7 Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 24.01.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и участието на прокурор Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 5/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане от задочно осъдения Е. Д. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 459/2010 г. на окръжен съд – Шумен, по което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. В искането се твърди, че бил задържан на 29.10.2022 г. в Германия, където му била връчена европейска заповед за арест, от която разбрал за присъдата, постановена спрямо него. Заявява, че е напуснал страната през 1999 г. и е заминал за Р Турция, поради влошено здравословно състояние на сина си. Твърди, че не бил призоваван за разглеждане на делото пред окръжния съд и по тази причина не присъствал в съдебното заседание. Претендира възобновяване на производството по НОХД № 459/2010 г. по описа на окръжен съд – Шумен и осигуряване на възможност за личното му участие в него. В съдебно заседание пред касационната инстанция искателят А. и упълномощеният му защитник адв. Д. поддържат молбата за възобновяване. Акцентират на факта, че осъденият не е бил призоваван за съдебното производство пред Шуменския окръжен съд и затова искат възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Той счита, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно производство и сам се е поставил в условия да не може да участва лично в него, поради което претендира за отхвърляне на искането. Сочи, че в издадената европейска заповед за арест българската държава не е поемала задължение за възобновяване на производството спрямо осъдения А.. Искателят Е. А. претендира възобновяване на производството и изразява желание за прекратяването му поради изтекла абсолютна давност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от молителя в шест месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда. Видно от материалите по делото осъденият А. е бил задържан на 30.10.2022 г. в Р Германия, когато му е била предявена издадена от Шуменска окръжна прокуратура европейска заповед за арест. Самото искане е подадено на 15.12.2022 г. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно, т. к. Е. А. е осъден без да знае за последното повдигнато му обвинение, за образуваното съдебно производство, включително и за постановената присъда. Досъдебното производство срещу Д. С. Н. /Д. С. Н./ - за деяние по чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и Е. Д. А. - за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 4 НК, извършено на 28.10.1995 г., било образувано на същата дата, като последният бил привлечен в качеството на обвиняем на 10.11.1995 г. Спрямо него от този момент била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била изпълнявана до 15.12.1997 г. Предварителното производство по делото приключило на 19.05.1997 г. С постановление от 13.07.1997 г. прокурор от окръжна прокуратура - Шумен прекратил производството спрямо двамата обвиняеми за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и дал указания за изпращане на делото на районна прокуратура – Шумен за внасяне на обвинителен акт срещу двамата обвиняеми за престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 2 НК. По внесения в Шуменски районен съд обвинителен акт било образувано НОХД № 79/1998 г., което било прекратено с определение на съдебния състав от 01.04.1999 г. и делото изпратено по компетентност на окръжна прокуратура - Шумен. В това съдебно заседание осъденият А. присъствал лично. С постановление от 14.05.1999 г. наказателното производство по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК спрямо двамата обвиняеми било прекратено и делото било изпратено на районна прокуратура - Шумен за внасяне на обвинителен акт по чл. 214, ал. 3, т. 2 НК. В районен съд – Шумен било образувано НОХД № 397/1999 г. като подс. А. бил призован за съдебното заседание чрез своята майка, но не се явил. В същото заседание с определение от 01.07.1999 г. спрямо А. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 17.09.1999 г. подсъдимият бил обявен за общодържавно издирване. С определение от 08.03.2000 г. производството по делото било прекратено и същото, с оглед събраните доказателства за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК от подсъдимите, било изпратено на Шуменска окръжна прокуратура по компетентност. С постановление от 22.07.2000 г. на окръжна прокуратура - Шумен наказателното производство за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК срещу двамата обвиняеми било прекратено. Това постановление било отменено с постановление от 13.09.2000 г. на апелативна прокуратура – Варна, потвърдено с постановление на Върховна касационна прокуратура от 01.03.2001 г. Въз основа на него Шуменска окръжна прокуратура внесла в Шуменския окръжен съд обвинителен акт срещу Д. Н. и Е. А. по обвинение за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. С разпореждане от 30.03.2001 г. на съдията – докладчик по образуваното НОХД № 164/2001 г. по описа на окръжен съд – Шумен съдебното производство по делото било прекратено и то било върнато на Шуменска окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати във фазата на предварителното производство съществени процесуални нарушения. На 26.04.2002 г. по сл. д. № 382/1995 г. постъпило уведомление от кметството в с. Р., че по данни на близки на Е. Д. А., той живее в Р Турция. От приложената на л. 12, т. 2 от сл. д. справка от МВР-РДВР-Търговище е видно, че в периода 01.04.1999 г. – 09.05.2002 г. няма данни за задгранични пътувания на Е. Д. А.. С писмо от 29.05.2002 г. Началник на РПУ – Търговище е отговорил, че Е. А. не живее на адрес в с. Р. и по данни на съселяни той се намира в Р Турция. Междувременно на 10.06.2003 г. другият обвиняем по делото – Д. С. Н. починал. Затова с постановление от 17.06.2003 г. на прокурор от окръжна прокуратура – Шумен наказателното производство спрямо Н. било прекратено като продължавало производството спрямо А.. Производството по делото било възобновено на 07.02.2008 г. с постановление на прокурор от окръжна прокуратура – Шумен. От справка, изготвена от младши полицейски инспектор към РПУ – Търговище, от 29.02.2008 г. – л. 39, т. 2 от сл.д. № 382/1995 г., е видно, че за първи път по делото е направен по-подробен доклад относно вероятното местонахождение на Е. А., въпреки че не били установени телефонни номера и адрес за контакт с него в страната и чужбина. На 14.11.2008 г. било изготвено заключително постановление с мнение за спиране. С постановление на прокурор от окръжна прокуратура – Шумен от 24.02.2010 г. производството по делото било възобновено и били дадени указания за приключване на разследването по реда на чл. 206 НПК. На 15.04.2010 г. Е. Д. А. бил задочно привлечен в качеството на обвиняем за деяние извършено в гр. Шумен на 27/28.10.1995 г. в съучастие като помагач на Д. С. Н. - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК, като на същата дата на назначения му служебен защитник били предявени материалите по досъдебното производство. На 01.07.2010 г. срещу подс. А. в Шуменския окръжен съд бил внесен обвинителен акт по обвинение за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК. Било образувано НОХД № 459/2010 г. по описа на съда, което също протекло задочно. С присъда № 22 от 29.09.2010 г. подс. Е. Д. А. бил признат за виновен и осъден за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК на пет години лишаване от свобода, като бил определен строг режим на изтърпяването му. От същата дата спрямо А. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Присъдата на окръжен съд – Шумен влязла в сила на 15.10.2010 г. В изпълнение на присъдата от прокурор при окръжна прокуратура – Шумен била издадена европейска заповед за арест с цел предаване на лицето за изтърпяване на наложено наказание. Издирваното лице Е. А. било предадено от германските на българските компетентни власти на 23.11.2022 г. По делото се установява, че осъденият А. е присъствал лично в съдебното заседание на 01.04.1999 г., проведено по НОХД № 79/1998 г., когато съдебното производство пред Шуменския районен съд е било прекратено, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и по тази причина делото било изпратено на компетентната окръжна прокуратура в гр. Шумен. От този момент насетне, предвид връчената чрез майката на подсъдимия А. призовка за съдебното заседание на 01.07.1999 г. по НОХД № 397/1999г. на районен съд - Шумен, на което искателят не се явил, никой не е документирал данни за адрес на пребиваване и телефон за контакт с Е. А. в Р Турция, а сведения за това са били събрани в производството. Както бе посочено и по-горе, едва в справката от 29.02.2008 г. са отразени по-подробни сведения за местонахождението на лицето в Р Турция. Предвид изключително дълго протеклата досъдебна фаза на процеса, дължаща се основно на колебанията на Шуменската окръжна прокуратура относно правната квалификация на вмененото на А. и съучастника му деяние, и поради обстоятелството, че този изключително неразумен срок на разследване на не особено сложното от фактическа и правна страна дело, не се дължи само на поведението на А., не може да се приеме, че с напускане на адреса си в страната, той се е дезинтересирал от лично участие в производството. Данните по делото не сочат, че А. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в рамките на две години, един месец и пет дни в хода на предварителното производство и още двадесет и седем дни в хода на производството пред Шуменския районен съд по НОХД № 79/1998 г. Наред с това, не може да се направи извод от материалите, че А. е напуснал Р България незаконно. Следва да се акцентира на обстоятелството, че отказът от лично участие в производството трябва да е извън съмнение и да е резултат от достатъчна по обем и яснота информираност, каквато в настоящия случай не е налице. Видно от материалите по делото, че след прекратяването на производството с определение от 01.04.1999 г. от Шуменския районен съд, А. повече не е бил привличан като обвиняем, не са му предявявани материалите по делото, не е получил обвинителен акт и не е бил известен за съдебното разглеждане на делото. Следователно, условието на чл. 423, ал. 1 НПК за отмяна на постановената присъда и възобновяване на наказателното дело е изпълнено. Слез възобновяването на делото обаче, Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 2 НК по отношение престъплението по чл. 199, ал.1, т. 4 НК, за което А. е осъден с влязла в сила присъда. Това е така, защото за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК законодателят е предвидил наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 2 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години от довършване на престъплението. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.1, т. 2 НК. В конкретния случай, срокът по чл. 81, ал. 3 НК за престъплението, извършено на 28.10.1995 г., е двадесет и две години и шест месеца и е изтекъл на 28.04.2018 г. Затова наказателното преследване срещу А. за това престъпление е погасено, поради изтичане на абсолютната давност. Предвид изразеното лично от осъдения в проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция искане за прекратяване на наказателното производство срещу него за това престъпление, Върховният касационен съд следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. При този изход на делото, по отношение на осъдения А. след уважаване на искането му за възобновяване на производството и прекратяването му по давност, не следва да бъде вземана мярка за неотклонение, а е необходимо да бъде преустановено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 459/2010 г. по описа на окръжен съд - Шумен. ОТМЕНЯ присъда № 22 от 29.09.2010 г. по НОХД № 459/2010 г. на окръжен съд – Шумен. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу Е. Д. А. за извършено на 27/28.10.1995 г. в гр. Шумен престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК, поради погасяване на наказателното производство по давност. НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение по отношение на Е. Д. А.. Препис от решението да се изпрати на Върховна касационна прокуратура отдел „Изпълнение на наказанията“ за предприемане на съответни мерки във връзка с настоящото произнасяне. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.