О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 96 гр. София, 16.05.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4195 по описа за 2021 год. на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на А. Е. Н., чрез пълномощника му адв. Л. П. от АК – Велико Търново, против определението от 23.07.2021 год. по в. гр. д. № 183/2020 год. на Окръжен съд – Велико Търново. С него е оставена без уважение молбата на А. Н. за изменение и допълване на въззивното решение № Р-62 от 7.05.2021 год. по същото дело, в частта му за разноските. Жалбоподателят моли за отмяна горното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата му по чл. 248 ГПК бъде уважена, като се отхвърли искането на другата страна за разноските по делото и му се присъдят на него такива. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с изхода на делото пред въззивната инстанция и противоречи на правилата за присъждане на разноски. Ответницата Д. К., чрез адв. П. П., оспорва жалбата. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 62, ал. 3 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на Окръжен съд – Велико Търново е приел, че не са налице основания за исканото изменение на въззивното решение в частта му за присъдените в полза на ответницата К. разноски съобразно изхода на делото. Непредставянето от нейна страна на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е основание да не й се присъдят такива, а по аргумент от чл. 80, ал. 2 ГПК последицата от непредставяне на списъка е същата да няма право да иска изменение на решението в тази му част. Отговорността за разноските е функция и последица от изхода на разрешения материалноправен спор, който е с предмет само предявените от А. Н. срещу нея искове. Установен е и размерът на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие. Въззивният съд приел, че не са налице и основания за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, тъй като изходът на делото не е в полза на молителя А. Н. – предявени срещу него насрещни искове не са разгледани, още по-малко отхвърлени, за да му се дължат разноски. Освен това такива същият не е претендирал в срока по чл. 248 ГПК. Като съобрази данните по делото и съображенията на жалбоподателя, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира, че обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Както е посочено например в решение № 67 от 03.04.2014 год. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 год., IV г. о., отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. В случая както с първоинстанционното, така и с въззивното решение /недопуснато до касационно обжалване по гр. д. № 4196/2021 год. на ІІ г. о. на ВКС/ е постановен неблагоприятен за А. Н. резултат, поради което същият следва да понесе отговорността за направените от другата страна разноски в производството. Обстоятелството, че с въззивното решение е обезсилено частично първоинстанционното решение поради недопустимост на евентуално предявения иск, съответно е прекратено производството по него, не е променило крайния резултат по присъждане на разноските и в тази им част, тъй като ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 4 ГПК. Общият размер на направените от ответницата разноски възлиза на сума от 800 лв., с оглед представен договор за правна защита и съдействие /л. 246 от първоинстанционното производство/, като въззивният съд е съобразил предвидените в Наредба № 1/2004 год. минимални размери на адвокатските възнаграждения по предявените срещу нея два иска. Доводът на жалбоподателя, че това възнаграждение обхваща и защитата й по предявените от нея насрещни искове, с оглед липсата на направено разграничение, е неоснователен, тъй като съдът не се е произнесъл по такива искове, респ. не дължи произнасяне и по разноските по тях. Затова и искането на жалбоподателя за допълване на обжалваното определение правилно е прието за неоснователно. По отношение липсата на представен по делото от ответницата списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, правилно въззивният съд е приел, че това не е предпоставка за присъждане на разноски, респ. за реализиране на допълване на решението в тази му част, позовавайки се на задължителните указания в ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на изложените обстоятелства и изхода на производството по чл. 288 ГПК по касационната жалба на А. Е. Н. против въззивното решение по същото гр. д. № 183/2020 год. на Окръжен съд – Велико Търново, обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о., О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.07.2021 год. по в. гр. д. № 183/2020 год. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на А. Е. Н. по чл. 248 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: