Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * реална част * грешка в кадастрален план * преждевременно предявен иск * установяване право на собственост към минал момент * давностно владение * недопустимост на иск * изменение на дворищно-регулационен план


3
Решение по гр. д. № 437/10 г. на ВКС, І ГО, стр.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. София, 08.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Г. Г.
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 437 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 25 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 3252/08 г. Районен съд[населено място] е отхвърлил установителните искове на П. В. Г. и Е. В. П. срещу М. С. М. за собственост на дворно място с площ 400 кв. м., реална част от УПИ ХІІ-4 в кв. 8 по ПУП на[населено място].
С решение № 716 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 806/09 г. Окръжен съд[населено място] е потвърдил първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от П. Г. и Е. П.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. М. оспорва жалбата.
С определение № 1015 от 12.11.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дали установяването на грешка в кадастъра при заснемане на кадастралната основа е абсолютна положителна предпоставка при установителния иск за собственост и дали искът е преждевременно предявен, ако не е установена грешка в кадастралната основа, дали посочването на „давностно владение” като придобивен способ представлява искане за установяване право на собственост към минал момент.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По формулираните въпроси настоящият състав приема следното:
При установителния иск за собственост искането се изразява в това, да се признае че определено лице притежава правото на собственост към настоящия момент. При иска по чл. 53 ал. 2 ЗКИР искането е да се признае това право към минал момент, този на заснемане на кадастралната основа, на базата на която е одобрен действащият план. Записаният в исковата молба придобивен способ по чл. 79 ЗС няма отношение към определяне правното основание на предявения иск. Дали искът е с правно основание чл. 124 ГПК или чл. 53 ал. 2 ЗКИР се определя от съда с оглед фактите изложени в исковата молба и петитума на иска. Когато спорният имот се намира в територия с действуващ регулационен план, за да може да се проведе успешно установителен или осъдителен иск за собственост на част от парцел, която е заснета погрешно в кадастралния план като част от друг съседен парцел, е необходимо предварително да се проведе успешно специалния иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР и да е завършена административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния план, чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на двата парцела в съответствие с имотните граници. В противен случай предявеният иск за собственост е недопустим, както и постановеното по такъв иск решение. В т. см. решение № 1022 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 552/09 г. на ВКС І ГО и решение № 401 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 510/09 г. на ВКС І ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд приел, че той е неоснователен. При отреждането на парцелите нямало придаване по регулация на части от имоти, затова ищците не се легитимират като собственици на реална част по действуващата регулация на УПИ ХІІ-4. Основателността на предявения иск била в зависимост от поправянето на грешка в кадастъра и промяна на регулацията.
В касационната жалба се твърди, че искът е доказан. Незаконосъобразно съдът приел че спорът за грешка в кадастралната основа е положителна процесуално предпоставка за уважаване на установителен или осъдителен иск за собственост, а от тук и искът не бил преждевременно предявен.
Съгласно отговора на съществения за спора въпрос, обжалваното решение е неправилно.
Ищците са наследници на Р. Г., починала през 1994 г. През 1972 г. тя била призната за собственик на недвижим имот придобит по давност, представляващ дворно място от 2 дка извън регулацията на[населено място]. Ответникът се легитимира като собственик на съседен имот. С нот. акт № 163 от 21.04.1972 г. Г. К., брат на Р. Г., продал на С. И. дворно място от 4 дка извън регулацията на селото, заедно с къща в него. През 1996 г. С. И. дарил 9/10 ид. ч. от имота на ответника. Според техническа експертиза, двете дворни места били част от имот с площ 10.8 дка, собственост на бащата на праводателите на страните, заснет като имот пл. № 4, извън регулация до 1972 г. При първоначалната регулация на имот пл. № 4 през 1989 г. за имота били отредени осем парцела, като не била съобразена възникналата съсобственост. Наследодателката на ищците до смъртта си през 1994 г. осъществявала владение върху имота в границите към 1970-1972 г., като площта му реално била 1 670 кв. м. Настоящите граници били обозначени с ограда през 1975 г. и не били променяни. При включването на имота в регулация през 1989 г., имотът на ищците попадал в рамките на пет парцела, от които в процесния УПИ ХІІ-4 имал участие с 200 кв. м. При тези факти, след като ищците не са провели успешен иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план, нито административна процедура по изменение на този план, съдът е следвало да прецени, че предявеният иск е недопустим. Постановените по недопустим иск решения са също недопустими, затова следва да бъдат обезсилени, а делото прекратено.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решения № 716 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 806/09 г. на Окръжен съд[населено място] и № 25 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 3252/08 г. на Районен съд[населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: