Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 09 февруари 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 965/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец А. П. срещу въззивна присъда № 183 от 28.06.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 1332/2017г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение VІІІ въззивен състав. В жалбата са развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която да се приложи правилно материалния закон, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление и му се наложи справедливо наказание. Същото така се прави искане за уважаване на гражданския иск в предявения му размер, както и за присъждане на направените разноски. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКС счита подадената жалба за основателна и моли за уважаването й. Адвокат С., повереник на частния обвинител и граждански ищец, поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените съображения. Намира, че са налице основания да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, поради което присъдата на Софийски градски съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Защитникът на подсъдимия - адв.Н. пледира за потвърждаване на оправдателната въззивна присъда, като правилна и законосъобразна. Подсъдимият Е. П. не се признава за виновен по обвинението за отправена закана с убийство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 9397 от 04.11.2015г., постановена по н.о.х.д. №5497/2015г., Софийски районен съд е признал подсъдимия Е. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът на основание чл.25 от НК е групирал наложените на подсъдимия наказания за деяния, извършени в условията на реална съвкупност. Приложил е разпоредбата на чл.59 от НК, както и на основание чл.45 от ЗЗД е уважил гражданския иск в съответен размер. С въззивна присъда № 183 от 28.06.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 1332/2017г. на Софийски градски съд, първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият Е. Д. П. е признат за невиновен в това, че на 14.12.2013г. в [населено място], се заканил с убийство на А. П. с думите : “Мърша, мизерник, долен помияр, ще ти избия всички зъби, ще те закопам, ще те приключа. Излизай навън, е сега ви избих всичките, ще ти откъсна главата, нещастник такъв. Сега започват твоите проблеми.Сега ще видим какво ще стане с твоята врата и с теб” и заканването е възбудило у П. основателен страх от осъществяване на деянието, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Без уважение е оставен предявения от гражданския ищец П. иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500лева. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Подадената от частния обвинител и граждански ищец А. П. касационна жалба е допустима, но неоснователна. Пределите на касационната проверка са очертани от жалбата на касатора, с която се релевира само едно от касационните основания, а именно това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Изложението в жалбата също сочи на аргументация в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.351 от НПК жалбата може да бъде допълнена писмено до даване ход на делото пред касационната инстанция. С допълнението страните могат да изложат нови аргументи или да доразвият вече изложени, но само в рамките на релевираните с жалбата касационни основания. Недопустимо е за първи път с допълнението да се навеждат нови касационни основания, освен ако то не е подадено в срока за обжалване на атакувания съдебен акт. В случая допълнението към касационната жалба е подадено от касатора в срока по чл.351 от НПК/ но е извън този за обжалване на въззивната присъда/, поради което е процесуално допустимо за разглеждане, но в същото преобладаващо се излагат аргументи, мотивиращи изводи за неправилна оценка на доказателствата, което по естеството си са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Последните не могат да бъдат предмет на разглеждане от настоящата инстанция, тъй като излизат извън пределите на допустимата касационна проверка, която е само във връзка с приложението на материалния закон. Необходимо е да се направи още едно уточнение в процесуален аспект, а именно, че касационната проверка за правилността на изводите на въззивния съд за невиновност и оправдаване на подсъдимия могат да бъдат разгледани и преценявани само в рамките на приетите за установени от него фактически обстоятелства. Това е така, тъй като касационната инстанция се произнася само въз основа на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. На проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина, но това може да бъде направено само в обхвата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, пред каквато хипотеза не сме изправени. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, надхвърляща по обем необходимата за установяване на фактите и обстоятелства, свързани с конкретния предмет на доказване по делото, а именно дали подсъдимият на процесната дата и място е отправил инкриминираните изрази към частния обвинител, сочат ли същите на закана за убийство и дали са породили основателен страх от осъществяването им. Сред значимите правно- релевантни факти, съдът е приел следните: ”Свидетелят А. П. и подсъдимият си разменили взаимно неустановени реплики с обидно съдържание. Подсъдимият отправил закана в присъствието на ЧО, С. П. и С. П., че ще ги “закопае”, както и други неустановени с точност фрази, които по смисъл внушавали възможно посегателство срещу личността на ЧО А. П.”. В рамките на тази факти, с които настоящият състав е обвързан, крайните изводи на СГС по приложението на материалния закон са правилни, но не по всички изложени от него аргументи. Така приетите за установени данни дават основание да се направят няколко извода, касаещи поведението на подсъдимия, а именно: по време на инкриминирания инцидент той е отправял, взаимно с пострадалия неустановени обидни реплики; отправял е закани с неустановени фрази, внушаващи възможност да посегателство върху личността на П. и неговото семейство; отправена е към тях и заплаха, че ще ги “закопае”. Първите две констатации не могат да обусловят изводи в подкрепа на обвинителната теза. Единствено последната сочи на приети факти, които са сред инкриминираните от обвинението изрази, реализирали заканата с убийство. За обективната съставомерност на престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК се изисква отправената закана - с думи или действия, да е във връзка с определено по вид престъпление против личността, а именно убийство и да може да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо деецът, когато оправя заканата, да има предварително оформено решение за извършване на убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. Наличието на такава деятелност би се преценявала на плоскостта на други престъпни състави. Конкретиката на казуса изисква преценка дали приетия от въззивния съд израз/единствен от инкриминираните/ - “закопая”, отправен от подсъдимия към частния обвинител сочи на отправена закана за убийството, която да възбуди основателен страх в П.. Етимологичното значение на глаголната форма закопая е „слагам в издълбана в земята дупка и заравям”. Разговорното значение на думата е заравям с пръст изкопана дупка, а преносното - съсипвам, разорявам, компрометирам , провалям и други. Също така тази дума е синоним на редица глаголи, като например заравям, закривам, погребвам, разорявам, разсипвам, съсипвам, забравям, изоставям и др. Преценявайки принципно възможното различно използване като смисъл и значение на израза “закопая”, на фона на данните за влошените отношения между подсъдимия и П., и в контекста на конкретиката, касаеща процесния инцидента, настоящата инстанция намира, че не могат да бъдат направени еднопосочни и несъмнени изводи, че тази реплика е израз на закана с убийство. Аргументите на касатора, в подкрепа на поддържаното с жалбата касационно основание в значителната им част са цитати на данни от различни по вид доказателствени източници или пресъздаване на съдържанието им, с твърдение, че подкрепят обвинението, но по естеството си това са изложения с тангентиращо отношение към обосноваността на съдебния акт, която не е сред касационните основания, а и са личен прочит на доказателствата от страна на жалбоподателя. Същите не могат да бъдат разгледани и на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не се свързани с твърдения за неправилност в дейността на въззивния съд по тяхната оценка. Изложеното дава основание на този състав на касационния съд на направи извод за неоснователност на касационната жалба, което предопределя оставянето в сила на въззивната присъда. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 183 от 28.07.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 1332/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: