. А. за образуване на изпълнително дело в същата е възложено на ЧСИ да извърши проучване и да определи най-ефикасния за взискателката способ за принудително изпълнение, съответно да се пристъпи към този способ за събиране на сумата, предмет на изпълнителния лист. Следователно при спазване разпоредбите на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ в настоящият случай взискателката е възложила на ЧСИ да определи способа за изпълнение. Поради това съдът преценява, че ЧСИ Тр.Д. с деянието по т.4 не е извършил нарушение на разпоредбите на чл.426,ал.2 ГПК, съответно на разпоредбите на чл.18 от ЗЧСИ. Изводите в обжалваното решение на Дисциплинарната комисия в тази насока са правилни.
Видно от приложените договор за правна защита и съдействие и пълномощно към молбата за образуване на изпълнително дело взискателката С. С. У.-Д. е упълномощила адв. Л. А. по изп. дело № 2013********** по описа на ЧСИ Тр.Д.. В договора за правна защита и съдействие и в пълномощното са посочени имената на взискателката, на упълномощения от последната адв.Л. А., отразен е в договора за правна защита предмета на същия – осъществяване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело, посочено е договореното и платено адвокатско възнаграждение 300 лв. В пълномощното е отразено и оправомощаването на адв.- А. от взискателката да получава пари или други ценности. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочена и съответна банкова сметка. С оглед на посоченото съдът намира, че адв. Л. А. е надлежно упълномощена от взискателката да я представлява по процесното изпълнително дело, като в рамките на пълномощията й е включена и възможността да получава сумите по същото дело. Като е превел постъпилите суми по изпълнителното дело по сметка на адв.Л. А. ЧСИ Тр.Д. не е извършил нарушение на разпоредбите на чл.455,ал.2 ГПК.
Неправилни са изводите на Дисциплинарната комисия относно искането на Министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Тр. Д. за действията по т.1,2 и 3-та.
От събраните по делото доказателства се установява, че по образуваното изпълнително дело № 2013********** ЧСИ Тр. Д. не е уведомил Национална агенция за приходите за започнатото от него изпълнение и за всяко разпределение на постъпилите по делото суми. Съгласно разпоредбите на чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Според чл.191,ал.3 ДОПК когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Цитираните разпоредби са императивни. Като не е изпратил съобщение на Националната агенция за приходите за започнатото изпълнение и за всяко разпределение на постъпилите по делото суми ЧСИ Тр.Д. е извършил виновно неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.458 ГПК и чл.191,ал.3 ДОПК. Налице е извършено дисциплинарно нарушение. Без значение за този извод са доводите в обжалваното решение, че се касае за вземане за разноски за възнаграждение пред съдебна инстанция и дали същите са привилегировани по смисъла на чл.136,т.1 ЗЗД спрямо държавата.
Съдът преценява, че в случая действията по т.2 и т.3 на ЧСИ Тр. Д. също представляват дисциплинарни нарушения. От приложените по делото доказателства е видно, че ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № 2013 [ЕГН] с постановление, в което не е посочена дата, съответно като правно основание е посочен чл.433,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.433,ал.1,т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В настоящият случай дължимата сума е събрана от ЧСИ, поради което не се установява соченото правно основание в постановлението за прекратяване. Налице е обаче издаден акт от ЧСИ – постановление за прекратяване на принудителното изпълнение с неправилно посочено правно основание. Освен това така издаденото постановление не е съобщено на взискателката от ЧСИ. С оглед на посоченото съдът намира, че е извършено нарушение на разпоредбите на чл.433 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че ЧСИ Тр. димитров е извършил нарушения на чл. 458 ГПК, чл.191,ал.3 ДОПК, чл.433 ГПК с действията, описани в т.1,2 и т.3 от искането. На основание чл.73,ал.4 от Закона за частните съдебни изпълнители решението на Дисциплинарната комисия на К. на Частните съдебни изпълнители следва да се отмени. На частния съдебен изпълнител Тр.Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание. Съдът намира, че вида и размера на наложеното наказание следва да се съобрази с тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата при които са извършени, както и обстоятелството, че извършените нарушения са само с формален характер, че не са налице данни на ЧСИ Тр.Д. да са налагани дисциплинарни наказания за други нарушения. Като взема предвид посоченото съдът преценява, че на ЧСИ Тр.Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 200 лв.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България от 09.12.2014 г. по дисциплинарно дело № 57/2014 г., с което не е наложено наказание на ЧСИ Т. Д., рег. № 80*, район на действие Окръжен съд [населено място] и вместо това постановява
Налага на частен съдебен изпълнител Т. Д., вписан под № 80* в регистъра на КЧСИ с район на действие Б. окръжен съд дисциплинарно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършени нарушения в производството по изпълнително дело № 2013**********
Осъжда частен съдебен изпълнител Т. Д. с рег. № 80*, район на действие Окръжен съд [населено място] да заплати на Министерство на правосъдието [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: