Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
София, 31.08.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 13.06.2017 година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.З.
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2272 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. П.К., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 877 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 167/2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3984 от 08.06.2015 г., по гр.д.№ 9770/2013 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма] пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 60 000 лева до пълния заявен размер от 250 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 14.09.2011 г. пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от дена на непозволеното увреждане.
В частта, с която пряката искова претенция е уважена за сумата 60 000 лева въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция, ведно с присъждане на съответните направени деловодни разноски.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото му обезщетение за обезвреда е в съгласие с принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, предвид лимитите на застрахователно покритие и формираната задължителна практика по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ и е налице доказан, съгласно изискването на процесуалния закон, принос на пострадалия по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, позволяващ редуциране на дължимото обезщетение за обезвреда. Оспорва и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че водачът на увреждащото моторно превозно средство е употребил алкохол към релевантния за непозволеното увреждане момент, като същевременно излага подробни съображения за несвоевременно въведеното от ответника защитно възражение в тази насока, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на поддържаните касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, като след допускане на касационното обжалване не излага допълнителни съображения.
Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му, предмет на подадената касационна жалба е допуснато с определение на ВКС,ТК № 217 от 05.04.2017 г., на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивната инстанция разрешение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с предпоставките за съпричиняване на вредата по см.на чл.51, ал.2 ЗЗД и за начина на определяне конкретната степен на приноса на увредения в хипотезата, когато е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, със задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 на ТР №1 /23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба, Софийски апелативен съд е счел за доказани елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, обуславящ ангажиране пряката отговорност на ответното застрахователно дружество за обезвреда на понесените от ищеца морални болки и страдания. Позовавйки се на вида и характера на множеството травматични увреждания на пострадалия В. Г. Б., настъпили в резултат на пътно - транспортното произшествие на 14.09. 2011 г. в [населено място], виновно предизвикано от водача на л.а. “Тойота К.” с рег. [рег.номер на МПС] Г. К., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника – застраховател, на младата възраст на увредения, на продължителността на проведеното болнично лечение, интензитета на физическите му болки и съпровождащите ги емоционални и битови неудобства, на периода на възстановяване, на прогнозите за пълното му оздравяване и остатъчните видими белези по лицето му, както и тяхното отражение върху външния вид и психологическото състояние на последния, вкл. последвалата социална отчужденост и прекъсване на образованието във ВУЗ, решаващият състав на въззивния съд е споделил като основан на закона и доказателствения материал по делото извода на СГС, че сумата 120 000 лева се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение на неимуществените вреди на ищеца. Приела е, че при обосноваване на този размер първостепенният съд е съобразил изцяло указаните в ППВС № 4/68 г. критерии и обстоятелства, формиращи съдържанието на понятието „справедливост”, което според посочената задължителна практика на ВКС, вкл. създадената по реда на чл.290 ГПК, не е абстрактно, а всякога свързано с анализ на конкретните обективно съществуващи факти, като е отчел обществено - иконимическите условия в страната към момента на настъпване на вредата, индиция за които са нормативно установените лимити на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към същата тази дата и практиката на съдилищата при аналогични случаи. Въз основа на извършен самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, решаващият състав на Софийски апелативен съд е споделил изцяло и извода на СГС за основателност на своевременно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата при 50% принос на пострадалия, водещо до редуциране на определеното обезщетение за неимуществени вреди , съобразно правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. Същият е аргументиран с данните на изслушаната комплексна съдебно медицинска авто-техническа експертиза за механизма на пътно-транспортното произшествие и с проявено от пострадалия рисково поведение, изразяващо се както в непоставяне на обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а ЗДвП, така и в съзнателно предприето пътуване в лек автомобил, управляван от водач, за когото категорично е знаел, че пренебрегвайки забраната в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, е употребил значително количество алкохол. По тези съображения е потвърдил решението на първостепенния съд за уважаване на пряката искова претенция до размера на присъдената сума от 60 000 лева.
І.По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване:
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД - за предпоставките за съпричиняване на вредата и за начина на определяне конкретната степен на приноса на увредения в хипотезата, когато е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/ 63 г. и в ТР №1/23.12.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Според възприетото със същата разрешение обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна - делинквент или застраховател. Особена хипотеза на съпричиняване на вредата, според задължителните за съдилищата разяснения в т.7 от Тълкувателно решение № 1/14 от 23. 12. 2015 г. на ОСТК на ВКС, е налице и когато пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен, или е могъл да му бъде известен при проявена нормална дължима грижа да охрани собствения си живот и зраве, т.е. когато рисковото поведение на увредения, съставляващо обективен приност, е проява на съзнателен и свободно формиран негов избор.
В горепосочения см. е и създадената по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, обективирана в решения на ВКС,ТК: № 206/12.03.2010 г., по т.д.№ 35/2009 г., на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т.о.; № 45 от 15.04.2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 54/ 22.05 2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ т.о.; № 98 от 24. 06 . 2013 г. по т.д. № 596/12 г. на II т.о.; № 44/26.03. 2013 г. по т.д.№ 1139 /2011 г. на ІІ т.о.; № 33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011 г. на II т.о. и др. № 151 / 12.11.2012 г. по т.д.№ 1140/2011 г. на ІІ т.о.; № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. І т.о.; № 66/ 1.06. 2017 г. по т.д.№ 650/2016 г. на І т.о. и мн.други, споделяща се изцяло от настоящия съдебен състав. Съгласно възприетото със същата нарушаването на правилата за движение, въведени със ЗДвП и ППЗДвП, не е основание да се приема съпричиняване на вредата от увредения, обуславящо намаляване на дължимото му се за същата обезщетение, а е необходимо конкретното нарушение да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, т.е. последният да е следствие от поведението на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за неговото настъпване в някаква степен, улеснил е това настъпване или се е поставил в неоправдано завишен и основателно очакван риск, като този принос всякога трябва да е конкретно изразен и доказан, при условията на пълно и главно доказване в процеса, а не да е предполагаем.
ІІ.По основателността на касационната жалба:
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил изцяло цитираната задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и въз основа на преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото правилно е счел, че сумата от 120 000 лева, дължимо на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди -своеобразен еквивалент на понесените от него морални болки и страдания, е в съгласие с принципа за справедливост, установен от законодателя в посочената правна норма.
В съответствие със задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 98 от 29.06.2016 г., по т.д.№ 1499/2015 г. на І т.о., която настоящият съдебен състав споделя, е и приетата от състава на Софийски апелативен съд допустимост на въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата след срока отговора на исковата молба, но до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Обстоятелството, че застрахователното дружество, в качеството си на ответник, в срока по чл.131, ал.1 ГПК е направило бланкетно възражение за съпричиняване, което впоследствие е и конкретизирало, но след надлежно издадено му удостоверение за запознаване с данните от прокурорската преписка, прилагането на които е поискало още в първото по делото съдебно заседание и до които безспорно не е имало достъп, обосновава правен извод за наличие на хипотезата на чл.147, т.1 ГПК. Следователно произнасяйки се по основателността на възражението на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, като своевременно заявено, въззивният съд не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалния закон. В същия см. са и задължителните разяснения в т.4 на ТР № 12013 г. на ОСГТК на ВКС относно преклузията на срока по чл.133 ГПК и произтичащите от нея правни последици за ответника.
Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за материална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт, поради допуснато нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, във вр. с осъществено от пострадалия нарушение на чл. 137а ЗДвП. Видно от събраните по делото доказателства, вкл.показанията на св. П.К., пътувал в същия самокатастрофирал автомобил и очевидец на процесното пътно - произшествие, по време на реализирането му пострадалият В. Б., пътник на задното дясно място в увреждащия л.а. “Тойота К.” с рег. [рег.номер на МПС] , е бил без поставен обезопасителен колан, независимо от фабричното оборудване на моторното превозно средство с такъв. При категоричното становище на вещите лица от комплексната медико- автотехническа експертиза, заявено и устно в последното съдебно заседание пред СГС, компетентността на които не е оспорена, че ако в момента на пътния инцидент ищецът Б. е бил с предпазен колан, каквото е изискването на чл. 137а ЗДвП, то получените от същия травматични увреждания биха били незначителни, обосновано въззивния съд е счел, че изискуемата се от чл.51, ал.2 ЗЗД причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат е доказана, поради което е налице твърдяното от ответника съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, водещо до редуциране на определеното обезщетение за обезвреда и доводите на касатора в противна насока са правно несъстоятелни и житейски нелогични.
Основателно, обаче, е оплакването на жалбоподателя за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на приетия принос на пострадалия за съпричиняване на вредата в размер на 50%. Аргументиран, освен с липсата на поставен предпазен колан и със съзнателното поет от увредения риск да пътува в автомобил с водач, за който категорично е знаел, че е употребил алкохол, изводът на въззивния съд за съотношението на приноса на увредения и на делинквента към настъпване на вредоносния резултат е лишен от основание в доказателствения материал по делото, поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. При изграждането му решаващият състав на Софийски апелативен съд се е отклонил и от задължителните за съдилищата постановки в т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, според които в сочената хипотеза фактите, свързани както с поведението на пътуващия в моторното превозно средство, определящи го като рисково - проява на съзнателно и свободно формиран избор и знание за употребата на алкохол от водача на същото, респ. обективна възможност за узнаване, така и тези, относими към нарушаване на установената с чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП забрана от страна на водача на увреждащия автомобил, подлежат на пълно и главно доказване в процеса, което в случая не е проведено. За да приеме, че шофьорът на процесния самокатастрофирал автомобил е управлявал същия при наличие на алкохол в кръвта над законоустановения минимум и в тази вр. да подложи на анализ действията на ищеца В. Б., като пътник в моторното превозно средство и тяхната релевантност за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, Софийски апелативен съд се е позовал единствено на данните от приложения по делото писмено протокол за извършен химически анализ № 874 от 16. 09. 2011 г. на експерт химик при НТЛ –ОД МВР Б., представен в досъдебното производство, но не е взел предвид и обсъдил, според изискването на чл.12 ГПК, показанията на св.П.К., позовавайки се на тяхната житейска неубедителност. Според показанията на този свидетел, които неправилно не са кредитирани, предвид отсъствие на доказателства за предпоставките по чл.172 ГПК и добросъвестно посочен от него факт, че пострадалият е пътувал без обезопасителен колан, водачът на увреждащото моторно превозно средство не е консумирал алкохол по време на съвместния им престой в нощната дискотека, а единствено безалкохолна напитка кока кола. Наличието на алкохол в кръвта в констатирания от химическата експертиза висок % свидетелят П. К. обяснява с употребената от К. ракия намираща се в автомобила, но след настъпване на пътния инцидент, с която е целял да преодолее шока и връхлетелия го ужас от случилото се. Следователно при отсъствие на доказателства, опровергаващи показанията на св. К., изводът на въззивната инстанция, че конкретното поведение на пострадалия към релевантния за спора момент, изразяващо се в съзнателно предприето пътуване с автомобил, чийто водач е употребил алкохол, е рисково и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат е необоснован и хипотетичен. Нещо повече, дори и да се възприеме тезата на решаващия състав на Софийски апелативен съд, че обяснението за безспорната концентрация на алкохол в кръвта на водача на увреждащото моторно превозно средство от 1.92 % непосредствено след пътното произшествие, е житейски нелогично, то категорични доказателства за предхождащо пътуването, знание на пострадалия също липсват. Обстоятелството, че според разпитания свидетел, шофьорът К. през целия престой в нощното заведение е демонстрирал в компанията си, част от която е бил и пострадалият ищец, че употребява безалкохолната напитка кока кола, изключва да е налице съзнателен избор на последния да се постави в ситуация на предвидим и реално очакван риск. Следователно и на соченото основание изискуемата се от чл. 51, ал.2 ЗЗД причинно – следствена връзка между поведението на увредения по време на настъпване на вредоносното събитие и вредата, за което доказателствената тежест е на позоваващата се на съпричиняването страна – застраховател, е останала недоказана в процеса. Поради това определеното обезщетение за понесените неимуществени вреди от ищеца не е следвало да бъде редуциране въз основа на горепосоченото негово поведение и като не е съобразил изложеното Софийски апелативен съд неправилно е приложил закона. Преценено поведението на пострадалия в тази хипотеза изключва и обосноваността на приетото от въззивната инстанция съотношение на приноса на участниците в процесния пътен инцидент. Явяващо се несъобразено със степента, в която пострадалият и делинквентът са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, това съотношение следва да бъде изменено като съобразно установените данни по делото приносът на ищеца бъде определен на 1/3.
При приетия размер на съпричиняване на вредата определеното от въззивната инстанция обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ/ /отм./ в общ размер от 120 000 лева следва да бъде намалено до размера на сума от 80 000 лева. Това означава, че на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата от 20 000 лева, като обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди.
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС за отхвърляне на пряката искова претенция за разликата над сумата 60 000 лева до 80 000 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 20 000 лева обезщетение за причинените му от процесното пътно- транспортно произшествие болки и страдания. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Б. пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над 80 000 лева до пълния размер на исковата сума от 250 000 лева решението на Софийски апелативен съд, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция ответникът следва, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, да бъде осъден да заплати на адв.П.К. адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и представителство в производството пред ВКС, така както е претендирано в приложения списък по чл.80 ГПК. Определено по Наредба № 1/2004 г. на ВАС същото възлиза на 1356 лв. с ДДС. На осн. чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответната страна следва да бъде възложена държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на сумата 800 лева. Ответното застрахователно дружество не е претендирало деловодни разноски за касационното производство, нито е доказало реалното им извършване, поради което съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 877 от 28.04.2016 г., по гр.д.№ 167/2016 г., в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 3984 от 08.06.2015 г., по гр.д.№ 9770/ 2013 г. за отхвърляне на предявения от В. Г. Б. от [населено място] срещу [фирма],гр.София пряк иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило на 14.09.2011 г. пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от дена на непозволеното увреждане за разликата над сумата 60 000 лева до 80 000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма],гр.София да заплати на В. Г. Б. от [населено място] с [ЕГН] допълнително сумата 20 000 лева/ двадесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди, в резултат на травматичното му увреждане от настъпилото на 14.09.2011 г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.09.2011 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА [фирма],гр.София да заплати на адв.П.К. –САК, сумата 1 356.00 лв./ хиляда триста петдесет и шест лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, с изчислен ДДС.
ОСЪЖДА [фирма],гр.София да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 830.00лв./ осемстотин и тридесет лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 877 от 28.04.2016 г., по гр.д. № 167/2016 г. в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|